Вирусът уж вече лек, а смъртността не пада и пак 50% скрити жертви
Възрастно население, неквалифициран медицински персонал, лоша организация между ковид отделения и реанимации, малко имунизирани - това ни направи лидери по смъртност
Най-много пациенти с COVID умират в “Пирогов” - 31%. Идват много късно, обясняват от най-голямата спешна болница
Още има риск - 2 млн. не са го срещали
16 000 починали с COVID българи за 6 месеца - това е равносметката след вълната от делта-варианта, преляла в следващата - от омикрон, която дойде с 2022 г. Изчисленията на “24 часа” са направени по официално обявените данни.
Комбинацията от двете мутации вкара страната в перманентно високи нива на смъртността (средно над 50 души на ден) в продължение на близо половин година.
Омикрон е със значително по-нисък процент на смъртност, но с голям брой заразени - над 300 000 от Нова година, като реалният брой според експертите е умножен поне по 3. Жертвите оттогава са 3700.
Към това трябва да добавим и обичайната скрита смъртност. По данни на НСИ през 4-ата и 5-ата седмица на 2022-а (края на януари и началото на февруари) имаме надвишаване на починалите в същите периоди на минали години съответно с 261 и 363 случая. Тук регистрираните умрели от COVID са в отделна статистика - съответно 539 и 638. Това означава близо 50% добавена смъртност в първата седемдневка на месеца.
Общо от началото на пендемията до 16 февруари вирусът е покосил 34 686 българи. Най-смъртоносна бе делта-вълната от септември до края на ноември 2021 г. с 12 хиляди жертви. През март и април м.г. си отидоха 7 хил. души, а в края на 2020-а - 5 хил.
Всичко това ни отрежда вече втора година челно място в света по смъртност от инфекцията на глава на населението. Последният доклад на Еврокомисията официално сочи България за първа в ЕС и втора в света по брой смъртни случаи.
Защо в България се умира толкова от COVID, трябва да отговори работната група, която създаде преди дни здравният министър проф. Асена Сербезова. Предвид ще се вземат броят на ваксинираните сред починалите, възрастови групи и протоколите за лечение. Тя се оглавява от проф. Ани Кеворкян от МУ - Пловдив, която обаче на този етап не се наема да коментира (Виж краткото интервю долу.)
Възможните отговори са поне 3, или по-точно комбинация от тях, сочи анкетата ни сред водещи медици и болнични шефове.
1. Населението в страната ни е застаряващо, с много хронични заболявания.
Това е най-често срещаното обяснение на здравни експерти и лекари. Статистиката до голяма степен го потвърждава. Над 65% от жертвите във всеки вторник от началото на годината - когато е най-голямото натрупване в информационния портал, са били с придружаващи заболявания, преброи “24 часа”.
Липсва проследяване колко от починалите са имали затлъстяване - фактор, който според много медици прави хората особено уязвими за тежко протичане и летален изход. Подобни проучвания се направиха по света, у нас обаче - не. А в България дори сред подрастващите затлъстяването вече е проблем.
2. На много места в страната няма достъп до адекватни лекари и реанимация. Това е обяснение, което дава директор на водеща болница. Започва се от личните лекари, много от които “лекуват” по телефона. Следва слаба квалификация на медицинските екипи в болничните заведения в много населени места плюс лоша организация, при която се къса връзката между ковид отделенията и реанимациите на съответната болница.
При високия процент застаряващо население с хронични болести е много важно още в началото на инфекцията да се хоспитализират тези рискови хора. Затова тежки случаи стигат късно до интензивни легла и следва летален изход.
Всеки 5-и, приет в болница с коронавируса, е умирал, установи анализът за 2021 г. на “Индекс на болниците”.
155 422 пациенти са лежали в 215 лечебни заведения, всеки 10-и - в реанимация. Загинали са над 28 хил. от тях по официални данни.
