На 91 години е починал известният пловдивски писател Георги Стоянов. Тъжната вест съобщиха негови приятели в социалните мрежи. Творецът е издъхнал на 8 януари.
Георги Атанасов Стоянов е роден на 27.10. 1931 година в село Конуш, Пловдивски окръг. Завършва българска филология в СУ „Климент Охридски”. Учителства в родното си село и в Садово, после работи като журналист във вестник „Отечествен глас” - Пловдив, редактор в издателство „Христо Г. Данов”, в Окръжния съвет за изкуство и култура, главен редактор на в. „Димитровско знаме” и редактор в списание „Тракия” - до 1991 г.
След повестта „Лесно щастие” (1961) издава „Хубавицата крадла” (повест, 1964, Наградата „Пловдив” - 1967), „Когато се разделяме” (повест, 1966, първа награда от национален конкурс на СБП и СБЖ „Златен клас”-1967), „Стомна кладенчова вода” (разкази, 1967), „Грехът” (роман, 1968), „Този странен живот” (роман, 1975), „Вятър от крило” (новели, 1983), „Любов на твоя праг” (роман, 1983), „Зъб от акула” (роман, 1987), „Разпятия” (роман 1994), „Първа любов” (роман, 1999), „Усмивки и печал” (разкази, 2001), „Милост за блудницата” (роман, 2001), „Американската мечта отблизо” (пътепис, 2002), „Денят на крокодилите” (роман, 2006), „Храм без икони” (есета, 2007), „Любимец на народа” (документална повест за световно известния музикант-кларнетист Никола Илиев, 2007), „Миналото на село Конуш” (2007), „Птиците и залезът” (роман, 2008), „Обречени на самота” (новели, 2011), „Черната роза” (роман, 2011), “Паметта на сърцето” (2015). Неговите пиеси „Сватба” и „Хайдутин и бесило” са играни на сцените на Драматичен театър и Куклен театър (Пловдив). Носител на Орден „Кирил и Методий” II ст.
Получава наградата на Съюза на българските писатели "Видяно и преживяно" през 2015 г.
През 2021 г. е отличен с наградата „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество.
Светла му памет!
