“Левски В” и Левски Г”, както и районите около разширението на южната дъга на околовръстното, вече са забелязани от предприемачите
Метрото при всички случаи развива строителството в града – и жилищното, и на административни сгради. Или поне го стимулира. Доказаха го всички развити досега маршрути на подземната железница, със сигурност ще го доказват и занапред.
Например в подминаваните дълги години от предприемачите два панелни жилищни комплекса - “Левски В” и “Левски Г”, от година
тече усилено
строителство на
жилищни сгради,
тъй като дотам още през 2025 г. ще стига третата линия на метрото. Изграждането на още три станции след “Хаджи Димитър” се очаква да стартира през 2022 г.
Справка в регистъра на направление “Архитектура и градоустройство” на Столичната община показва, че от началото на 2019 г. до момента район “Подуяне” и главният архитект на София са издали над 90 разрешителни за строеж в района. Освен многобройните случаи на саниране на панелни блокове или други преустройства има 8 разрешителни за средни и големи жилищни сгради с магазини само в “Левски В” и “Левски Г” и два пъти повече за “Сухата река” и “Хаджи Димитър”, които са съответно на юг от булевард “Владимир Вазов” и на северозапад от “Левски В”. Такива документи губят правното си действие, ако до 3 години от издаването им инвеститорът не е започнал строителство. Но проверка на място показва, че няма такава опасност - има доста вече завършени строежи, а и такива, по които се работи.
Нещо подобно ще започне да се случва скоро и в друга част на столицата. Разширението на същата тази трета линия на метрото предвижда още 6 км трасе с 6 станции през район “Слатина”. Тя ще
минава през
местността
Къро,
която е много близо до булевард “Цариградско шосе” и според строителни предприемачи също е много перспективна до степен да се превърне в нов хит.
Местността обхваща карето, което е ограничено от булевард “Шипченски проход”, булевардите “Асен Йорданов” и “Цветан Лазаров”, а булевард “Брюксел” е негова източна граница. Там засега са застроени само терените с лице към “Цариградско шосе”, но отзад, където е квартал “Полигона” и същинската част на местността Къро, има доста празни терени.
“Къро има голям потенциал, защото е бъдещ източен квартал, където търсенето на жилища по принцип е много голямо, близо е до артерия като “Цариградско шосе” и скоро ще бъде с метро”, каза пред “24 часа” строителният предприемач Георги Шопов, който е и председател на Асоциацията на строителните предприемачи в България.
Според него обаче значителна част от местността, макар и не цялата,
няма все още
улична регулация
Става дума за терените откъм булевардите “Асен Йорданов” и “Цветан Лазаров”. Общината тепърва трябва да възложи изработването на цялостен регулационен план, защото иначе ще трябва да се прави парче по парче, което е доста неудобно за всички страни в инвестиционния процес.
Изработването на цялостен план ще отнеме близо 5 години, т.е. на практика там строителството ще може да започне усилено вероятно по времето, когато самото метро стигне до местността.
Друга част на столицата, която също е много перспективна и вече е набелязана от много предприемачи, са районите на запад и югозапад от околовръстното, точно там, където в момента тече разширението му.
Районите на селата Лозен и Герман и между тях и околовръстното
се изпълниха
в последните
години с много
затворени
жилищни
комплекси,
а малко по на север оттам - и с административни сгради. Донякъде развитието на тези райони също е свързано с метрото, което засега е само в идейна фаза - разширението на линията от Бизнес парка до началната станция на Симеоновския лифт.
Там, както и около Лозен и Герман, през последните години се появиха близо 50 по-големи или по-малки жилищни кооперации или цели малки комплекси. Купувачите са предимно млади хора, заети предимно в IT сектора, или хора, работещи в многото фирми в Бизнес парка или останалите офиси наоколо.
Много други райони на столицата обаче, които бяха хитови за строителството през последните години, достигнаха предела си и терените, както и възможностите на техническата инфраструктура вече са на изчерпване.
Например източната част на “Манастирски ливади”, където строителството започна да се развива по-късно от западната, вече почти няма терени за застрояване. Същото се наблюдава напоследък и в “Кръстова вада”.
