България трябва да пропагандира по-агресивно себе си навън – жителите от един Истанбул например, могат да напълнят хотелите ни.
Има с какво да ги привлечем освен близкото разстояние, казва изпълнителният директор на Албена
- Господин Станев, вече е ясно, че и летният сезон ще е, меко казано, труден. Какво според вас може и трябва да се направи, за да посрещнем колкото се може повече чужди туристи?
- Аз лично мисля, че сезонът тази година ще бъде доста по-добър от миналогодишния. Най-малкото защото измина една година, в която персоналът, зает в туризма, показа, че може да се справя с трудната ситуация.
Една година вече се прилагат мерки. През май и юни 2020 г. почти никой не знаеше какво трябва да се прави, но общо взето в разгара на лятото се справихме със ситуацията и сезонът мина добре, разбира се, с много малко гости. Но все пак не се допусна да се получи клъстер от заболели в нито един наш курорт или хотел.
Напротив, дори когато в края на август се появи решението да се изтеглят немски туристи от региона на Варна и Добрич заради това, че попадна в червената зона, гостите не поискаха да си ходят. Те се чувстваха прекрасно и сигурно.
Затова мисля, че ще се справим много по-добре, защото цяла зима се подготвяме за този сезон, макар че пак няма да е лесно. В нашия курорт например ще имаме и ваксинационен център, така че всеки гост може да се ваксинира. От тази гледна точка нещата не са чак толкова зле.
- Но вие правите сравнение с миналата година, когато имаше много рязък спад на чуждите туристи.
- Така е, икономическите показатели бяха много лоши, но цифрите няма как да са положителни, когато няма един минимум от гости, от нощувки и реализирани обеми. И най-големите магьосници финансисти не могат да постигнат печалба в тези условия. Но важното е, че самото обслужване и технологичният процес бяха на ниво.
И това се доказва от ранните записвания, които се правят за това лято. Ние вече имаме толкова направени резервации към момента, колкото нощувки имахме за целия минал сезон чак до септември. Във всички случаи ще имаме повече нощувки и предполагам, че така ще е и при колегите.
Не трябва да се подценяваме, трябва да вярваме в себе си. Но трябва да започнем една, бих казал, агресивна в хубавия смисъл на думата кампания в цяла Европа. От това, което чета в английската и френската преса, оставам с впечатлението, че техните проблеми с коронавируса, са много по-големи. Овладяването на пандемията и там не е на високо ниво. Но веднъж посочена като лош ученик в класа, България сякаш служи като оправдание за несправянето. Ние трябва да опровергаваме това с факти, с научни доказателства.
- Но проблемите, свързани с пандемията, с ваксинациите са и при всичките ни преки конкуренти в туризма – Гърция, Турция, Хърватия… Какво в тези държави правят?
- Прав сте да питате, защото аз не смятам, че ние сме си свършили работата, включително и ние като бранш. Ето, във Франция влизат в локдаун, но Макрон обещава от 15 май да почне сезонът, те се готвят усилено да посрещат гости. Ние заявихме, че отваряме от 1 май, но трябва да бъдем много по-агресивни. Иска ми се нашите търговски представителства в чужбина да са ангажирани повече с това, образно казано, да бием в една точка. Ние трябва непрекъснато да даваме информация в тези държави за положението в страната.
Ето, в момента тече процес на канселиране от тамошни туроператори на полети до България, защото не сме дали достатъчно информация какви гаранции за сигурността на техните клиенти.
-Туристическият бранш поиска освобождаване от концесионни такси за плажовете за 3 години, за да може чадърите и шезлонгите да са безплатни. Толкова ли са важни тези плажни принадлежности, че все за тях говорим?
- Плажът за ваканционния морски туризъм е определящо. Когато нашите гости пристигнат и са принудени да посетят претъпкан и неподдържан плаж, който на всичкото отгоре струва и много скъпо, това ги отдръпва. Видяхме какво стана с българите, които предпочитат да отидат на плаж в съседни държави.
Но тази тема се нуждае от задълбочени обсъждания. Ние имаме нужда от промяна на отношението към плажовете. Нашата брегова линия е малко над 400 километра, а държавите, които са ни преки конкуренти, имат по над 15 хиляди километра. В тези 15 хиляди километра е много по-лесно да се намерят хубави, разнообразни плажове.
А в нашия Закон за концесиите сме определили, че 50% от всеки плаж трябва да са за свободно ползване. Практиката обаче е тези пространства да се запълват не повече от 15, най-много 30%. 70% от тези площи остават неизползвани. Хората се струпват в обслужваната площ. И на практика ние тези 400 километра ги намаляваме наполовина и пак искаме да се конкурираме с другите.
