При поискани 100 играчки “Лего” доставят само 35
Много от заявките се бавят или изобщо не се изпълняват
Може да се чака с месеци за мебели от ИКЕА
В големите вериги магазини за хранителни стоки тази година коледните лакомства се появиха неочаквано рано – още през втората седмица на октомври.
Шоколадови Дядо Коледа, типични за празника сладкиши, украси за елхата и т.н. Причината - почти през цялата 2021 г. търговците работеха под стрес заради закъснели или неизпълнени доставки, което ги принудило да поръчват всичко, което имат намерение да продават, много по-рано от обичайното.
Вследствие на пандемията международният транспорт е тотално объркан – липсват контейнери, кораби, големи камиони. Отделно от това цените на превозите с контейнери поскъпнаха между 5 и 8 пъти в сравнение с 2020 г.
Но най-тежко е, че много производители са ударени от кризата с високите цзени на енергията и някои предпочитат да прекратят временно производството, защото стоките им биха станали на непродаваеми цени.
Имам случаи
да получа
само 20% от
количествата,
които съм
платил
предварително
Вярно е, че връщат парите и се извиняват, но следващия път се принуждаваш да поръчваш много повече, отколкото можеш да продадеш”, каза пред “24 часа” собственикът на веригата за детски играчки “Хиполенд” Мариан Колев.
Според него поскъпналите нефтопродукти вече са ударили производителите на пластмаса. Датската компания “Лего” например напоследък доставя едва 30-35% от поръчаните количества заради проблеми с недостига на пластмаса, който ги е накарал да ограничат производството.
Засега потребителите няма как да забележат това, защото видовете играчки са твърде много и едва ли рафтовете ще останат празни за Коледа. Но според Колев никой не може да даде гаранция, че това няма да се случи занапред и хипермаркетите за играчки да заприличат на едновремешните соцмагазини, в които една и съща стока заемаше от край до край рафтовете, защото няма какво друго да се сложи на тях.
Другата отчетлива липса, която все още не се усеща от потребителите, но вече изправя на нокти много търговци, засяга домакинската техника.
“Микрочипове
вече има
не само в
телевизорите и
видеоигрите,
както може би хората си мислят, а и в бялата техника, и то във всичко – от хладилниците през печките до последната прахосмукачка. Проблемите, които азиатските производители изпитаха през 2020 и 2021 г. с производството на микрочипове, дават своето отражение и поръчките определено се бавят или изобщо не се изпълняват”, каза Божидар Колев - съдружник във “Видеолукс холдинг”, която държи веригите “Технополис” и “Практикер”.
Липси в самите магазини обаче според него засега няма или засягат само отделни модели и марки.
“Не може да се каже, че липсва цяла продуктова категория, например да няма климатици, хладилници или нещо друго. Изключение правят аудиотехниката и хайфи системите, но те от години насам са със слаби продажби и сравнително малко предлагане”, уточни Колев.
Освен това битовата електроника ще се измъкне по-лесно от кризата с микрочиповете в сравнение с автомобилната промишленост, защото особено видеотехниката и най-вече видеоигрите са желани клиенти на производителите на чипове.
Те винаги ползват най-новите разработки, от които производителите на микрочипове печелят повече, докато автомобилната промишленост държи повече на сигурността и не купува винаги най-новите разработки.
Как се справят
търговските
вериги?
Онези от хипермаркетите, които имат възможност, изградиха още преди пандемията големи складови бази, които им позволяват да бъдат относително независими от проблеми с доставките.
“За да решим проблема, в “Технополис” увеличихме много поръчките, преди това бяхме разширили складовата си база и има къде да държим стоките. По този начин
елиминираме и
проблема с
поскъпналите
суровини,
защото стоманата например, без която не могат да се произведат хладилниците, печките и други уреди, поскъпна с над 100% за последната година”, каза Колев.
Милена Монова - маркетинг директор на “Техномаркет”, допълни, че от месеци насам снабдителите са се принудили да изместят графиците за доставка на стоки с няколко месеца напред.
“Има стоки като например отоплителните уреди, които имат пик в продажбите през определено време в годината. Тази година колегите се принудиха да направят поръчките много по-рано, за да са сигурни, че няма да се получат липси в сублимен момент”, каза Монова.
ИКЕА, която има разработени автоматизирани логистични процеси, също пострада от неритмичността в доставките. Напоследък в софийския магазин на мебелната верига има все повече стоки, пред които е поставена бележка, че
няма наличности
и се очакват
примерно през
януари или
февруари
догодина.
Според съобщение на шведската компания на сайта ѝ през последните месеци тя е започнала да купува собствени контейнери, да наема допълнително кораби, да използва и железопътен транспорт, за да се справи със ситуацията. Въпреки това се очаква в глобален план продажбите ѝ да паднат с 4 до 6%.
