“Кауфланд” е възложил идейния проект на архитектурно бюро, което традиционно работи с търговски вериги, посолства, болници. Има завършени обекти в Австрия, Германия, Белгия, Египет и в България
Спасяването на исторически сгради чрез промяна на функциите им е тенденция в Европа от столетия. Но ако в миналото стари дворци се превръщаха в музеи, то днес има немалко случаи, в които сгради с художествена и историческа стойност се превръщат в съвременни учреждения, магазини, банки и т.н. Фасадата и основните елементи от интериора се запазват и реставрират, но сградите, вместо да пустеят, се оживяват от хора.
Два такива примера в Европа са свързани с търговски вериги, Teatro Italia Venezia, построен в началото на XX век, първоначално е бил театър, после - кино, но през последното десетилетие сградата пустеела. Наскоро е реставрирана и превърната в хипермаркет, като всички елементи от фасадата и интериора са проучени, реставрирани и запазени. Включително голямата зрителна зала с нейните високи тавани, колони, ламперии и тежки дървени врати. Отвън по нищо не личи, че вътре има супермаркет.
Почти същото е станало и с бившите берлински хали Ackerhalle. Те са последният запазен до момента от общо четирите покрити общински пазара на Берлин, създадени още в края на XIX век. Сградата има трудна съдба - след като едновремешните хали фалират през 20-те години на XX век, там последователно се настаняват театърът на Макс Райнхард, вариете, игрална зала и какво ли още не, докато се стига до положение никой да не иска сградата под наем.
Така тя става собственост на търговска верига, която я реставрира и връща първоначалната ѝ пазарна функция.
Съдбата на сградата на Централните хали в София, построена от арх. Наум Торбов през 1911 г., през голяма част от съществуването си също има нерадостна съдба. През соца беше банален гастроном. По ирония на съдбата в годината, в която сградата е обявена за паметник на културата - 1988 г., магазинът е затворен и стоя така чак до края на 90-те години, когато общината чрез сложна сделка (виж карето по-долу.) продаде Централните хали на израелската фирма “Ащром”.
Днес халите, както са популярни сред софиянци, изпълняват оригиналната си функция да бъдат пазар на закрито. За съжаление обаче през последните години този тип търговия у нас среща трудности. Лека-полека търговците я напускат и в момента около една трета от щандовете са незаети - вътре има няколко производители на хляб и млечни произведения, търговци на месо и риба, аптека, щанд за сладкиши, за сувенири, кафене... и толкова. Вътре влизат все по-малко хора.
През 2018 г. от “Ащром” обявиха, че възнамеряват да превърнат халите във фермерски пазар, т.е. вътре да се продават пресни хранителни продукти от производители. Но до реализиране на идеята така и не се стигна.
През февруари “Кауфланд България” внася в Министерството на културата идеен проект за вътрешно преустройство на сградата, който е разпределен за разглеждане от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности.
Освен че е паметник на културата от национално значение, сградата попада в границите на археологическия резерват “Антична Сердика и Средновековен Средец”, т.е. за нея са предвидени режими на опазване. В закона ясно пише, че фасадата и външният вид на такива сгради не се променят.
Търговската верига вече съобщи, че ще запази името “Централни хали” и че по сградата няма да има табели с логото ѝ. Първото заседание на съвета е на 26 февруари и от протокола, публикуван на сайта на културното министерство, се разбира, че към представения идеен проект е имало препоръки. Заключението е, че би могъл да се одобри от министъра на културата, след като те бъдат приети.
Следващото заседание на съвета е на 19 юли. Този път обаче цялото е качено в YouTube и от изказванията излизат наяве повече подробности.
Идейният проект е бил възложен на архитектурно бюро “Инт Арх” на архитектите Мария Попмаркова и Вълчо Георгиев, които традиционно работят с търговски вериги, посолства, болници и имат завършени обекти в Австрия, Германия, Белгия, Египет и в България.
Първоначалното намерение на инвеститора, освен да преработи вътрешното пространство, е било да ремонтира рампата за разтоварване на стоки, която е правена през 60-те години на миналия век и сега не може да се използва от големи камиони.
Преработването може да стане само по два начина – като се повдигне или като се удълбочи. Първата възможност е отхвърлена категорично от заседаващите експерти, защото се нарушава симетрията на сградата.
Втората обаче се оказва доста трудна и скъпа, тъй като точно там се очаква да са част от крепостните стени на антична Сердика. Тоест налагат се задълбочени археологически проучвания и консервация, резултатът от които не е ясен предварително и евентуално биха направили невъзможно да има каквато и да било рампа за зареждане на стоки.
Другият препъникамък са видът на щандовете в готовия вече магазин, които повтарят начина на подреждане в обикновен магазин на “Кауфланд”. Членовете на съвета правят забележка, че това убива духа на сградата, тъй като тя винаги е била предназначена на продажби тип “фермерски пазар”. На което арх. Попмаркова отговаря, че ще преработи тази част от проекта с помощта на наетата за целта виенска компания “Ундаш”, която е специализирана в интериорната преработка на паметници на културата.
