- Няма държавна служба за наблюдение на снежната покривка
- Асоциация пуска бюлетин - тези дни топлото време и тежкият сняг ще провокират лавините: без туризъм по високите части на планината и каране извън пистите
- Само 27% е шансът за оцеляване след половин час под свляклата се маса
- 10 часа носят пострадал през тежки терени, а можеше хеликоптер да го спаси
Топлото време и тежкият сняг създават висока опасност от лавини в близките дни. Това предупреждават от Българската лавинна асоциация. Тя бе създадена преди няколко години от доброволци, защото у нас няма държавна служба, която да се занимава с наблюдение на снежната покривка и лавинната опасност и да публикува ежедневен бюлетин.
Целта на асоциацията е да помага за по-безопасен зимен туризъм чрез информиране за условията в планините и обучение по безопасност.
Няма да се отрази на работата ни временно спиране на прогнозите на НИМХ заради протеста им, имаме достатъчно надеждни източници на информация, казва зам.-председателят ѝ Красимир Стоянов. Много е тежко обаче на хората от института към БАН, които отговарят за метеопрогнозата в планината. “На която и наблюдателница по върховете да отидете, ще видите пълна мизерия. Хората там работят
в условията
на съветските
каторжници
в лагерите!”, казва планинският спасител.
А изследването на снежния профил е много скъпо и отговорно начинание. Нямаме мрежа от наблюдатели навсякъде, но нашите анализи са точни, категоричен е Стоянов.
“В следващите дни например се очаква висока лавинна опасност, защото снегът в подветрените склонове е тежък и предполага изтичания. Не препоръчваме излизане извън пистите или пък туризъм във високите части на планините”, обяви той.
Спасителите казват, че стръмните склонове често са нестабилни, а ако някъде наскоро са паднали лавини, много е възможно да има още.
Пропукване на снежната покривка, кънтене като на кухо, вибриране, слягане са признаци за нестабилен сняг, които се усещат, докато се движите. Обилен снеговалеж или дъжд през последните 24 часа също може да дестабилизира снежната покривка.
90% от жертвите
загиват в лавини,
които самите те
са предизвикали
или друг член на групата им. Първите 15 минути са времето, в което човек може да бъде изровен жив от снега, след това кислородът му се изчерпва и се задушава. След 35 минути има само 27% шанс за оцеляване.
По данни на ПСС между 25 и 30% от смъртните случаи са резултат от травма вследствие на повличането от лавината.
Спасителите съветват да не се напускат маркираните писти и да не се навлиза в необработени терени за каране на екстремни ски и сноуборд. И все пак фрийрайдът става все по-популярен по света и у нас.
“Не допускайте да има повече от един човек в зона с потенциална лавинна опасност. Не трябва да има повече от един на склона, оставете разстояние, ако няма друга възможност. Наблюдавайте се един друг от безопасно място, избягвайте спиране на терени, които са на пътя на лавината, никога не слизайте директно над някого или над групата”, са препоръките за безопасност.
Винаги трябва да се избира най-безопасният маршрут, с повече заоблени била и редки дървета. Ако попаднете в лавина, пробвайте да избягате в периферията ѝ. Опитайте да се отървете от ски, щеки и борд и
правете
движения като
при плуване,
борете се,
хващайте се за дървета или копайте с ръце, опитайте да изкарате някоя част от тялото на повърхността и направете място около устата си да дишате.
Когато пък видите, че лавина повлича човек, първо се убедете, че е безопасно да започнете търсенето, за да не станете жертва и вие. Огледайте се за следи и предмети по повърхността - ски, ръкавици, екипировка. Шансът за оцеляване е и в добрата екипировка - лавинен уред, лавинна сонда и лопата. Ако затрупаният носи такъв уред, може да бъде открит и изкопан доста бързо. Най-важното е обаче да знае как да не попада в лавина - да се научи да разпознава проблемните терени.
Най-опасните
терени за
фрийрайд
са в Пирин
около Банско, защото има стръмен релеф, а в същото време достъпът до улеите откъм ски зоната е лесен. В Рила също има доста предпочитани места. В края на миналата година падна лавина на Мальовица и повлече трима, за щастие, успяха да се спасят.
Най-тежката акция за сезона бе в Банско преди дни - на 14 февруари. Тогава опитен алпинист катери Северната стена на Вихрен с англичанин. Дамян Петков се подхлъзва и чупи глезен. В 17,13 ч подава сигнал към централата на ПСС.
“В първите минути бях изпаднал в лек шок и притрепервах. Намираме се на 60-80 м от Джамджиев ръб. Дадох си сметка, че ще минат поне 3 часа, докато се появят първите спасители”, разказа алпинистът. Предприел спускане обратно по маршрута с чужденеца. Спасителите ги намерили в Големия казан. Обездвижили му крака и го натоварили на носилка. Последвало “голямото теглене”, но след 10 часа всичко приключило благополучно. Спасителите са убедени,
ако е имало
хеликоптер,
щяло да стане
по-бързо и без
риск за живота
и на пострадалия, и на екипа от 20 души.
“Тогава се знаеше местоположението на човека, беше във все още светлата част на деня и един хеликоптер щеше да свърши добра работа, а не да вървим часове наред през лавиноопасни терени, да го транспортираме на ръце. Травмата му не беше животозастрашаваща, но сме имали случаи, когато всяка минута е ценна”, казаха участници в акцията.
“През годините сме писали и до президенти, и до премиери за нуждата от хеликоптери. Смятам, че публично-частното партньорство е по-добрият вариант и може да стане за по-кратко време”, коментира Красимир Стоянов. Допълва, че освен самите машини е нужно обучение на пилотите, на спасителите, на медицинския екип. Нужни са и подготовка на площадките и издръжката им след това.
