Разтърсващи изповеди разпространяват украинските власти, на клиповете се виждат объркани и притеснени младежи на по 20-25 г.
Кратки видеоклипове с изповеди на пленени руски войници разпространява украинската служба за сигурност още от първите дни на войната. Клиповете се препредават и от профилите в социалните мрежи на въоръжените сили и различните подразделения. Някои от тях са заснети при разпити на руснаците, други - от болнични легла, където лекуват ранените. Вижда се, че украинците им предоставят телефони, за да се свържат с роднини.
“Дадоха ни вода и храна за 3 дни”, казва пленен войник.
Всички признават, че не са знаели, че отиват на война, а са им казали, че се провежда учение. Разкайват се и съжаляват, призовават колегите си от руската армия да се откажат да воюват.
Дали всички техни признания са истина, в условията на война, когато пропагандата се вихри с пълна сила, е трудно да се прецени. Със сигурност обаче от клиповете се виждат притеснени, объркани, плачещи войници, много от които са младежи на по 20-25 г.
Юрий Гречко, 36 г., от Нижни Новгород, майор, секретчик: Обявиха, че е учение “Съюзна решимост”
Щабният офицер Юрий Гречко разказва, че е постъпил в армията, за да изкарва пари за прехрана на семейството си, като получавал 60 хил. рубли заплата.
“Вдигнаха ни на 24 февруари по тревога за учение “Съюзна решимост”.
Не знаехме, че започва война. Изпитвах страх. Украйна е хубава, нормална страна. След като ни плениха, ни оказаха първа помощ, дадоха вода и храна и място, където да спим. Не са ни били или обиждали. Не е нужно да се воюва, искам да се върна у дома”, твърди майорът.
Анонимен: Офицери убиват ранените
“Ние бяхме изпратени на смърт. Офицери убиват ранените си войници, оставят мъртви на бойното поле, даже не прибираха труповете. Обърни се към Съюза на майките на Русия.”
Това разказва през сълзи по телефона на майка си млад руски войник, попаднал в плен на украинците. Допълва, че се страхува за съдбата на роднините си, затова моли да не казват цялата истина за войната в Украйна, за да не попаднат те под репресиите на руските спецслужби.
Евгений Виталиевич: Разкайвам се и съжалявам
Евгений Виталиевич е постъпил в руската армия през 2018 г. От 3 до 23 февруари т.г. е бил на палатков лагер на учение с беларуски войници.
“На 24-и сутринта чухме стрелби и взрив. Дадоха ни задача да превземем Киев. Свършиха ми
Разкайвам се и съжалявам. Призовавам руските войници - не правете така”, разказва Евгений.
Дмитрий Михайлович, 47 г., подполковник
от Специалния отряд за бързо реагиране: Не знаехме къде отиваме
“През януари ни събраха в Смоленск за съвместно учение с войските на Беларус, имаше и чеченци. После бяхме на полеви лагер в Беларус, взеха ни телефоните и документите.
На 24 февруари сутринта командирът ни даде задача да оказваме помощ на армията на Русия за превземане на Украйна и обезпечение и контрол. После тръгнахме към Киев, но по време на движението на колоната попаднахме под обстрел и бях ранен.
Моля за прошка гражданите на Украйна, защото ние вероломно стъпихме на вашата територия, но причината бе, че до края не знаехме къде отиваме. Ръководството ни до края не ни даде информация, бяхме в неведение.
Искам да се обърна към войниците на Русия: Свалете оръжие и прекратете унищожението на мирното население на нашата братска страна.”
Феодор Андреевич: Мамо, прибери ме оттук
“Мамо, прибери ме оттук. Ние тук убиваме мирни жители.
Доброволно се предадох в плен. Украинците ми оказаха помощ”, казва в емоционално обръщение Феодор Андреевич.
Eвгений Викторович, капитан в полицията, Новокузнецк: Това не е наша война
“На 3 февруари получихме команда за учение. Събраха ни телефоните и казаха, че отиваме в Беларус за изпълнение на съвместни задачи.
На 23 февруари ни преместиха на ново място уж за учение, а на следващата сутрин започна обстрелът на Украйна от страната на Беларус. Тръгнахме към Киев и моята задача бе да охранявам улиците на столицата, но не стигнахме до Киев.
Призовавам въоръжените сили на Русия: Това не е наша война”, казва капитанът в плен.
Сергей Дикополов: Излъгаха ни, че Зеленски се е предал
“Казаха ни, че Зеленски вече е подписал указ за капитулация и сега трябва само да стигнем до Киев, да осигурим защитата на града и да се върнем”, разказва плененият в Полтавска област Сергей Дикополов.
Той е бил в колона от 100 танка, които са пътували към украинската столица. Командирите са им казвали: “Покажете силата на руската армия.”
След като е пленен, механик-шофьорът на танка казва, че вече “не поддържа политиката на президента на Руската федерация”.
Анонимен: Предложиха ни да си дадем оръжието и го дадохме
“Казаха ни, че отиваме на учение, и ни дадоха храна и вода за три дни. Взеха ни телефоните и документите и родителите ми не знаят къде съм. Минахме границата на Украйна.
На втория ден машината се счупи, колоната премина край нас, но никой не ни оказа помощ. Чух взрив. Избягахме в гората и на четвъртия ден ни намериха украинците. Предложиха ни да предадем оръжието и доброволно го предадохме.
Оказаха ми първа помощ. Нямам желание да воювам против украинския народ. Прекратете войната, не може така да продължава, моля ви. Това просто е ужас, страдат невинни хора, разрушават се училища, болници.
Не осъзнавах, че извършвам престъпление, но сега се отнасят крайно негативно към действията на руската армия.”
Анонимен: Не очаквах такова отношение от украинците
“Аз съм в Украйна. Не съм очаквал такова отношение от украинския народ. Бях ранен, намериха ме и ме оперираха в болницата”, разказва на жена си по телефона руски войник от болничното легло в Украйна.
“Ще се моля за вас, хора, цял живот ще ви бъда благодарна”, уверява украинците пък съпругата на руснака и се зарича, че ще разкаже истината за действията на руската армия в Украйна.
