Работодатели гарантират, че ще предложат трудови и битови условия, които отговарят на всички съвременни изисквания
Търговските вериги поставиха пред Корнелия Нинова въпроса за облекчаване на процедурите по наемане на работници от трети страни
Строителството и шивашката индустрия се оказаха браншовете, които могат самостоятелно да наемат около 40 хиляди украинци на работа, и то веднага. Това е около една пета от онези 200 хиляди украинци, на които целият бизнес в България съобщи, че е готов да осигури работни места при нужда.
“Изразихме подкрепа към писмото на Българската стопанска камара за 200 хиляди украинци, като нашите фирми могат да наемат около 10-15% от тези хора веднага. А в перспектива и много повече”, каза пред “24 часа” изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Валентин Николов.
Перспективата според него зависи от това
как ще се
развие браншът
в средносрочен
план
“Ако влезе в сила Планът за възстановяване и устойчивост, ако има реален механизъм за индексация на строителните проекти не само сега, а по принцип, и още ред условия. Защото, ако има риск да загубим от скоковете в цените, ще си ограничим активността и ще чакаме по-добри времена”, каза Николов.
Шивашкият бранш също се оказа сред бързо реагиращите на войната в Украйна и способен да поеме много работници, ако фирмите бъдат потърсени от бежанци. Експресно проучване сред около 100 фирми, обединени в Българската асоциация за текстил, облекло и кожи, показа, че могат да осигурят между 15 и 20 хиляди работни места в цялата страна веднага, съобщиха за “24 часа” от асоциацията.
“Ние изразяваме своята
готовност да
предложим
настаняване,
транспорт и
заетост
на украински граждани, които имат професионален опит или желание да придобият такъв в бранш “Текстил, облекло и кожи”. Гарантираме, че предлаганите от българските производители трудови и битови условия на украинските граждани ще отговарят на всички съвременни изисквания за нормален трудов процес и живот”, казаха от асоциацията.
Сравнително много работни места може да осигури и летният туризъм по морето, който силно пострада по време на пандемията заради отлива на кадри. Цифрите там обаче не са съвсем ясни, защото става дума за стотици хотели и ресторанти, показа проверката на “24 часа”.
Официално регистрираните от Агенцията по заетостта граждани на Република Украйна, работили през лятото на 2020 г. по морето, са само 608, а през предишната 2019 г., която беше много по-силна за туризма, са били 559. Очевидно е обаче, че официалните цифри не отговарят на действителните, защото според Министерството на туризма по морето миналото лято са работили около 3000 украински граждани, повечето от тях - по Северното Черноморие.
Проблемът е, че според законодателството кандидатите за работа от трети страни, каквато е и Украйна, могат да пребивават не повече от 3 месеца в България. Това принуждаваше досега много хотели по морето, чиято заетост е малко над 3 месеца, да правят комбинации. Най-простата е например да наемат хора от Украйна, Молдова и други такива страни за месец и половина или два и след това да наемат друга група служители от същата държава за остатъка от времето.
Последните две години заради пандемията и отлива на туристи обаче и
кандидатите за
работа от
бившите
съветски
републики
намаляха
драстично
През зимата например в целия курорт Пампорово са работили само 42-ма граждани на Украйна, Молдова, Армения и Руската федерация, докато преди пандемията са били над 150.
Туризмът у нас има сезонен характер и по морето например 80% от камериерките са жени от близките села, които през лятото работят в хотела, а през зимата преживяват от помощи за безработни или от друга трудова дейност.
Търговските
вериги у нас
също са
съпричастни
с войната
и са изразили готовност да наемат на работа украински граждани, но няма точна цифра, каза изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов. Това е било обсъждано на срещата между веригите и вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова миналия петък. Тогава от бранша са поставили въпроса за облекчаване на процедурите по наемане на работници от трети страни.
Представителите на ИТ бранша пък са заявили, че могат да назначат до 30 хил. специалисти във високотехнологичния сектор. Много от българските компании имат представителства в Украйна, така че това е една възможност да привлекат специалистите си у нас, е станало ясно на среща между работодателските организации и министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер.
Ще бъде създаден Национален координационен щаб за трудоустрояването на украинските граждани, а условията за намирането на работа и пребиваване ще бъдат улеснени. Бесарабски българи и всички наши сънародници също са добре дошли. Планира се и създаването на единен портал за квалификация и интерактивна карта за заявки на работодатели. Възможностите за преквалификации също са изключително важни, смятат работодателите.
