Датата 24 февруари 2022 г., когато Русия атакува Украйна и постави началото на нова война в Европа, се превърна и в началото на нова бежанска вълна, която нараства с всеки изминал ден.
За първите десет дни от началото на конфликта броят на украинците, избягали в съседни страни, достигна 1,5 милиона души, съобщи в неделя Върховният комисариат на ООН за бежанците. "10 дни. 1,5 милиона души. Това е най-бързо растящата бежанска криза от Втората световна война", подчерта агенцията в публикация в туитър. Ден по-късно вече бяха 1,7 милиона.
Основната част от бежанския поток е насочена към Полша, следват Унгария, Словакия, Румъния и други членки на Европейския съюз, но също така Молдова и Русия. Някои търсят убежище в съседните страни, а други продължават към Западна Европа с надеждата за по-добър живот.
РУМЪНИЯ
Още в първата нощ от избухването на войната в Украйна към румънската граница се стекоха десетки хора, някои от които пристигнаха пеша на граничните пунктове, ужасени от случващото се в страната им. Оттогава броят на пристигащите в Румъния украински бежанци непрестанно нараства, но по-голямата част от тях преминават само транзитно през страната и продължават пътя си към други европейски дестинации.
От началото на украинската криза до полунощ на 6 март в Румъния са влезели 261 445 украински граждани и са излезли 182 312, сочат данни на Главния инспектора на граничната полиция. Само в неделя в страната са влезли 33 969 украински граждани - със 7,4 процента повече от предишния ден. Мнозинството от тях са преминали през границата с Молдова.
Премиерът Николае Чука заяви, че в момента в Румъния влизат по 400-500 бежанци на час, но страната е подготвена да приема и по 2000 души на час. Той добави, че Румъния работи с властите в Република Молдова за създаването на хуманитарен коридор на територията на тази страна, по който да преминават бежанците от Украйна. Влак от Яш, Североизточна Румъния, докара в понеделник в Букурещ близо 900 бежанци, влезли през границата с Молдова. Румънската национална жп компания Че Фе Ре уточни, че пътуването им е било безплатно.
В неделя министерството на вътрешните работи съобщи, че досега 2849 украинци са поискали убежище в Румъния, като отбеляза, че кандидатите за убежище имат право на настаняване в центровете на Главния инспекторат за имиграцията, както и на материална, финансова, медицинска, психологическа и юридическа помощ и достъп до пазара на труда. Степента на заетост на центровете за убежище в момента е 66,1 процента, уточни министерството.
В граничните райони на страната са разположени 13 мобилни лагера за бежанци с 3511 места, от които в момента са заети 1626 места, съобщи вътрешният министър Лучиан Боде.
Миналия месец румънските власти заявиха, че имат готовност да приемат до 500 000 бежанци от Украйна, с която Румъния има над 600-километрова обща граница. Здравният министър Александру Рафила каза, че всички украински граждани, пристигащи в страната, ще имат достъп до медицински услуги, а министърът на труда Мариу Будъй поясни, че тези от тях, които искат да работят в Румъния, няма да имат нужда от разрешително за работа за период от девет месеца в рамките на една календарна година.
Правителството обяви в понеделник допълнителни мерки в подкрепа на бежанците, включително правото на образование на всички украински деца, дори ако не са поискали убежище в Румъния. Правителственият говорител Дан Карбунару уточни, че на територията на страната се намират над 80 000 украински граждани, от които 30 000 са малолетни или непълнолетни. Предвидени са и фискални мерки за насърчаване на хуманитарните акции в полза на украинските бежанци.
Пристигащите в Румъния са основно жени и деца. Мъжете на възраст между 18 и 60 години нямат право да напускат Украйна, съгласно въведеното военно положение в страната. Някои от тях обаче все пак успяват да избягат от мобилизацията и да потърсят юридическа закрила на територията на Румъния. Според данни на граничната полиция няколко десетки украински мъже са успели да влязат нелегално в Румъния, най-често прекосявайки река Тиса, и са поискали убежище.
Украинските бежанци бяха посрещнати топло от румънците в крайграничните населени места. Доброволци събираха помощи, край граничните пунктове бяха поставени маси с наредени върху тях безплатни закуски, топли напитки и консервирани храни, а много от местните хора предложиха подслон на избягалите от войната съседи. Множество хотели, пансиони и общежития отвориха врати за прогонените от бомбите гости, осигурен беше и безплатен транспорт от границата до местата за настаняване. При влизането си в страната те получаваха информационни брошури на няколко езика, а за целта бяха открити и две безплатни телефонни линии.
Същевременно Румъния вече изпрати няколко конвоя с хуманитарна помощ за Украйна, а президентът Клаус Йоханис обяви на съвместна пресконференция с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че страната може да се превърне в своеобразен “хуманитарен хъб”, в който да бъдат събирани, разпределяни и доставяни международните дарения за Украйна.
