Трябва да гледаме коалиционните споразумения, а не програмите на всяка партия, казва старши изследователят на Института за пазарна икономика
- Господин Ганев, не се ли отваря нов фронт у нас – този път кметствата срещу общините? Имам предвид срещата на служебния премиер Стефан Янев миналата седмица с представители на малките общини, които поискаха да харчат сами финансовите трансфери от държавата. Те нямат общински съвети, т.е. няма кой да контролира харченето, а такъв ред за усвояване на субсидията не е ли опасен?
- Не мисля, че чак до такава опасност ще се стигне, а и това не е съвсем нова тема. През последните една-две години т.нар. малки кметове започнаха да надигат глас в тази посока.
По-голямата тема е промяната на досегашния модел за финансиране на общините, който централизира доходите на местната власт, а също и политиките. След което общините стават силно зависими от централната власт, а малките населени места – от местните общини.
Тази зависимост тръгва още от структурата на бюджета, от това, че огромната част от данъчните приходи в България се централизират в държавния бюджет и местната власт получава нищожна част от тези пари под формата на финансови трансфери. Така че разрешаването на проблема между малките и големите общини зависи от разрешаването на големия въпрос. Част от приходите от данъци трябва да остават за общините.
- Като казвам “опасно”, имам предвид, че вече се говори за цялостно премахване на общинските съвети, и такива призиви вече се чуват.
- Не мисля, че това е възможно да се случи. На местно ниво, както е и на централно, трябва да има разделение между законодателната власт – общинския съвет, и изпълнителната – кмета. Едно е структурата, която изразходва трансферите от държавата, т.е. кметът, а съвсем друго е местният парламент, който контролира това изразходване. Той е избран по друга процедура, различна от тази за избора на кмет, в него има представители на различни политически партии. Това е традиционният checks and balances принцип, характерен за демокрацията. Не мисля, че това изобщо подлежи на сериозен дебат.
- Служебният премиер и министрите му непрекъснато говорят за промени в законодателството, включително и за местното самоуправление, които да завещаят на следващото редовно правителство. Вероятно това, за което се борите от години – отчисляването на 2 процента от десетте процента подоходен данък на физическите лица в полза на общините, също може да мине в тази серия от промени?
- Трябва да имаме предвид обаче, че след 11 юли ще има нов парламент, а надявам се - и правителство, и те ще имат пълното право да провеждат политика, каквато желаят. И по никакъв начин не са длъжни да приемат законови промени, подготвяни от когото и да било.
Разбира се, в някои сфери се налагат промени, например ако ще се прави актуализация на бюджета и служебният министър на финансите е подготвил такава актуализация, правдоподобно е да очакваме, че такава законова промяна би могла да се приеме.
Но да правиш политика, още повече – реформа, каквото представлява отчисляването на 2% от данъка в полза на общините, не може да се приеме автоматично, без широк дебат. Новото мнозинство трябва да реши дали това е според него правилната политика. Аз лично смятам, че това е правилно и трябва да се случи.
- С какво толкова би могло да ощети централния бюджет отчисляването на 2% от десетте процента подоходен данък за общините? Доколкото знам, годишните приходи на държавата от десетте процента данък са към 4 млрд. лв., една пета са към 800 млн. лв. - нищо пари за хазната.
- Да, сумата е такава. Ако ставаше въпрос за 50-60 млн. лв., реформата отдавна щеше да се случи. Но преотстъпването при всички случаи ще върви заедно с компенсаторни механизми, каквито и сега съществуват, например изравнителната субсидия, която получават почти всички общини. Тези субсидии подлежат на промени, ако реформата стане факт. Но крайната цел на тази промяна е повече финансов ресурс да остава в полза на общините.
Има го обаче и противоположният политически аргумент – всеки министър-председател и всеки министър би предпочел да има лостове за влияние върху местните власти. В момента много общини работят върху огромни европейски проекти, за чието изпълнение те са силно зависими от правителството. Това, за съжаление, не е най-добрата демокрация, която бихме могли да си пожелаем. Защото кара местните власти да подготвят всякакви проекти, включително за неща, които не са им толкова необходими, колкото други, само и само да са готови, ако правителството реши през декември да им даде примерно 5 милиона лева за нещо.
- А не предполагате ли, че ще има общини, и то много, които не биха желали да им оставят 2% от платените подоходни данъци на техните жители срещу това да ги лишат от други субсидии, които са много по-сигурни? В крайна сметка има много общини в лошо демографско положение, с нищожен пазар на труда и те нищо хубаво няма да видят от тази схема.
