Съвети за избавяне от пандемичния стрес от автор на бестселър за самопомощ
Пандемията нанесе емоционални щети върху всички нас и малцина успяват да се измъкнат сами от чувството на умора и безпътица, което коронавирусната криза остави върху хората. Повечето сякаш очакват тя да свърши, за да могат да се освободят от цялото бреме, с което ги е натоварила, и да започнат на чисто. Само че това не се очертава да стане скоро и психолози съветват да се опитаме да приемем случващото се и да се научим да живеем с него, като не му позволяваме да ни наранява допълнително.
Един от световноизвестните автори на литература за самопомощ даже написа книга по въпроса, която още с пускането ѝ тази седмица във Великобритания се превърна в бестселър в онлайн книжарницата на “Амазон”. В нея Пол Маккена, който има 30-годишен терапевтичен опит и практикува хипноза, дава съвети как да рестартираме своя мозък и да тренираме позитивното си мислене. По думите му не става въпрос за традиционното “позитивно мислене”, при което се опитваме постоянно да си казваме, че всичко е наред, независимо от обстоятелствата, а за практическа психологическа система как да оцеляваш и успяваш, откривайки своите собствени най-силни ресурси, които да ти помогнат да се грижиш за себе си, да си уверен и да поемеш контрол над живота си. “Тази година, може би повече от всяка друга,
трябва да
задействаме
чувствата си
на позитивност, защото те са това, от което се нуждаем. Разбира се, усещам колективния песимизъм, от което страдат толкова много хора в момента, но той е обясним. Ако 2020 беше годината на страха, то 2021 със сигурност е годината на болезнено разочарование”, казва Пол Маккена пред “Дейли мейл”.
Според него на първо място трябва да се опитаме да се освободим от стреса, защото той прави рационалното мислене по-трудно. Освен че е психически изтощаващ, също пречи да се чувстваме креативни, оптимистични и щастливи. Не става въпрос да се стремим да премахнем напълно стреса, защото изживяването му е неразделна част от това да сме хора, а да го намалим до нива, при които не замъглява съзнанието и не го насочва единствено към мисли за предстояща гибел.
Една от техниките, които Маккена предлага, е да се настаним удобно и си спомним време, когато сме се чувствали много добре. Да се опитаме да визуализираме този момент, сякаш отново се случва. След като се наситим на спомена за него, да насочим мислите си към нещо, което ни е разочаровало или разстроило. Да се запитаме каква полза е имало от притесненията около него и да се фокусираме върху три ризлични начина, по които можело да постъпим, за да избегнем преживения стрес. “Разсъждавайте дали се чувствате комфортно с тази алтернатива на безпокойството. Ако изпитвате колебание, върнете мислите си към всички вътрешни конфликти, които усещате, и се опитайте да ги разрешите. Едва когато сте напълно спокойни с вашите алтернативни решения, ще сте готови да продължите напред. Това означава, че може да си представите нещата, които ще ви предпазят и сте добре подготвени да ги прилагате, вместо да се тревожите какво може или не може да се случи в бъдеще”, обяснява Пол Маккена.
Друга техника за справяне със стреса е чрез поставяне на ръка върху сърцето, което някои психолози описват като втори мозък.
Причината е
наличието
на неврони,
които комуникират между двата органа и оказват влияние дали ще се задейства реакцията на паника, или спокойствие. Затова, когато прехвърляте вниманието си от главата към сърцето и насочвате цялата си енергий към него, спомняйки си приятни неща, тялото ви се отпуска, умът ви става по-ясен и мозъкът освобождава химикали, които водят до естествена релаксация. “Докато усещате това добро чувство, представете си, че сърцето ви може да говори. Попитайте го как бихте могли да се грижите по-добре за себе си в този момент и в тази ситуация. Слушайте какво казва и действайте възможно най-скоро”, казва Пол Маккена. Той определя това упражнение като тренировка да спрем да реагираме автоматично при трудни ситуации и да помогнем на подсъзнанието си да не действа винаги отбранително. Така ще се почувстваме свободни да постъпваме по-спокойно и осъзнато при трудности.
