Условията за живот в България не са най-лошите в целия Европейски съюз в много отношения, но българинът определено е най-недоволният от тях. Това показват сравнителни данни на Евростат за качеството на живота, публикувани във вторник.
Например средният годишен доход на българина е 4612 евро, докато в Румъния е 4267 евро и е най-ниският в Евросъюза. Но румънците оценяват финансовото си състояние със 7,3 по 10-степенната скала, докато българите с 5,4, показват данните. 70,6% от българите оценяват финансовото си състояние като много лошо, докато в Румъния така се самооценяват едва 25,7% от хората.
Разбира се, и двете страничленки са на дъното на таблицата по заплащане. В Австрия средният годишен доход е 26 555 евро, в Германия - 23 515 евро, а в Гърция - 8777 евро. Това не е средната заплата, която е доста по-висока, а средният доход, в който влизат и пенсиите, и социалните плащания и се отнася до цялото население, а не само до работещите.
Сравнението между България и Румъния по отношение на заетостта и оплакванията от липса на работа показва същите тенденции. В Румъния работа имат 65,6% от хората на трудоспособна възраст, докато в България - 68,5%. Но в България средната оценка, която дават хората на работата си, е 6,4, докато в Румъния - 7,2 по 10-степенната скала. Същото е и по отношение на жилищните условия. Румънците определено живеят по-пренаселено от българите - 45,1% от румънците обитават жилища, в които няма отделна самостоятелна стая за всеки сам човек над 18-годишна възраст, докато в България в това положение са 39,5% от населението. Само че румънците са по-доволни от жилищните си условия, защото им дават средна оценка 7,4, докато българите - 6 по 10-степенната скала.
Самооценките за здравословното състояние и за околната среда обаче изглеждат по-адекватни. 71,2% от румънците дават оценка “много добър” на собственото си здраве, каквато дават 67,2% от българите. Но това горе-долу съответства на средната продължителност на живота, която в Румъния е 74 години и 1 месец, докато в България е 73 години и 5 месеца.
По отношение на околната среда самооценките също изглеждат адекватно. В Румъния хората оценяват качеството на въздуха със 7,4 по 10-степенната скала, докато в България - с 5,2. Но това съответства на замърсяването с фини прахови частици с размер 10 микрона, което в Румъния по последни данни е 25,6 милиграма на кубичен метър, докато в България е 30,4 милиграма.
Румънците определено имат повече вяра в правосъдните си институции и в Европарламента. В северната ни съседка 55% от хората вярват на Европейския парламент, а у нас - 45%. У нас средната оценка, която дават хората на правосъдната система, е 3 по 10-степенната скала, докато в Румъния - 5,8.
В крайна сметка българите са най-недоволната от живота нация в Европейския съюз. Никоя друга не дава толкова ниска оценка - 5,4. Оценката на румънците за цялостното задоволство от живота е 7,3 по 10-степенната скала.
