Според шефката на МВФ Кристалина Георгиева банките могат да овладеят поскъпването, но ще се създаде дългово напрежение
“Покачващата се инфлация е преходна и засега не буди сериозно притеснение”, заяви в петък по БНР управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.
По думите ѝ централните банки имат инструментариум, с който да овладеят покачващите се цени, ако процесът излезе от здравословния темп и той се крие основно във възможността за вдигане на лихвените равнища. Това от своя страна обаче поставя въпроса за цената на държавния дълг навсякъде по света.
“Ако имаме покачване на лихвите, което се случва по-бързо, отколкото сега го предвиждаме, това може да доведе в развиващите се страни и в страни с нови пазарни икономика, а и дори в развитите страни, до сериозно дългово напрежение”, каза Георгиева.
Макар да се очакваше, защото винаги възстановяването на икономиките след криза е съпроводено с вдигане на цените, инфлацията през последните 12 месеца галопира. И лошата новина е, че засега краят ѝ не се вижда.
Само преди ден Евростат пусна предварителни данни за очакваната за август инфлация в еврозоната, от които стана ясно, че
през август
процесът е
продължил
и дори се е
ускорил
Очакваната за осмия месец годишна инфлация в страните с парична единица евро ще достигне 3%, докато за юли беше 2,2%.
А като се има предвид, че енергийните цени навсякъде в Европа са се покачили с малко над 15% за последните 12 месеца, това само подхранва по-нататъшното поскъпване на почти всичко.
В България 3% годишна инфлация, което не се е случвало от 2018 г., беше постигната още през юли. В същото време газообразните горива у нас са поскъпнали с над 47% за последните 12 месеца, а моторните горива – с над 25%, и е очевидно, че ни очакват тежки месеци, независимо дали са преходни и ще минат скоро, или напротив - ще продължат още дълго.
Слънчогледовото олио например е поскъпнало с почти 80% в сравнение с година по-рано, т.е.
цената на литър
олио почти
се е удвоила
Причината за това обаче няма никаква връзка с икономическото възстановяване, а по-скоро със слабата реколта от слънчоглед. Това вдигна котировките му до немислимите допреди 2 години 1700 долара на тон.
Друг продукт, който осезаемо поскъпна, е оризът, но там причините са свързани пряко с пандемията. Логистичните проблеми по целия свят и специално това, че контейнерите и контейнеровозите бяха задържани твърде дълго в различни пристанища, предизвика
шесторно
поскъпване на
товарния превоз
в сравнение с времето непосредствено преди пандемията.
И това далеч не засяга само ориза, чиято цена на едро преди пандемията беше около 1,60 - 1,80 лв. за килограм, а преди две седмици беше стигнала 2,20 лв.
Същото се получава и с кафето - влошената реколта на сорта “Арабика” заедно с поскъпналия транспорт доведоха дотам, че на борсите
арабиката е
вече 80%
по-скъпа
в сравнение с преди пандемията. Очаква се още тази есен това да се отрази и на джобовете ни, защото дистрибуторите на кафе няма как да поемат за своя сметка поскъпналата суровина.
Скъпият транспорт влече след себе си оскъпяването и на много други стоки. Едва ли ще видим скоро драстично по-високи цени на мобилни телефони например, защото това е компактна и сравнително скъпа за обема си стока, но върху цените на по-обемните стоки транспортните разходи влияят значително.
вече започват
да будят
притеснение
сред
индустрията
Само за последните 6 месеца цената на петрола сорт “Брент” се е повишила със 100%, за същия период поскъпването на природния газ е 50%, а на електроенергията - с над 60%. Всичко това в комбинация с почти двойно по-високата цена на въглеродните емисии, които се плащат от всички големи промишлени предприятия и енергийни централи.
А четвъртата вълна на пандемията, свързана с делта-варианта на коронавируса, не доведе до кой знае какви ограничителни мерки в развитите държави, нито до масово оставане на хората по домовете, което би довело до спад на потреблението и следователно до понижение на цените или поне успокояване на поскъпването.
У нас цената на дребно на бензина и дизела е вече с около 25% по-висока в сравнение с година по-рано. Докато за обикновения шофьор това е само неприятно,
има цели
браншове,
които вече
изнемогват
Шефката на Асоциацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова казва, че специално браншът на междуселищните превозвачи е попаднал в истински капан. “Имаме договори с общините и не можем да вдигнем цените на билетите току-така. За това е трябвало да има сериозна инфлация, а не просто поскъпване на горивата”, каза пред “24 часа” Милтенова.
Само че годишна инфлация от 3% не е достатъчно основание.
Има стоки и услуги, които поевтиняват
В интерес на истината има много стоки и услуги, чиито цени продължават да падат и през 2021 г. и затова среднопретегленият индекс на цените е относително нисък.
Плодовете в момента например
са със 7,4% по-евтини,
отколкото миналата година
по това време. Месото е с 1,5% по-евтино. Затова и средното поскъпване на храните и безалкохолните напитки за последните 12 месеца е само 1,8%. Да не говорим за облеклото и обувките, които не спират да поевтиняват и през юли, откогато са последните данни на НСИ, отбелязват 1% по-ниски цени, отколкото през август миналата година, а и тогава бяха значително поевтинели в сравнение с времето преди пандемията.
Редица услуги, които не се ползват всеки ден, а и много стоки от битовата електроника за дома реално също са поевтинели за последните 12 месеца. Но
разходите за жилището
като цяло се вдигат
най-вече заради поскъпналите ток, парно и газ. На 1 юли Комисията за енергийно и водно регулиране вдигна цените на парното средно с 13% за цялата страна. В столицата поскъпването е дори 14,25%. Към края на месеца топлофикациите поискаха и ново поскъпване заради скъпия газ и макар че комисията засега не разрешава ново поскъпване, тази зима сметките ще са доста високи.
Те ще са високи и за тези, които разчитат на отопление с електроенергия. Тя също поскъпна средно с 3% от 1 юли и ако към това прибавим и миналогодишното поскъпване, средното е 4,4% в сравнение с година по-рано.
В данните на НСИ има информация за доста стоки, чиито цени са се вдигнали в сравнение с година по-рано, независимо че за да бъдат подкрепени съответните браншове, ДДС за тях бе намален.
Например цените в ресторантите и баровете в момента са с 3,2% по-високи в сравнение с година по-рано, а все още действа въведеният миналата година за тях ДДС от 9%. Първоначално той беше само за храната и безалкохолните, впоследствие стана и за бирата и виното, а накрая засегна и доставките на храна за вкъщи.
За книгите също бе възприет 9% ДДС, което още действа, а те са поскъпнали с 8,5% за последните 12 месеца.
Пакетните туристически услуги са поскъпнали за една година с 9,6%, а за тях ДДС е 9% от над 15 години.
Любопитно е с цените на застраховките. Транспортните, т.е. най-вече задължителната “Гражданска отговорност”, е поскъпнала с 16,7% за последната година, докато тези, свързани с жилището, са поевтинели за същото време с 2,8%.