- Целта е всяка община да получи повече. По-големите, там, където има по-голяма икономическа активност, ще спечелят повече, това е безспорно.
Малките обаче ще могат да разчитат на повече трансфери от държавата, от средствата, които ще се освободят в централния бюджет. Например в момента държавата дава на община Пловдив едва 150 хиляди лева годишно за почистване на улиците от сняг зимно време. За Пловдив това е крайно недостатъчно, но тези пари биха били предостатъчни за някоя друга, по-малка и по-бедна община.
Компенсаторни механизми могат да се заложат по примера и на други държави от Централна и Източна Европа.
А и имайте предвид, че при сегашния модел и големите общини разчитат на европейските средства, а нямат собствен ресурс, за да осигурят съфинансирането им. Столичната община сама не може да намери пари за своята част от проекта за метрото.
Пловдив например престана от миналата година да получава изравнителна субсидия, а субсидията му за капиталови разходи е едва около 3 млн. лв.
- За какви капиталови разходи стигат 3 милиона на един голям град?
- За нищо. Това е едва около една десета от капиталовите разходи на общината за същата година само за изпълнение на европейски проекти. Но по сегашния модел – толкова.
- Служебното правителство твърди, че ще внесе в Европейската комисия Плана за възстановяване и устойчивост преди 11 юли. Вие вярвате ли, че това ще стане, и не е ли вече фатално закъснението?
- Чак фатално не бих казал. Самият факт, че предишното правителство не внесе плана непосредствено преди предишните избори, показва, че още тогава се знаеше, че ще има забавяне. Истината е обаче, че ако документът се внесе сега, след изборите новото мнозинство може с пълно право да възрази. Новият екип също може да реши да внесе поправки в плана, което автоматично води до нови месеци забавяне. Може и да влезем в етап, в който изпълнителната власт се сменя непрекъснато и всеки да дописва малко този план.
- Като гледам, май точно такова редуване на служебни и временни редовни кабинети се задава...
- Именно затова казвам, че може би служебното правителство все пак ще внесе плана. Това ще носи своите политически позитиви и негативи. Някои ще кажат, че това е смела стъпка, други политически ще ги атакуват, че те нямат мандат, не са избирани. В крайна сметка някой трябва да поеме отговорността да внесе този план.
- От срещата на Националното сдружение на общините със служебния премиер онзи ден стана ясно, че местната власт много държи на санирането. Вие как си обяснявате тази привързаност?
- Фактът, че тази програма се харесва, понеже тя достига директно до много хора. Ако инвестираш във воден цикъл – пловдивският например е за 100 млн. лв., това не е нещо, което всеки може да пипне и да види. Подобрява положението и никой не го отрича, но за съжаление, не може да се сравни с това да се промени сградата, в която живееш. Политиците харесват такива неща. Друг е въпросът дали тази програма за саниране е ефективна в този си вид, дали не трябва да има самоучастие и колко да е то. Но това са въпроси за икономисти, защото хората естествено, че ще искат всичко да им е безплатно. Няма безплатен обяд. Мисля, че трябва да се направи нов модел за санирането.
- Прегледахте ли това, което имаме като предизборни политически програми на партиите, които си направиха труда да ги осъвременят за 11 юли?
- Видях, но чисто политически няма особена промяна в сравнение с предишните избори.
По принцип предизборните програми се пишат по-скоро като вид заявка, че съответната партия има сериозно намерение да управлява, има някакви ангажименти. Те не са гаранция, че ще се спазват, тъй като при евентуална коалиция – по-малка или по-широка, основополагащият документ ще е коалиционното споразумение, а не програмите на съставляващите го партии.
- Смятате, че трябва да се примирим с това ли?
- Не, не смятам. Но така или иначе трябва да се видят основните приоритети, онова, което отделните партии извеждат силно на преден план и върху които се фокусира основният дебат. Програмите все пак са като конспект, който минава по всички или поне по много въпроси, те понякога изглеждат и сходно. Важното е къде съответната партия поставя акцентите си.
CV
l Роден е в Хасково
l Завършва специалността макроикономика в УНСС
l Започва работа в Института за пазарна икономика като стажант през 2007 г.
l Председател е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г.
l Автор е на множество публикации на тема икономическо развитие, данъци, макроикономика и др.