Трябва да прецизираме това изискване. В пандемията тази диспропорция се задълбочи, защото разстоянието между чадърите вече трябваше да бъде 7 метра и се получаваше така, че един плажуващ разполага вече с почти 35 квадратни метра площ. Трябваше да навлезем в тази свободни зони, но не ни беше разрешено. А това е огромно предимство.
- Вие как мислите - със заразата и масовото отказване на чартърите идва ли краят на големите курорти за сметка на малки семейни хотели и квартири?
- В условията на пандемия е нормално да се засили търсенето на подобни места за почивка. А и преди пандемията имаше тренд за къмпинги, които у нас са твърде малко, защото унищожихме част от тях в годините.
Но преди всичко трябва да има разнообразие. Мнозина се възмущават от мастодонти като например Слънчев бряг, но този курорт също има публика, която не иска да спи нощно време, а да се забавлява. По цял свят има и такива курорти, в Испания дори отдели цял остров с такава дейност.
Големите и малки курорти, селца, къщи, къмпинги – колкото повече разнообразие има в един туристически микс, толкова по-добре, защото за всеки влак си има пътници. Щом те имат публика, значи пазарът ги приема и не трябва да се прави нищо друго, освен да се подобрява качеството им.
В това разнообразие се крие привлекателността на България. Ние имаме плажове като тези в Дуранкулак, Шабла, на юг от Варна почти до нос Емине, които имат потенциал да станат прекрасни къмпинги или екоплажове. Като добавим Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, макар че ние имаме друга политика, романтичните градчета на юг – това е едно огромно богатство.
- Руските туристи почт липсват, дори украинските са повече - вижда се от последните данни. Защо се получи така?
- От лични наблюдения имам чувството, че два чужди пазара – Русия и Турция, сякаш не ги желаем. Толкова са рестриктивни и тежки условията за посещението на техни туристи у нас.
Не си даваме сметка, че само на 150 км по права линия от Южното Черноморие се намира един от най-големите световни мегаполиси – Истанбул. И така, както сега една трета от северното ни Черноморие е заета от румънски туристи, които го откриха след общото ни влизане в ЕС, така смятам, че, ако отворим границата ни с Турция по-широко, южното Черноморие само след няколко години ще е пълно с турски граждани. Особено ако изградим магистрала.
- Каква магистрала? През защитената зона Странджа ли?!
- Защо не, разстоянието е малко, може да се намери начин. Предизвикателството обаче е много голямо, защото от този 16-милионен град сега нямаме нито един гост по нашето Черноморие, идват само по бизнес или при роднини.
А те имат интерес да дойдат при нас, защото тук законите са много по-либерални – жените могат да се къпят с бански, няма ограничения, които налага тяхната религия. Да не говорим, че тук е пълно с обслужващ персонал, който говори техния език.
По черноморското крайбрежие на Турция в тази част специално няма никакви курорти. На средния турчин, ако му кажеш “Ела да почиваш на Карадениз” (“Черно море” на турски - б.а.), той дори няма да те разбере. Техните ваканции в Анталия, Кушадасъ, Мармарис и т.н. са доста скъпи за тях.
Колкото до Русия, смятам, че има политически пречки. Това е пазар, за който всяка туристическа държава мечтае, защото е необятен. Това, че няма техни туристи, ни прави по-бедни, не ни прави по-богати.
- Има ли значение откъде идват чуждите туристи, при положение че са много?
- В тези трудни години откъдето и да привлечем чужди туристи, все ще е добре. Едно време имахме туристи дори от Северна Ирландия - между 3 и 4 хиляди на година, сега няма нито един. Този пазар го загубихме, защото не правим кампания, нямаме и търговско представителство там.
Име нужда от изключително активна, дори бих казал - безпардонна политика в цяла Европа.
И не само в туризма. Кухнята ни е великолепна, но никой навън не го знае. Къде има по-голям букет от музика и гласове?! Ние сме тотално талантлив народ. Преди години помогнахме на Софийската опера да направи представление на Вагнеровите опери на юг от Мюнхен. Беше голям фурор, имаше вероятност да дойде дори Меркел. Ето тези неща трябва да представяме навън, но се знае от малцина.
- Не съм много съгласен, защото аз съм попадал на китайци, видяли в интернет и дошли в пещерата Магурата на представяне на Вагнерова музика.
- Затова говорим. Тези факти променят отношението към държавата ни. Но не става с 20 или с 200 души, а с цяла политика. И за това трябват много пари. Хубавото е, че имаме какво да покажем.