От мебелната верига “Айко” коментираха пред “24 часа”, че нямат дефицит в обектите си, но колегите им са в постоянен контакт с партньорите, като съобразяват промените в сроковете за производство и транспорт, за да подсигурят необходимите количества стоки.
Изискването за зелен сертификат от посетителите на магазините за нехранителни стоки с площ над 300 квадратни метра обаче удрят допълнително големите вериги.
Още на 19 октомври, когато излезе заповедта на здравния министър за сертификатите, девет големи вериги магазини за нехранителни стоки възразиха, че не могат да направят организация за проверка на влизащите само за един ден. Освен това те се чувстват неравнопоставени, тъй като
в големите им
търговски обекти
има повече
възможности
за създаване
на безопасна
среда,
отколкото в малките магазини, където хората се струпват върху ограничено пространство.
“Само от началото на миналата седмица до края ѝ в “Хиполенд” отчетохме между 30 и 40% спад на оборота. Надявам се проблемът да отшуми до края на ноември, защото иначе това ще е вторият поред декември, когато тези магазини бяха затворени и по този начин се лишиха от коледния оборот. Декемврийският оборот при нас е петорен в сравнение с този през останалите месеци на годината и ако се появят напролет оплаквания на колеги, че фалират, да не се учудвате и да не си мислите, че това е опит за изнудване на държавата”, каза Мариан Колев.
“Спадовете са доста сериозни. За тази седмица отчитаме 60% спад в посещаемостта на обектите ни и 40% спад на оборотите”, добави Петър Василев, маркетинг мениджър на “Айко”.
В “Технополис” не отчитат видим спад на посещенията и продажбите, но компанията е взела доста мерки предварително. На първо място, тя има добре разработени онлайн продажби, които в тази ситуация се засилват.
Освен това в момента
тече процес по
изкарването
отвън пред
магазините на
временни каси,
на които са разположени таблети и видеоекрани, от които клиентът може да избере продукт, да го плати и да му бъде донесен пред магазина. Така се елиминира нуждата да влиза вътре.
Модните брандове масово местят производства от Азия в Европа
Спадът в продажбите на облекла и обувки в пандемията стигна 80% още миналата година и този удар накара световните производители да преосмислят напълно веригите на доставки. Вследствие на това в последната една година тече масово изтегляне на производството от Далечния изток към по-близки до Европа и САЩ дестинации. Засега
не е известно България
да е спечелила от този процес,
по-скоро производствата се изнасят в Турция и в страни от Северна Африка, отколкото в Източна Европа.
Един от първите световни брандове, които взеха мерки, е италианската Benetton. Според изявление на изпълнителния директор Масимо Ренон пред Ройтерс до края на 2022 г. шиенето на дрехи за марката в Азия ще бъде намалено наполовина за сметка на заводите в Турция, Египет, Сърбия, Хърватия и Тунис.
Засега компанията е намалила производството с по 10% в Бангладеш, Виетнам, Китай и Индия.
В Сърбия и Хърватия например се правят само дрехите от вълна и срокът за доставка от там до европейските пазари е само две-три седмици. От Азия е средно 4-5 месеца и според Ренон по-ниската цена на труда там не може вече да компенсира този проблем.
Други два модни бранда - Gap и Kohl, са
се принудили да прибегнат
до услугите на въздушния транспорт,
за да доставят навреме продукцията си от Азия до Европа и САЩ, но не е ясно докога ще продължи това.
В публикацията на Ройтерс се цитира и изпълнителният директор на HugoBoss Даниел Гридър, който твърди, че очаква компанията да произвежда повече стоки, по-близо до местата на продажба. Фирмата има своя производствена база в Турция, произвежда части от обувки в Италия и костюми по поръчка в централата си в Метцинген, Германия. В случая обаче има и производствени бази в Азия, които засега не възнамерява да закрива.
В по-тежко положение е масовата шведска марка H&M, чието производство е 70% базирано в Азия. Засега няма информация за местене на производството от там някъде в Европа или изобщо по-наблизо.
Друга масова марка - Zara, обаче прави точно това. Наскоро от испанската Inditex, която е собственик на Zara, заявиха, че
местят 53% от производството
си от Далечния изток в Испания,
Португалия, Мароко и Турция
Това стана скоро след като през септември във Виетнам се разрази поредната ковид вълна, която доведе до затваряне на редица фабрики за производство на облекла и обувки.
Немският бранд за спортни обувки Nike, който произвежда половината от продукцията си във Виетнам, пострада доста от това и дори официално предупреди клиентите си, че в периода на предколедното пазаруване ще има липса на определени модели обувки.
