Изтеглените спестявания на българина за една година са се увеличили с 34 на сто
Потреблението на българина през третото тримесечие все повече се нагажда към новите икономически реалности. Заради поскъпването на ред продукти
разходите
за храна
са се увеличили
от 472 на 539 лв.
на човек на тримесечие, т.е. с 14,2% в сравнение с година по-рано. Това продължава да е най-големият дял от разходите на средния българин и както от много време насам обхваща близо една трета от всичките му разходи.
Прави и впечатление, че консумацията на месо и месни продукти и на плодове се увеличава със забележителни темпове - съответно с 10 и със 7%, в сравнение с година по-рано. Точно това са двете групи хранителни стоки, които са най-слабо засегнати от инфлацията през последните месеци.
Хлябът, който осезаемо поскъпва, присъства по-малко на трапезата на българина и неговата консумация за една година е спаднала с 4,7%, гласят данните. Намаляването на потреблението на хляб обаче като цяло е по-стара тенденция,
съществува
от поне
петнайсетина
години насам
и е свързана с тренда за по-здравословно хранене.
След като годишната инфлация се качва непрекъснато в продължение на осем месеца, българинът започва вече да посяга и на спестяванията си, показват данните. Изтеглените спестявания през третото тримесечие на 2020 г. са били средно 66,87 лв. на човек на тримесечие, докато през третото тримесечие на тази година са вече 89,32 лв., т.е.
са се увеличили
с 34%
Този ръст е доста по-висок от обичайния за последните години.
Нараства и тегленето на потребителски заеми, и то с доста голям ръст - 160%. Миналата година средният размер на изтеглените потребителски и ипотечни кредити е бил 5,57 лв. на човек на тримесечие, докато сега е 13,97 лв.
Брутният доход на българина нараства с 10% спрямо година назад. Това горе-долу съответства на нарастването на средната заплата за този период, но вътре в различните групи доходи нарастването съществено се различава. Доходът от заплата например нараства средно с десетина процента, но доходите от самостоятелна заетост и от собственост значително намаляват и като размер, и като дял от доходите.
Макар и по различни причини намаляват и доходите от социални помощи, например помощите за безработица, семейните добавки за деца, социални помощи и регулярните трансфери от други домакинства.
Това обаче не се отнася за доходите от пенсии -
те нарастват
като абсолютна
сума със 7%
за една година,
след като в предизборния период на общо трите парламентарни избора през тази година бе решено да се запазят добавките към пенсиите.
Разходите на българина нарастват средно с 15,2% спрямо година по-рано, но отделните пера продължават да имат приблизително същите дялове.
Най-много потребяваме за храна - 29,8% от всички разходи. Следват режийните разходи за жилището - ток, вода, отопление, чистене и поддръжка, които са 12,9%, транспортните разходи, плащанията на социални осигуровки и други.