Най- висок - 33%, е делът на починалите в “Пирогов”. От най-голямата спешна болница у нас сочат като водеща причина за това тежкото състояние, в което им карат пациентите.
В отделни случаи се е налагало от вратата да ги интубираме,
казва директорът проф. Иван Поромански. А и големият брой интензивни легла в “Пирогов” - 60, влияел за черната статистика.
Варненската “Св. Марина” и пловдивската “Св. Георги” са останалите две болници с най-голям натиск от ковид пациенти.
“Високата смъртност веднага се начислява на лошото здравеопазване”, коментира бившият служебен здравен министър и анестезиолог д-р Мирослав Ненков.
“Нямаме проучване, което да докаже обаче дали наистина високата смъртност се дължи
на калпавото здравеопазване, или на лошата грижа за здравето, която ние всички полагаме”, коментира той.
Д-р Ненков смята, че многото жертви по-скоро се дължат на закъсняло лечение, не толкова на затруднен достъп до здравни заведения. И дава пример: “Имах пациент, който ми каза: Откриха ми сто болести, аз шеговито му отвърнах - ти ги нямаш, ама те ти ги откриха, така ли? И той ми каза - да, тия лекари само болести ми намират. Аз веднъж да си тръгна от болницата, няма да се върна никога”. А човекът си бил с 3 тежки хронични заболявания.
Затова д-р Ненков е склонен да отдаде черния рекорд по смъртност на безотговорното отношение на българина към здравето му. А най-лесно било вината да се прехвърли върху системата на здравеопазването и некадърните лекари.
Тук принос има и прословутата вяра в конспирации на българина, убедеността, че това е “просто грипче”, склонността към самолечение и “героизмът” да не потърсиш помощ, докато не стане въпрос наистина на живот и смърт.
3. Ниският процент ваксинирани
Около 90% от починалите с инфекцията не са били имунизирани, сочи ежедневната статистика. Защитата от тежко протичане при бустерираните е около и над 80%, категорични са последните европейски проучвания. Дори при омикрона, за който първоначално имаше тревоги, че заобикаля имунния отговор.
Че това е водеща причина за огромния брой жертви, бе изводът и в доклада, който поръча служебният министър Стойчо Кацаров на Националния център по обществено здраве.
Смъртността продължава да расте въпреки по-лекото протичане на омикрона, защото хората вече си мислят, че няма страшно и общуват без никакви мерки, анализира пък математикът от БАН проф. Огнян Кунчев. И предупреди: Все още има материал за вируса, около 2 млн. българи още не са се срещали с него.
Проф. Ани Кеворкян: Ще разширим комисията с експерти от други области
РАДКО ПАУНОВ
- Проф. Кеворкян, здравният министър проф. Сербезова ви гласува голямо доверие - да установите на какво се дължи високата смъртност от COVID у нас. Как ще го оправдаете?
- Освен доверие това е и голяма отговорност. Много е рано да дам конкретни неща. Още не съм получила самата заповед.
Със сигурност ще се наложи да се допълни работната група с още специалисти, тъй като анализът на смъртността е много труден процес, многофакторен.
Никога причините не са една или две. Със сигурност комисията трябва да се разшири с експерти и от други области. Но още е много рано. Нека да се запозная по-конкретно с работната група и детайлно със стария анализ, който беше изготвен преди от други експерти.
И вече на по-късен етап могат да се дадат по-конкретни неща.
- Смъртността в България от COVID е най-висока в Европа. На какво се дължи този тревожен факт?
- Въздържам се от коментари на този етап. Нека така да остане разговорът ни до тези изречения. С удоволствие по-късно, когато имам яснота, ще отговарям на въпросите ви. Благодаря.
- Прав ли се оказа проф. Мутафчийски, като предупреди, че “яко ще се мре”? Над 34 000 са вече смъртните случаи у нас, а за последното денонощие - 95.
- Предпочитам да остане дотук разговорът. Благодаря ви наистина. Лек ден ви желая!
