Скандалът за партийните листи може да утихне благоприлично - мажоритарен вот в два тура
Жал ми е да гледам как БСП се самоубива, докато си съставя кандидатдепутатските листи. Това изпитание е канцерогенно за партия, в която и без това са се изпокарали. Тя е като онази ромка, дето искаше да набие зетя си “меринджей”.
Когато Центърът спуска местните листи с парашутисти начело, това минава мирно и тихо само в партии с желязна дисциплина - например в ГЕРБ, в ДПС, а напоследък и в ИТН на Слави Трифонов. И да има недоволни, те мълчат като риби. Но БСП не е като тях. И само едно може да я накара да утихне благоприлично, за да оцелее - мажоритарният вот в два тура. Но най-странното е, че тъкмо тя най-яростно отхвърля спасителното хапче М2.
Ще кажете – пак ли като Мирча Кришан и краставицата? Пак. Какво да правя, като милея за лявата идея! Мечтая да вкарам Бабата на партиите в левия коловоз, та да мога някой ден и аз да гласувам за нея.
Уви, партийните
листи не могат
без парашутисти,
а те пък разгонват електората. Например тази пролет самата Нинова се постави като водач на листата в Пловдив, след като разгроми тамошната организация. По принцип и аз смятам, че г-н Георги Гергов не е най-добрият манекен на социалистическата идея. Но какво да правим, когато местният актив е на друго мнение? Резултат – от 41 хиляди гласа през 2017 г., срив до малко под 20 хиляди тази година!
Подчертавам – не искам да кажа нищо лошо за самата Нинова! Става дума за парашутизма – хроничната болест на партийнолистовата избирателна система. Огорчена от Пловдив, сега г-жа Нинова ще води листата във Варна, където вече е ударено дъното и няма накъде. Ще видим, може пък и да има.
Обидена, сега пловдивската градска конференция изобщо отказа да утвърждава спуснатата отгоре листа. Нищо, че този път начело бе поставен авторитетен местен човек – професор Иво Христов.
Щом дори активът е обърнал гръб, какво очаквате от избирателя?
Никога не бих казал нещо лошо и за колегата Александър Симов, сигурно щеше да е звезда в своя туземен квартал “Подуяне”. Но от 16 524, избирателите на БСП в Смолян се сринаха до 7165-има, просто защото лидерът на листата им кацна с парашут. В същото време водещата фигура на БСП в Смолян, Дора Янкова, остана отвън.
Затова пък сега колегата Симов отива да спасява положението във Враца, където през 2017 г. БСП е била първа с 30 528 гласа, а сега на 5 април се събуди трета с 12 753 гласа. От тук нататък съм оптимист – вече няма накъде по-надолу.
А какво да кажем за Велико Търново, където местната организация направо отказа да има нещо общо с реденето на листите, тъй като “Позитано” отхвърли местната любимка Весела Лечева?
Гледаме една огромна лява въртележка от парашутисти по върховете на листите, която се засили с кооптирането на АБВ и Кадиев – той е роден в Бургас, живее в София, а сега каца в Стара Загора. Левите мозъци дори не помислят, че всеки човек си тежи на мястото. Но спирам дотук, тъй като не искам да ме изкарат враг на БСП. Искам само да помогна.
Аз също съм
бил парашутист,
но на младини и в казармата. Ако имаше война, щяха да ни хвърлят в тила на врага да разузнаваме. Хванат ли те местните – бой, бой, бой и накрая - застрахователно събитие. Слава богу, нямаше война. А помните ли как селяните от Коиловци набиха едни френски парашутисти през 2013 г.? Пазят си хората люцерната.
Същото е в политиката. Парашутизмът ерозира всички партии, но по различен начин. Докато партията е млада и във възход, може би е разумно да изчакам на задна позиция, ще дойде и моят ред. И ако в моя район партията ще вземе 2-3 мандата, защо да не се боря за преференции? Но когато виждам, че партията потъва, какъв е смисълът да си губя времето с нея? Бягам!
Лидерите дори не се усещат, че като са си бронирали водаческото място срещу преференциите, обиждат и отблъскват поне 90 на сто от актива си.
Цяло чудо е как малките партии изобщо успяват да съставят листи с повече от 1 човек. БСП също отива натам – сега се оказа с 43 мандата за 31 района, или средно по 1,38 на район. Значи шансове за влизане с преференции имат не повече от 5-6 души. И още по-обидно е, когато нито един от местните вождове няма реален шанс, а 1 човек от центъра се е разкрачил върху 2 листи едновременно.
Партийнолисто-
вата система е
враг на местния
патриотизъм
Целта ѝ е народът да забрави своята местна принадлежност и да си избере друга идентичност – я джендърна, я расова, я според любимата дрога. Това помага за плавния преход и към друга държава.
А какво се случва с демографията? Хората следват властта и парите. Щом цялата власт се ражда и изяжда в центъра, всички хукват натам. Но ако местната общност може да избира своя депутат, той си остава с единия крак у дома, защото там е вратата му към парламента. Преселиш ли се, вратата се хлопва.
А знаете ли колко народ пристига в София покрай един депутат? Бройте на пръсти – жена, любовница, деца, братовчеди, шофьор, приятели…
Ако БСП вземе хапчето М2, във всеки район ще има най-добрия възможен ляв кандидат. Как? Ще го подбира на първични избори като в нормалните страни. Така конфликтът център – периферия се изпарява, а скандалите стават безпредметни. БСП ще се подмлади и ще оцелее.
Защо тогава се опъва на М2? Ясно защо – лидерите ѝ нямат и една лява клетка в организмите си.
Мажоритарният
вот е самото
въплъщение на
лявата идея
Защото какво е лявото? Политика, която намалява неравенството в обществото. Как я намалява? Ами като дава повече власт на повече хора. Но елитът спуска от горе парашутисти, неравенството се задълбочава.
Къде в света
лява партия
издига за
държавен глава
генерал?
Само в България!
Аз, разбира се, не съм чак толкова ляв, колкото биха одобрили Маркс и Енгелс. За мен е достатъчно да сме като Германия или Франция поне. Но ние сме най-дясната държава в Европа и в челната тройка на света. БСП ни изстреля до тези космически висини на неравенството като първата степен на ракета, която се откача и изгаря в атмосферата. Ако ѝ харесва тази роля – нека пада и нека гори.
