Високи такси принуждават все повече българи да учат онлайн в английски университети
Мечтата за следване в Англия, която се слави с престижните си университети, се оказва вече непостижима за гражданите на бедните държави в ЕС. Огласени от британското вътрешно министерство данни за издадени визи за образование показват сериозен спад на новопристигащите в Обединеното кралство европейски студенти. Причината е, че след излизането на страната от Евросъюза те
изгубиха право да
кандидатстват за
студентски заеми
във Великобритания, както и да плащат по-ниски такси, на каквито разчитат британските им колеги. Успоредно с това бяха натоварени с редица допълнителни такси, което прави невъзможно за тях следването на Острова.
Службата за прием в британските университети UCAS съобщи, че кандидатите за бакалавърски програми от Източна Европа през 2021 г. са намалели с около 70%. За студенти
от България
са отпуснати
само 185 визи,
от Чехия – 177, а от Унгария – 214, докато преди Брекзит от тези държави са идвали по няколко хиляди младежи всяка година. От Полша и Румъния пък са одобрени общо 1100 души при 8500 за учебната 2019/2020 г. За сравнение интересът към английски вузове на граждани от по-богати държави като Франция, Германия и Испания продължава да е висок. На тях са издадени почти 10 000 визи.
Повечето източноевропейци вече не могат да си позволят да плащат високите цени за следване в Англия, от което и тя губи, тъй като се лишава от ценни таланти, коментира международният сайт за образование Studyinternational.
За да смекчат ефекта от Брекзит, някои от английските университети замразиха таксите за европейски студенти и им предложиха финансови помощи, но се оказва, че и това не е достатъчно.
“Сега година следване струва около 26 000 паунда за студентите от ЕС, а стипендиите са ограничени до максимум 5000 паунда. Това прави невъзможно за мнозина да учат в Обединеното кралство, защото дори и да следват, трудейки се на непълен работен ден, доходите им пак няма да стигат за таксите и наема”, казва унгарката Стела Зифова, която следва в университета в Ексетър.
Докато Великобритания беше част от ЕС, европейските студенти имаха същите права като британските. Те плащаха такса за следване до 9250 паунда годишно. Освен това можеха да получат изгодни студентски заеми за нея, както и пари за наем и издръжка. Връщането им започваше, когато завършат, започнат да работят и стигнат до определен доход. За България той беше 12 000 паунда годишно.
От миналата година това вече не е възможно. Европейците бяха изправени пред
двойно и тройно
по-високи такси
за следване,
както всички останали чужди студенти. Освен това им бе забранено да влизат свободно в страната. Нужна им е виза, която струва 348 паунда, и здравна застраховка от около 470 паунда годишно.
“За съжаление, тези условия предполагат, че наистина трябва да сте от по-богатата западна част на Европа, за да имате по-голям шанс да учите тук”, коментира директорът на британския институт за висше образование Ник Хилман.
Затова не е изненадващо, че все повече европейски студенти избират да следват дистанционно, за да си спестят поне разходите за квартира в Англия или пък се насочват към други държави, предлагащи програми на английски език на по-достъпни цени.
“Заради пандемията британските университети преместиха лекциите си онлайн, което доведе до завръщането на много български студенти в родината им. Някои от тях завършиха обучението си дистанционно и това им позволи да се адаптират към живота в България и да го видят като жизнеспособен вариант за продължаване на образованието си или започване на кариера”, посочва пред сайта Emerging Europe Жана Ле, която е част от платформата “Заедно в час”.
Дистанционното обучение е световна тенденция, но все още повечето младежи предпочитат присъствената форма, тъй като дава редица допълнителни възможности. За българите, търсещи следване на английски език, през последните години добра алтернатива се оказват държави като Нидерландия, Ирландия и Дания. По данни на консултантската компания за образование “Интеграл”
кандидатите
за нидерландски
вузове от
България са се
увеличили с 80%,
докато тези за английски са намалели наполовина. Това не е изненадващо, тъй като следването в тях е значително по-евтино. Годишната такса е малко над 2000 евро, дават се изгодни студентски заеми и месечна помощ за настаняване до 400 евро, ако студентите идват от семейства с ниски доходи и съчетават обучението си с работа до 56 часа на месец.
Дания също подпомага младежи, на които се налага да учат и да се трудят. Освен това следването за европейски граждани в нея е безплатно. От идващия септември обаче страната спира голяма част от програмите на английски език с приложна насоченост като компютърни науки и софтуерно инженерство, за да намали разходите, които прави за европейски студенти.
Затова някои вероятно ще трябва да потърсят възможности да се обучават в страни като Австрия и Белгия, където висшето образование също е много достъпно. За българи следването в австрийски държавни университети е безплатно. Таксуват ги само около 20 евро на семестър за административно обслужване. В Белгия пък таксата е малко под 1000 евро, което обяснява и непрекъснато увеличаващите се кандидати за тези държави след Брекзит.
Ирландия също се радва на засилващ се интерес към своето висше образование. Семестриалните такси в нейните учебни заведения са около 3000 евро, но се дават изгодни помощи и стипендии за изпитващи финансови затруднения европейски граждани.
Наблюденията на консултантите от “Интеграл” са, че в условията на пандемия и глобална неизвестност българите предпочитат да не рискуват по отношение на образованието си. Освен че се забелязва спад на желаещите да следват в чужбина, решилите да го направят кандидатстват в повече от една държава. Обикновено комбинират Великобритания с Нидерландия или пък Дания и Белгия, а напоследък все по-често и със САЩ. Заради по-високата си цена преди Брекзит американските вузове се смятаха за по-неизгодни от английските, с които традиционно си оспорват първите места в световните класации за най-добри университети в света. След като обаче бяха премахнати преференциалните условия в Обединеното кралство за европейските граждани, за тях вече става по-изгодно да учат някои специалности в Америка, особено когато става въпрос за престижни учебни заведения като “Харвард” и “Станфорд”, тъй като получените от тях знания и дипломи отварят повече възможности за кариера и добро заплащане.
Английските университети са критикувани напоследък и за твърде дългото протакане
да се върнат
напълно към
присъствено
обучение,
което бе спряно заради пандемията. Дори британският министър на образованието Надим Захауи призова студентите да се противопоставят на ръководствата им, ако продължават да им предлагат единствено онлайн лекции, при положение че са се записали за редовно следване и плащат хиляди паунди годишно за него. Британските власти премахнаха коронавирусните ограничения във вузовете още миналия май, но стотина от тях се възползват от академичната си автономия и продължават да предлагат единствено дистанционни занятия. Обясняват го с желанието си да предпазят персонала и студентите от заразяване, но има подозрения, че по този начин се опитват да свият разходите си на фона на намаляващите приходи.