Имало е и много други забележки и препоръки към проекта, но от записа на заседанието се разбира, че те са били отстранени от “Инт Арх” със съгласието на “Кауфланд” във времето между февруари и юли.
Въпросът с преработването на рампата за товарене и разтоварване остава открит и се разбира, че съгласувателната процедура няма да приключи, докато не се реши.
Само преди седмица “Кауфланд България” даде пресконференция и от отговорите на Тодор Левенов, началник на направление “Нови проекти и модернизация”, стана ясно, че веригата вече е направила и тази отстъпка – магазинът няма да се зарежда от големи камиони както другите обекти, а от малки и рампата няма да се пипа.
Докато текат преговори и съгласувателни процедури обаче, софийските Централни хали лека-полека губят не само духа и функциите си, но по фасадата, която уж трябва да се запази, вече има сериозни пукнатини.
Проучване на сградата, направено от инж. Стоян Костадинов от “Кауфланд” в продължение на няколко месеца, показва, че за последно халите са ремонтирани през 1996 г. от сегашния собственик “Ащром”, но от тогава до сега са се появили сериозни проблеми.
Проектът на “Инт Арх” предвижда запазване на сегашните стоманени колони, които държат покрива, но защитната боя на колоните и на самия покрив вече е компрометирана и трябва да се подмени. Освен това са открити и няколко теча.
Инсталациите са почти в плачевно състояние, каза инж. Костадинов. Помещението с електроинсталацията не се вентилира изобщо и няма съвременна димоотводна система. ВиК инсталацията вече не отговаря на днешните изисквания за търговски обекти, в които се продават хранителни стоки, и също трябва да се подмени.
Фасадата изобщо не е почиствана професионално, а на всичкото отгоре по нея вече има отчупени парчета около улуците. Има липсващи архитектурни орнаменти дори от релефния герб на столицата.
Проектът предвижда също възстановяване на оригиналния фонтан на основния етаж, който е бил замислен от създателя на сградата арх. Торбов още през 1911 г. и е работил до Втората световна война.
При последния ремонт, за да се усвои още пространство за търговия, е направена галерия на втория етаж, която в момента е полупразна, а вече няма как да се разруши и проектът предвижда там да има щандове на външни търговци и места за хранене. Ще се преработи и сегашният паркинг, за да се разшири и въведе модерна система за чекиране.
Цялото това преустройство ще струва на “Кауфланд” 50 милиона лева.
3 г. продължи делото срещу Софиянски, накрая бившият кмет чу “Невинен”
Ана Михова
Три години продължи делото срещу бившия столичен кмет Стефан Софияски заради Централните хали. То беше едно от трите, които преди повече от 15 години се водеха срещу него. Накрая по всички той чу “Невинен”.
Софиянски се сдоби с обвинение за халите през 2004 г. Тогава от прокуратурата съобщиха, че е разследван, защото от 30 юли 1998-а до 7 юли 2000 г. не е изпълнил задълженията си на кмет, като целта му била да набави облага за дружество “Ащром Груп”. От това за общината били настъпили вреди в размер на 9 799 577 292 неденоминирани лева. По онова време “Ащром Груп” е мажоритарен собственик, притежаващ 75% от капитала на “Централни хали” АД. Обвинението твърди, че в смесеното дружество цената на халите е занижена 400 пъти.
Дружеството е създадено през юни 1998 г. Тогава Софиянски подписва договор с фирма “Ащром” - Кипър, за създаване на смесено дружество “Централни хали” АД. Общината влиза в дружеството със сградата на халите с площ от 4014 кв. м и прилежащите ѝ 7015 кв. м дворна земя. Имотите са апортирани в дружеството по балансовата им стойност за общо 9375 лв.
Допълнително общината внася по сделката още 3125 лева. Така придобива 25% от акциите с общ номинал 12 500 лв. С това кметството доброволно се отказало от правото на решаващ глас при вземането на решения. Пазарната стойност на имотите, по които е трябвало да бъде сключена сделката, е 400 пъти по-голяма. Това показала експертна оценка, поръчана от общината. Експертите оценили сградата за 2 442 036 долара, а земята - за 930 хил. долара.
Делото срещу Софиянски тръгва в Софийския градски съд от 6 август 2004 г. Провеждат се 7 заседания, но на 7 юли 2005 г. процесът е спрян, защото той е избран за депутат в 40-ото НС и получава имунитет. На 29 септември обаче тогавашният главен прокурор Никола Филчев внася искане за снемане на имунитета му.
Подсъдима по делото е и главната счетоводителка на общината Антоанета Македонска.
През 2006 г. те са оправдани в СГС, а през 2007 г. - и окончателно. Съдът приема, че както решението за участие в смесеното дружество, така и параметрите са воля на колективен орган, какъвто е СОС.
А наказателната отговорност е лична и никой не носи отговорност за колективно решение, във вземането на което не участва, защото няма право на глас. Освен това съдът посочва, че Софиянски и Македонска не са нарушили служебните си задължения, защото това не било доказано. За Столичната община не били настъпили вреди, защото не бил извършен апорт, така че тя все още била собственик на имота.
