Джеймс Франко се обяви за зависим от него, след като плати $ 2,2 млн. на ученички
Две години след като бе обвинен, че е злоупотребявал сексуално с ученици в школата си по актьорско майсторство, холивудската звезда Джеймс Франко направи неочаквано признание. По време на интервю за подкаст той каза, че наистина е спал с някои от момичетата и това е било неправилно, но всичко идвало от неговата сексуална пристрастеност. Вместо разбиране и състрадание обаче получи нова порция гняв. Даже някои психолози повдигнаха въпрос дали сексуалната зависимост не започва прекалено често да се използва като удобно извинение от хора, които злоупотребяват с други.
Първият иск срещу Джеймс Франко от бивши негови ученички е заведен през 2019 г. Тогава две момичета го обвиняват, че се държи неадекватно с курсистите в школата си “Студио 4”. Използва ги да задоволи сексуалните си нужди, като ги примамва с перспективата да получат роля в негови филми. След като и други признават, че се чувстват измамени да плащат за обучение по актьорско майсторство, което всъщност на моменти прераства в откровени оргии, маскирани като тренировка на секс сцени в киното, школата постига извънсъдебно споразумение за 2,2 млн. долара с пострадалите. Въпреки това 43-годишният актьор в нито един момент не признава, че е виновен, и не се извинява.
“Не мога да кажа много по въпроса, защото застрахователната компания на школата е решила така да приключи процесът, но някои хора смятат, че са били малтретирани, и всички ние чувстваме, че най-лесното нещо беше да уредим нещата”, обясни Франко. Адвокатите на жертвите определиха изказването му като отвратително поведение, което издава, че той все още проявява пълна безчувственост и не се интересува от огромната болка и страдание, на които ги е подложил в тази “симулация на актьорска школа”, която след разкритията за случващото се в нея спря да съществува.
Повечете от исковете срещу него бяха за случаи от 2018 г. или две години след като холивудската звезда твърди, че се е лекувал от сексуална зависимост. Преди това той съобщи, че страда от пристрастеност към алкохол и психотропни вещества, но е успял да се освободи от нея и води трезвен начин на живот.
“Сексуалната зависимост все повече се използва като етикет за извинение на действия, отколкото за истинска диагноза”, обяснява Крейг Харпър, преподавател по психология в университета в Нотингам. По думите му има редица критерии, на които дадено поведение трябва да отговаря, за да се говори за пристрастеност и да може тя да бъде диагностицирана. Например как то се отразява на емоционалното състояние – подобрява ли се то при практикуването му? Ако това се случва, появява ли се нарастващо желание да се случва отново и отново, дори това да води до междуличностни и професионални затруднения за индивида. Правят ли се опити за спиране и ако са неуспешни, следващите поведенчески модели биват ли по-тежки и саморазрушителни. Превърнал ли се е сексът в натрапчива или обсебваща идея, която пречи на способността за свободен избор между спиране или продължаване на определен тип поведение. Често сексуално зависимите хора осъзнават, че това, което правят, е неправилно, но въпреки това продължават. Те не могат да се възпират от действия, свързани по един или друг начин със сексуално задоволяване.
Учените обясняват, че не става въпрос за искащи прекалено много секс, а за изпитващи стрес, тревожност, депресия и срам, когато се опитват да си го осигурят. “В тези случаи причината не се крие в секса, както при хранителните нарушения в храната или при хазарта в парите. Говорим за психически нарушения, които предизвикват рисково сексуално поведение”, посочва психологът Рой Рийд.
Затова през 2018 г. Световната здравна организация реши да включи натрапчивото сексуално поведение в списъка си с психични разстройства, за да помогне на хората да осъзнаят, че имат болестно състояние, и да търсят лечение. Според нейните експерти хората, които страдат от тази “зависимост”, имат нарушения в импулсния контрол, макар да е трудно да се определи кога точно става въпрос за пристрастяване, тъй като самите зависими не са склонни да се чувстват по този начин, за разлика от злоупотреба с опойващи вещества, алкохол или хазарт. Те предупреждават, че не бива да се диагностицира някой с натрапчиво сексуално поведение просто поради срам или морални мисли и чувства. Необходимо е да има постоянен модел на неуспех при контролиране на интензивни, повтарящи се сексуални импулси или пориви, водещи до поведение в продължение на дълъг период от време, което причинява нарушение в лични, семейни, социални, професионални и други важни области на функциониране.
Смята се например, че неконтролируемото гледане на порно се явява основен проблем за развитие на такова пристрастяване. Няколко изследвания са показали, че при хората с натрапчиво сексуално поведение порнографията активира мозъчната дейност по същия начин, както се случва при приемане на опойващи вещества от наркозависими.
Наблюдава се също самообявяване на сексуална зависимост, за да се избегнат религиозни догми и морално неодобрение на сексуалната активност. “С това е свързана и зараждащата се тенденция за описване на потенциално неморално поведение, включително високопоставени случаи на сексуални нарушения от вида, признат от Джеймс Франко, на езика на “пристрастяването”. В този контекст се смята, че дадено лице не носи отговорност или поне има смекчаващи вината обстоятелства за участие в проблематично сексуално поведение, тъй като е “пристрастен”, обяснява Крейг Харпър. Така че, ако някой се опитва да злоупотребява с вас под предлог, че е зависим от секс, имайте едно наум. Невинаги става въпрос за болестно състояние, което изисква разбиране и подкрепа.
