Добре, че основните партии не предлагат разказ как ставаме Венецуела на Балканите, казва икономистът
- Господин Богданов, защо хората и у нас, и по света натрупаха толкова много депозити точно по време на пандемията? Въпреки рекордно ниските лихви върху тях в цял свят.
- Отговорът на този въпрос може да се раздели на две. Миналата пролет светът и България видяха един внезапен, неочакван шок. Резултатът беше, че потреблението рязко се сви. Говорим най-вече за март и април, това беше кратък феномен на свръхреакция – заради страх от неизвестното, тотална несигурност, очакване едва ли не за апокалипсис.
Заедно с това обаче заради синхронизираните мерки за запазване на работните места и за спасяване на производството, предприети в ЕС, а и другаде по света, нещата се успокоиха. Ограниченията, разбира се, имат негативен ефект върху определени индустрии – развлечения, спорт, събития, туризъм. Но като цяло спадът на заетостта беше овладян, домакинствата като цяло запазиха доходите си, а почти в целия ЕС дори се отчита нарастване на средните разходи за труд.
Но да видим и по-голямата картина - в България имаме вече четвърта поредна година ръст на депозитите с по около 10%. Става въпрос за по-дългосрочна тенденция, а не нещо ново в кризата. Това не са спестени пари, които, като свърши пандемията, веднага ще бъдат изхарчени. Просто българските домакинства спестяват. Те са нетни спестители открай време, депозитите им в момента са над 62 млрд. лв., а кредитите им са 25 млрд.
Това отразява една относително висока норма на спестяване, въздържане от по-сериозно задлъжняване поне засега и недостатъчна инвестиционна активност, която да поеме този натрупан ресурс.
Ако мога да заключа, големият въпрос не са депозитите, а как да отключим инвестиционната активност.
- Добре, но когато хората видят, че пандемията е отминала, и тези депозити бъдат изтеглени и отидат за потребление, това не е ли в състояние да повлияе силно на икономическото възстановяване?
- Феноменът на рязко повишаване на потреблението след войни или други големи бедствия е познат в историята - естествено, след преодоляване на непосредствената заплаха за живота и здравето. Ако го разглеждаме на микрониво, -хората са отлагали почивки и екскурзии, не са си купували дрехи, не са ходили на ресторант. Ако в кризата не са загубили работата си, при една нормализация те бързо ще увеличат покупките си, ще наваксат в потреблението.
На макрониво обаче за връщане към траекторията на икономически растеж трябва да има рестарт на инвестиционната активност, трябва да има повече български и чужди предприемачи, които искат да разширяват производството. Това е големият въпрос – дали ще има нужда от кредит за инвестиции. Не е толкова важно, че има кредити с ниски лихви, важното е да има кой да ги вземе – а това трябва да са предприемачи с идеи и собствен капитал, които да искат да реализират нови проекти, годни да срещнат глобалната конкуренция.
Вече видяхме, че след 2009 г. имаше дълъг период, в който не се теглеха нови кредити, а се изплащаха старите – както при домакинствата, така и при бизнеса. Защото несигурността те прави предпазлив. Тези процеси на засилена икономическа активност и на инвестиране в момента са блокирани, защото засега хоризонтът не е много ясен.
- Очевидно с напредването на ваксинацията пандемията постепенно ще отпадне от дневния ред и ще дойде време за икономическо възстановяване. Според вас то по-дълго ли ще трае от онова след световната финансова криза от 2009-2010 г. или ще е много кратко?
- Ваксинацията е ключът за връщане към нормалността. Въпросите коя ваксина е по-добра, сравненията на проценти, споровете може ли повторно да се заразим, дали вирусът ще изчезне напълно, или все пак ще остане с нас, са второстепенни. На ниво обществено здраве и постепенното връщане към нормален социален живот е важно пандемията да влезе под контрол, за да издържат здравните системи – а масовата ваксинация постига това.
При това трябва да гледаме не само България, а поне цяла Европа. Ако основните ни търговски партньори напреднат с ваксинацията, ограничаване на пандемията и върнат икономическия растеж, това ще е добре и за нас. Там, където процентът на ваксинираните е висок, вече имаме много видим ефект. Да погледнем опита на Азия – Китай, Южна Корея, Виетнам, се възстановиха много бързо. Дори рухнаха пророкуванията, че пандемията ще нанесе необратими поражения на глобализма. Данните сочат, че само за 6 месеца обемът на световната търговия със стоки вече се е върнал на предкризисните нива.
