Дават само още 2 години за възстановяване в реални граници
Правителството е на път да приеме един от законите, които ще засегнат най-много хора в България. С поправки на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се слага край на реституцията на земеделски земи в България точно 30 години след началото на процеса.
Ако промените минат през парламента, собствениците
ще имат само
още две години
срок да предявят
претенциите си
за установяване на реалните граници на земите, които са им върнати с влязло в сила решение на съда или на поземлените комисии. След това в продължение на още 5 години земеделските служби по места ще трябва да разполагат със земи, с които да удовлетворят претенциите, гласят промените, които бяха пуснати за обществено обсъждане от Министерския съвет. Ако се изпусне двегодишният срок, който започва да тече от влизането в сила на промените в закона, поземлените комисии имат право да разположат възстановените терени по служебен път, т.е. където преценят.
Практическото прекратяване на реституцията ще засегне около 1 милион българи, пише в предварителната оценка за въздействие на промяната на закона. Толкова според документа са наследниците на едновремешните собственици на земеделски земи, които не са установили границите на признатите за възстановяване земеделски земи или на части от тях.
По принцип нашият закон казва, че земеделските земи, отнети навремето, за да се направят ТКЗС-тата, се връщат в реални или възстановими граници, но не е дал краен срок, в който наследниците да установят точните граници. Поради това стотици дела за установяване на границите се влачат с години.
Още по-сложно става, когато върху земите е построено нещо – в такъв случай обезщетяването става или с компенсационни бонове, или с равностойни земи, които трябва да отпусне местната поземлена комисия. Десетки хиляди българи обаче попадат в нещо като Параграф 22, защото поземлените комисии се оправдават, че тъй като реституцията не е приключила,
не знаят колко
декара земи им
остават за
обезщетяване
по този начин, затова най-често мотаят собствениците.
Конкретната причина да се сложи край на този процес, е, че в Европейския съд за правата на човека има прекалено много дела на българи, осъдили държавата, които въпреки че печелят делата, пак не могат да възстановят земите си в реални граници. България е всъщност страната - член на Съвета на Европа, с най-много такива дела и заради това преди 10 години съдът ни е поставил под наблюдение. Следващата крачка е приемането на междинна резолюция срещу България, което ще има негативен ефект върху имиджа на страната, пише в мотивите към проекта.
В закона се прави още една промяна, която засяга комасирането на земеделски земи, т. е. когато собствениците на два или повече терена са ги обединили за обработване. Занапред общинската служба по земеделие ще води регистър на договорите за комасирано обработване на земите и в случай, че получи в една и съща календарна година два договора за един и същ терен, ще уведомява собствениците на терените да си уредят взаимоотношенията.
Сега
често се
получава
дублиране на
такива договори,
особено ако съответният терен има няколко собственици и всеки от тях сключва договор за обработване с различни хора. Това създава проблеми, когато дойде време да се подават документи за подпомагане на земеделското производство. Най-често Разплащателната агенция в такива случаи намалява подпомагането или направо го отказва, земеделците обжалват тези решения, но разрешаването им по съдебен път обикновено става следващата стопанска година.
Според мотивите за промените общинските служби по земеделие ще бъдат облекчени да разрешават спорове, които не са в техните компетенции, и ще се намали натискът върху съдебната система. Промяната ще засегне около 80 хиляди земеделски производители, които участват всяка година в процедури за комасирано ползване на земеделските земи.
