Областта има потенциал да развива високи технологии и производства с висока добавена стойност
Усвояването на средства от европейските фондове е над средното за страната
От няколко години Бургас е един от лидерите в страната по привличане на преки инвестиции. Още през 2018 г., когато средният размер на инвестициите на човек от населението в България беше 3700 евро, в Бургас този размер беше 5000 евро, а на следващата година се покачи до 5200 евро.
Дори ако гледаме абсолютния размер на вложенията, веднага след столицата идва Бургас. Едва след него са Пловдив, Марица, Варна, Елин Пелин и останалите общини, за които сме свикнали да мислим, че привличат най-много инвестиции.
Една от причините за това подреждане, разбира се, е, че в Бургас е регистрирана рафинерията на “Лукойл”, а тя има милиарди вложения през последните години в разширяване на производството и в нови инсталации. Но през последните 1-2 години поне областният център
прави всичко възможно
да диверсифицира
привлечените
инвестиции. И успява
От всичките 7 проекта, сдобили се със сертификат за инвеститор клас А от началото на годината, 3 се изпълняват на територията на Бургас. Те са на обща стойност 17 млн. лв. и са за две производствени предприятия и едно разширение на многопрофилна болница.
Отделно от това други два сертифицирани проекта са пред довършване тази година - предприятие за производство на компоненти за газотурбинни двигатели за 29 млн. лв. и изграждането на нова частна многопрофилна болница на стойност 9 млн. лв.
Само през тази година местната администрация гласува няколко решения, които са необходими за привличане на три нови инвеститора, единият от които е световноизвестната германска “Тисенкруп”. Немският гигант възнамерява да изгради логистичен център върху терен в края на града с площ 600 декара.
Другите два са за разширяване на производствената дейност на две български фирми. Едната асемблира разпределителни електрически уредби на “Сименс”, а другата произвежда електрически уредби.
Диверсификацията на инвестициите е особено важна за Бургаския регион, защото
той традиционно
е с туристическа
насоченост,
в района има цели общини, в които това е водещият отрасъл. А през 2021 и особено през предходната 2020 г. именно той пострада най-много от пандемията.
Данните на НСИ от това лято показват, че спадът в приходите от нощувки през трите активни летни месеци на 2021 г. е съсредоточен в 5 области – Бургас, Варна, Добрич, София и Пловдив.
Докато през 2020 г. област Бургас губи 303 млн. лв. от нощувки, а Варна – 129 млн. лв. спрямо 2019 г., то през 2021 г. спадът е по-умерен - съответно със 162 млн. лв. в Бургас и 62 млн. лв. във Варна, като практически целият спад се дължи на по-ниските приходи от чуждестранните туристи.
Но понеже и предишни анализи сочат, че останалите разходи на туристите – за ресторанти и барове, покупки в магазини, транспорт, за услуги и други неща по време на почивката, са относително равни по стойност на тези за нощувки, може да се заключи, че общите загуби за икономиката като цяло през 2021 г. са от порядъка на 450 млн. лева.
От тях 250-260 млн. лв. са в
област Бургас, която
е зависима от туризма
много повече, отколкото Варна.
Вторичните ефекти, т.е. свитите доходи и потиснатата заетост в туристическите общини, са трудни за изчисление. Но ако тенденцията към свиване на чуждите туристи се запази, влошаването на условията на живот в туристическите общини изглежда много вероятно.
Тази силна зависимост на Бургаския регион от туризма показва и защо въпреки лидерското място по привличане на чужди инвестиции Бургас все още има да се изкачва по показателите за стандарт на живот.
Например средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 12,3 хил. лв. при 15,2 хил. лв. за страната, а средногодишният доход на лице от домакинството - 5,2 хил. лв. при 6 хил. лв. в страната.
Делът на населението, живеещо с материални лишения, е 22,7% при 19,9% в страната, а този на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 20% при 22,6% в страната.
Т.е. това, че Бургас привлича толкова много инвестиции, е само началото на един процес. Ако регионът или поне областният център
успее да се насочи
към високите
технологии, за които
има потенциал,
или към индустрии с по-висока добавена стойност, след години това ще даде отражение върху местния пазар на труда, а оттам – и върху стандарта на живот.
Потенциалът на Бургас е и демографски, и образователен. Разбира се, като всяка друга област в страната има отрицателен естествен прираст на населението.
Той е минус 6,6 промила при минус 9,5 промила средно за страната и това поставя областта на трето място след София-град и Варненска област.
Бургас обаче привлича и много нови жители. Коефициентът на механичен прираст достига 7,8 на хиляда, а това влияе и върху съотношението на младите към възрастното население, и то благоприятно.
Съотношението на населението на 15-19 години към това на 60-64 нараства за 4-а поредна година, достигайки 70,4% при 67,1% в страната. Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да се пенсионират и да излязат от работната сила през следващите няколко години, съответстват 70 младежи, които ще се влеят в пазара на труда.
Привличането на население от други краища на страната има пряка връзка с направеното в Бургас през последните години за подобряване на градската среда, а то определено не е малко.
Ако има количествен измерител за това, то е изплатените средства на човек от населението между 2007 и 2021 г. От всички общини на Бургаска област само 3 – Царево, Средец и Айтос, имат резултат под 1000 лв. на човек.
Във всички останали
тази стойност е над
средната за страната,
а в някои от тях като Приморско е дори над 5000 лв. и е по-висока от столицата.
За отбелязване е също, че Бургас е и областта с най-много санирани жилищни блокове по националната програма за енергийна ефективност.
Въпросът с това дали областта ще е гостоприемна към високите технологии и производствата с висока добавена дейност има и второ измерение – образованието, а при него нещата не изглеждат толкова добре.
Вярно е, че средният успех на учениците от областта на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2021 г. е сравнително висок - 39,3 точки при 37,9 средно за страната.
Но успехът на матурата по български език и литература леко изостава: средният през 2021 г. е “добър” 4,12 при “добър” 4,21 за страната, а делът на слабите оценки е 9% при 7% средно.
IT секторът традиционно се развива в тясно взаимодействие с висшите училища, а в Бургас броят на студентите в университети спрямо населението, макар да се повишава леко през последните две години, остава двойно по-нисък от средния за страната.