ГЪРЦИЯ
От началото на бойните действия до понеделник в Гърция са пристигнали 4649 украински граждани, от които 1431 непълнолетни, съобщи АНА-МПА.
Само за едно денонощие до страната са достигнали 869 украинци. Основната част от тях са влезли през границата с България – 757 са минали през ГКПП Промахон (Кулата). 8 са влезли от Република Северна Македония, 23 – от останалите пунктове на сухопътните граници. 65 са кацнали на атинското летище „Елефтериос Венизелос“, а 16 – на солунското летище „Македония“.
В понеделник Гърция официално отмени изискването украинските граждани да попълват предварително формуляр за локализиране (PLF), който беше въведен през 2020 г. в рамките на противоепидемичните мерки.
Интересът на Гърция към съдбата на населението в обхванатите от бойни действия райони на Украйна се засилва от обстоятелството, че в Южна Украйна и особено в района на Мариупол, където ситуацията е особено тежка, живеят по гръцки данни около 150 хиляди етнически гърци. Затова и Атина остави отворено консулството си в града въпреки риска и тежката хуманитарна ситуация.
Външният министър Никос Дендиас заяви, че Гърция полага всички възможни дипломатически усилия, за да осигури безопасността на гърците в Украйна. Гърция организира и три транспортни конвоя за евакуация на притежатели на гръцко гражданство от Киев, Одеса и Мариупол. В гръцките медии се появиха сведения и за жертви сред гръцкото население на Мариупол от руските бомбардировки.
Гърция реши да въведе ускорена процедура за предоставяне на временна защита на пристигащите украински граждани, които ще получават право на престой в страната за срок от 12 месеца.
Готовност да приемат украински бежанци изявиха някои общини в Гърция. Значителен брой хотели в страната предоставиха подслон за бежанци. Към тях се присъединиха и обикновени граждани, които предложиха своите домове за настаняване на пристигащите от Украйна. Министърът на туризма Василис Кикилиас заяви пред посланика на Украйна в Атина Сергий Шутенко, че на бежанците може да бъде предложена заетост в туристическия сектор.
ТУРЦИЯ
Броят на украинските бежанци в Турция, пристигнали през трети страни, надвишава 20 хиляди души, съобщи в неделя министърът на вътрешните работи на страната Сюлейман Сойлу. Настаняваме и онези, пристигнали като туристи, добави той. Той посочи, че Турция показва в най-висока степен своето гостоприемство на тези хора, без да ги дискриминира. Този акцент той постави на фона на обвинения към Европа за двоен стандарт по отношение на приема на бежанци от Близкия изток, в частност сирийци, и от Украйна.
Голяма част от украинците, които отиват в Турция, имат близки или роднини в страната или самите те са от смесен произход. Немалка част от пристигащите в страната са кримски татари, с които турците имат етнически връзки. По данни, изнесени от лидера на кримските татари Мустафа Джемилев (Къръмоглу) и цитирани в някои медии, около хиляда кримски татари очакват да бъдат евакуирани. Мнозина предпочитат да избягат в Турция, където живее значителна кримско-татарска общност, а хората говорят близък език и изповядват същата религия.
Същевременно по най-нови данни, които турският министър на външните работи съобщи вчера, Турция е евакуирала от Украйна над 12 хиляди турски граждани.
ХЪРВАТИЯ
Над 2000 бежанци от Украйна вече е приела Хърватия и не планира за спре да предлага помощта си, заяви хърватският премиер Андрей Пленкович. Той подчерта, че системата, която правителството е подготвило за прием на бежанците, е готова.
В понеделник правителството на Хърватия реши да въведе временна защита за бежанците от Украйна. “Това е безпрецедентна ситуация след Втората световна война и благодарение на бързата реакция на ЕС и активацията на временния механизъм за защита Република Хърватия ще се погрижи за всички разселени лица от Украйна, които изразят желание да получат временна международна защита в нашата страна”, заяви вицепремиерът и вътрешен министър Давор Божинович.
Той каза, че идеята е всички бежанци от Украйна да получат грижи и да бъдат интегрирани в хърватското общество възможно най-бързо и лесно. “Наше задължение е да им осигурим всичко, от което имат нужда”, каза той.
В началото на военния конфликт Давор Спевец от Дирекцията за гражданска защита обяви, че Хърватия може да осигури подслон на 3500 бежанци от Украйна, а се правят планове страната да може да приюти до 17 000 души.
В подкрепа на бежанците, пристигащите от Украйна, хърватската служба за гражданска защита публикува брошура на хърватски и украински с инструкции и полезна информация за пристигащите. Брошурата ще се разпространява на гранично-пропускателните пунктове.
Хората, които нямат уредено настаняване, ще бъдат информирани за най-близките центрове за настаняване в Осиек, Вараждинске топлице и Госпич. В тези центрове бежанците ще остават до 48 часа, след което ще получат място, където да живеят постоянно.
При сегашната ситуация пристигащите украинци няма да се нуждаят от документите, които по принцип се изискват за влизане в Украйна, като паспорт и виза.