Важен момент също е освобождаването от мисли за негативни истории. Това може да стане чрез връщане към тях, като първоначално се опитаме да идентифицираме мястото в главата си, от което идват оценките, че нищо не е могло да се направи в тази ситуация. После да си представим, че тези думи на присъда идват от над 3 метра от нас, и с изненада ще установим, че те вече нямат същата сила в нашата глава и спокойно можем да ги отдалечим и още.
“С редовна практика ще превърнете техниките за трениране на мозъка в навик. Скоро изключването на стреса и задействането на реакция на релаксация ще стане ваш режим по подразбиране. Но не забравяйте, че нервната система
не може
да направи
разликата
между реално
и въображаемо
преживяване
Така че всеки път, когато си представяте стресова ситуация, вие усещате почти същото напрежение, сякаш се случва действително в момента. А когато подхождате със спокойствие, се препрограмирате, за да се почувствате по-способни да се справите с нея”, посочва Пол Маккена. По думите му колкото по-гъвкави сме, когато сме изправени пред предизвикателство, толкова по-вероятно е да успеем да контролираме случващото се и да получим това, което искаме. Това е така, защото си създаваме повече възможности за избор, докато упорито придържане към един подход ни спира да изследваме различни пътища и затваря ума ни за нови възможности за успех.
Слагането на ред в задачите, които ни преследват, е друг момент в програмата за рестартиране на нашия прегрял от грижи мозък. Английският терапевт съветва да ги подредим в таблица от три колони. В първата, която условно можем да наречем А, слагаме тези, които са спешни и ще има сериозни последици, ако не бъдат изпълнени. Във втората - Б, са важните, но можещи да изчакат, а в С – всичко останало, което ни се струва, че е добре да свършим. “Всяка сутрин преценявайте и коригирайте своя списък, като се придържате към изпълнението на задачите от А и ако има време, преминавайте към Б и С. Дори и да не спазвате абсолютно стриктно това правило, след около 20 дни ще откриете колко по-продуктивни сте и с колко много неща сте се справили”, разкрива Пол Маккена.
Липсата на мотивация обаче е сериозен проблем за много хора, което е обяснимо, тъй като е трудно да се поддържа фокус и стремеж да се движиш напред, когато живееш в разгара на глобална криза. Някои учени даже смятат, че заради пандемията се движим на вълна от негативизъм и тревоги, които са започнали да завладяват сетивата ни. “Лесно е да объркате липсата на мотивация с мързел, но в моята дългогодишна практика рядко съм работил с мързелив човек”, твърди Пол Маккена. Той съветва клиентите си да тренират своята мотивация, като насочат мислите си към нещо конкретно, което искат да свършат. След това да се опитат да си спомнят момент от миналото, когато са били наистина мотивирани и са предприели действия, довели до положително въздействие в живота им. “Представете си колко страхотно бихте се почувствали, ако разполагате отново с цялата увереност, сила, упоритост и решителност. Преминавайки през този спомен, направете цветовете по-ярки, звуците по-богати и чувствата по-силни. Кажете си “давай” с вашия най-уверен вътрешен глас. Докато изпитвате тези хубави емоции, притиснете върха на палеца към този на средния пръст на лявата си ръка и всеки път, когато отново го правите, ще започвате да преживявате пак тези добри чувства”, обяснява терапевтът.
Цялата техника
трябва да се
повтаря при
всяка ситуация, нуждаеща се от допълнителна мотивация, а не само да се разчита на стискане на двата пръста, тъй като става въпрос за цикъл.
Пол Маккена твърди, че дори усещането за късмет може да се възпита чрез връщане към моменти, в които той наистина е бил на наша страна, и чрез изваждане на все по-ярки спомени за преживяното тогава. “Когато имаме мисъл, електрически импулс се движи по набор от невронни пътища в мозъка. Колкото повече пъти прави това, толкова по-големи стават те, точно като при редовно трениран мускул”, допълва английският терапевт.
