Надупчили са района на аязмото, което цери психически и физически болки
Непрекъснато се навъртат непознати. Питат, разпитват и все за съкровища се интересуват.
Тава разказват жители на село Ситово, което е само на 32 км от Пловдив. "Не ни дават покой. Подозрителни джипове кръстосват околностите, а дупките, които дълбаят, са навсякъде", вдигнали са ръце местните.
Страстта на иманярите идвала от факта, че в селото е прочутият Ситовски надпис и тракийската крепост “Щуда града”. Първата забележителност е на 3 км преди входа на Ситово на стръмен склон. През 1928 г. дървари открили в гората скала с изсечени върху нея непознати букви.
Тази древна писменост още не е разчетена. Част от учените свързват текста с иберийците, други казват, че е природен финомен. Ситовци смятат, че предците са оставили послание към бъдните поколение.
Самият масив се държи на 5 камъка. Единият прилича на Богинята майка от времето на неолита. В основите на Ситовския надпис зее дълбок ров - свидетелство, че иманярите са пробвали късмета си и тук.
Дали обаче са намерили нещо, никой в селото не знае. Говори се, че именно търсачите на съкровища са унищожили портала на Орфей в съседство с надпис. Възрастните жители на Ситово, които са го виждали, казват, че приличал на скална врата. Вероятно иманярите са сметнали, че под нея е заровено съкровище, и са я разрушили.
Следи от активната им дейност има и в района на крепостта “Щуда града”, която се намира на срещуположен хълм на Ситовския надпис. Разстоянието между тях по въздух е по-малко от километър - разделя ги пътят.
Според хората в селото двете свещени места са свързани. Непристъпните скали са били
обитавани от тракийското племе беси. За това свидетелстват остатъците от зидария.
Ситовци са направили на калето 2 малки параклиса от камъни и са сложили в тях икони на светци. На големите християнски празници ги посещават и палят свещи.
Любители на езотеричното казват, че мястото е силно енергийно като тракийското светилище Белинташ и е отворена врата към Космоса.
До “Щуда града” се стига по стръмна пътека през гората, но иманярите не се плашат. Преданието, че на крепостта е имало и римска монетарница, ги кара да продължават да ровят. Дълбоки дупки са изкопани около скали, на които някога е имало рисунки на змия, квачка с пиленца, счупена ножица и мома с кобилица.
Иманярите са сметнали рисунките за нишани и са надупчили района, а изображенията унищожили.
“Разкопки на “Щуда града” никога досега не са правени, за тях ще са необходими много пари. Чувал съм, че там има следи от живот, но трябва да се докаже”, коментира шефът на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов.
Той не е виждал досега артефакти, открити на калето. Местните се притесняват, че докато археолозите започнат проучвания на калето, иманярите ще го съсипят.
“Нищо не може да спре пришълците с металотърсачите. Тук сме на края на света - бог високо, цар далеко. Дори и да викнем полиция, никого няма да хванат. Докато патрулките пълзят по пътя, ония с джиповете ще изчезнат”, ядосва се бай Атанас от Ситово.
Разказва, че близо до лятната кошара на местен човек била забелязана кръгла каменна плоча със знаци, наподобяваща на звездна карта. За съжаление, скоро след това плочата изчезнала. На мястото, където стояла, били изкопани 3 рова от по половин метър.
Наскоро в интернет се появила снимка на уникална медна книга с 5 страници, съединени с халки. Потребителят, който поствал фотографията, е отбелязал, че попаднал на нея в иманярски форум. Там се споменавало, че антиката е намерена между Ситово и махалата Брезовица и най-вероятно вече е изнесена зад граница.
Златотърсачите са надупчили и района около известното аязмо Св. Богородица.
“Сигурно не са изровили жълтици, но ако са пили от чучура, може да са се изцелили от страстта си по иманета”, шегуват се ситовци. Те твърдят, че изворът помага за всякакви страдания - психически и физически. Чудодейната сила на аязмото била забелязана, след като краставите коне, които пасели край него, оздравявали. Докато била жива, Ванга непрекъснато пращала в Ситово хора с очни и кожни проблеми.