Хърватската камара на фармацевтите започна кампания за набиране на средства за закупуване на лекарства и медицински изделия, които да бъдат предоставени на бежанците от Украйна на местата, където са приемани.
СЛОВЕНИЯ
Словенското правителство организира специална телефонна линия, на която експерти от различни области ще предоставят информация за словенската подкрепа за украински граждани, бягащи от военния конфликт с Украйна, съобщи правителственият център за грижа и интеграция на мигрантите.
Има създадена и специална електронна поща в тази връзка. Информацията и номерата за връзка са публикувани на сайта на правителството на словенски, английски и украински.
Редица организации в Словения се включват в хуманитарни акции в подкрепа на украинците. Сред тях е словенският Червен кръст, който набира средства и одобри прехвърляне към Украйна на 10 000 евро от фонд за солидарност.
Словенското подразделение на благотворителната организация Каритас също набира средства за спешна помощ на засегнатите от конфликта. Средствата ще бъдат предоставени на Каритас в Украйна. Организацията събира и материална помощ като храни, вода, дрехи.
В търговските центрове в Словения също има организирани хуманитарни акции за храни и хигиенни продукти.
Първите украински бежанци, пристигнали в страната, бяха група от 68 души, включително 38 деца. Те бяха настанени в обновения център Логатец, част от който е предназначен за младежи бежанци, които не са придружавани от възрастни. В центъра общо могат да бъдат настанени 300 души, а частни лица също предлагат да приютят бежанци.
За възрастните се търсят начини възможно най-бързо да се включат в трудовия пазар на Словения, но това може да стане едва когато получат статут на бежанци.
Словенският младежки оркестър, който обединява музиканти на възраст между 12 и 22 години, откликна на призив за помощ, оправен от Младежкия симфоничен оркестър на Украйна и 95 млади украински музиканти трябва да бъдат приютени в Словения. Словенският оркестър планира да организира лагер и други активности, чрез които за могат да се упражняват заедно с украинските си колеги.
Словенският външен мистър Анже Логар обяви миналата седмица хуманитарна помощ за Украйна на обща стойност 1,1 милиона евро, която ще бъде предоставена през различни организации.
СЪРБИЯ
В Сърбия на 28 февруари влязоха 300 бежанци, но повечето от тях продължиха пътя си към Черна гора и Хърватия, където имат недвижима собственост, съобщава в. „Блиц, позовавайки се на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Първите бежанци от Украйна , които пристигнаха и останаха в Сърбия, имат роднини в страната. Това е една от причините, поради които никой от тях не се е обърнал за настаняване към агенцията за бежанците, посочва изданието.
От Центъра за защита и помощ на търсещите убежище смятат, че Сърбия не е готова за по-голям прилив на бежанци. В момента имаме 600 места, от които 200 са запълнени с бежанци от Азия и Африка, казва директорът на Центъра за защита и помощ на търсещите убежище Радош Джурович. Той посочва, че ако бежанците, които сега пристигат, поискат настаняване, те много вероятно ще бъдат настанени в някои от центровете за бежанци в южната част на страната, които сега са полупразни. Във Вране, например, центърът за бежанци е обновен и в него има 250 места. В Пчински окръг има четири приемни центрове за мигранти. В Прешево и Босилеград в момента са настанени 450 бежанци от Близкия изток.
В средата на юни миналата година сръбското правителство прие решение освен петте съществуващи центрове за бежанци да отвори още два – във Вране и Обреновац. Червеният кръст на Сърбия отвори специална сметка в помощ на гражданите на Украйна. За три дни в сметката бяха събрани около 1 милион динара.
РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
От Украйна в Република Северна Македония досега са евакуирани общо 120 лица, част от които са украински граждани с техните семейства, информира в понеделник министърът на външните работи Буяр Османи, който каза, че на граничния пункт Деве Баир се очаква да пристигнат група македонци заедно с украински граждани, сред които и семейство с новородено бебе.
Македонските медии съобщават, че в страната се събира хуманитарна помощ за Украйна. Четвърти украински камион чакаше в понеделник в Скопие да бъде натоварен с хуманитарна помощ и да тръгне за Украйна. В пункта в квартал „Гьорче Петров“ тези дни се даряват консервирана храна, средства за хигиена, одеяла. Има и граждани, които даряват лекарства и средства за дезинфекция. Интересът обаче не е много голям.
Пункт за събиране на дарения е отворен и в центъра на Скопие на площад „Македония“. В община Делчево започна голяма хуманитарна акция в помощ на гражданите на побратимения град Вишгород в Украйна и за град Тернипол, с който имат добри приятелски отношения. За тази цел е създаден мобилен пункт, в който се събират дарения, съобщава “Слободен печат“.
Олена Стопочкина от украинското сдружение “Леся Украинка” казва, че даренията се извършват при слаб отзив, но е благодарна за “всяка подадена ръка за украинския народ”.