В същото време виждаме, че ограничителните мерки напоследък причиняват все по-малко трудности на реалната икономика. Безспорно, секторът на туризма, развлеченията, събитията на живо са засегнати, но миналата пролет се говореше за затворени заводи, спрени строежи, блокиране на транспорта. Сега няма такова нещо.
Трафикът на товарни
превозни средства през
България от месец
е вече 10-12% над
предкризисните нива
Веригите на доставки не са прекъснати и тези ограничителни мерки оказват все по-слабо влияние върху реалната икономика. Май се оказаха прави анализаторите, че ще се научим да живеем с вируса.
- Какво ви е мнението за икономическите части на предизборните програми - точно от това, което предлагат партиите, ли има нужда България? И къде изчезна делението по оста ляво-дясно, имам чувството, че е вече тотално размито?
- Първото нещо, което прави впечатление, е, че сред партиите, които имат реален шанс да влязат в парламента, няма нито една, която да подлага на съмнение основните макроикономически котви на паричната и финансова стабилност. Няма амбиция за радикални промени, които да застрашат валутния борд и банковата система. Те или открито го подкрепят, или поне нямат кампания на отричане примерно на перспективата за влизане в еврозоната и в Шенген. Няма “алтернативен модел” –
разказ, в който България
обръща курса и става
Венецуела на Балканите
например. Партиите се ангажират с поддържане на бюджетна дисциплина, в една или друга степен предлагат ограничаване на общия размер на държавните разходи, обещават постепенно свиване на бюджетния дефицит след връщането на икономиката към растеж.
С изключение на заиграването на БСП с прогресивния данък и с въвеждането на по-висока ставка за, както те ги наричат “богатите” - с месечен доход над 3600 лв., по-скоро почти всички партии са фокусирани върху това да не увеличават данъчно-осигурителната тежест. Няма сериозна партия, която да смята, че може да направи пълна смяна на архитектурата и структурата на данъците. Има тук-там пожелания за намаляване на някои, което може да се приветства. Още повече, на практика във всички програми на водещи партии силен акцент е ефективността на разходите. Надявам се, това е знак, че политиците са осъзнали, че не е важно само колко пари харчат, а и дали с това постигат желания резултат.
Разбира се, това изисква реформи – промени в моделите на работа, във финансирането, в регулациите. Само така може с по-малко да се постига повече , без да се повишава данъчната тежест.
В същото време забелязвам - най-вече в програмите на ГЕРБ и на “Демократична България”, и по-слабо при “Изправи се” и Слави Трифонов - подчертаване на необходимостта от съдържателна трансформация на българската икономика, на това какво се произвежда в България и как се произвежда. ДПС са го обобщили добре, но само в едно изречение – за догонващото развитие.
Има някакво всеобщо
разбиране, че
икономическият ръст
трябва да е много
по-висок от досегашния,
защото, ако остане същият, това просто ще осигурява стабилност, при която ще сме винаги на опашката. Изглежда, има разбиране, че това може да се постигне с модернизация, със залагане на по-висока производителност на база технологии и умения на човешкия капитал. Затова и виждаме водещ акцент върху образованието, което е може би още една положителна черта и крачка напред в еволюцията на политическия ни живот.
Програмите на БСП и ВМРО са малко по-опростени, с кратки обещания какво точно ще променят – било то данъци, социални плащания или модел на финансиране. Това донякъде важи и за “Има такъв народ”. От една страна, това е добре, защото става ясно какво точно обещават на хората, има конкретни ангажименти, даже БСП са направили опит да оценят и колко хора ще бъдат засегнати или облагодетелствани.
При програмите на ГЕРБ и на “Демократична България” има опит във всяка сфера да се намери някакъв системен подход, почвайки от анализ на проблема, принципи, цели и инструменти. От това страда конкретиката – все пак избирателят очаква яснота. На ГЕРБ донякъде тежи и това, че са управляващи – целият документ е микс между поглед напред и отчет за свършеното по ресори. А може би те на това разчитат, да излязат пред избирателите с това, което правят към момента, без да предлагат някаква радикална промяна – не знам...
- Догонващото развитие е хубаво пожелание, но виждате ли някъде из програмите как точно се постига?
- Прави ми впечатление, че всички партии с изключение на управляващата сякаш са игнорирали един съществен финансов инструмент - Плана за възстановяване и развитие. Естествено, всички казват, че европейските пари трябва да се управляват ефективно, да стигат до хората и да има зелен преход и модерна икономика.
Но само ГЕРБ са се
сетили, че това е един
огромен ресурс
- 12 млрд. лева, т.е. все едно още един програмен период с всичките му оперативни програми. Те дори са озаглавили програмата си с името на плана за възстановяване на ЕС – очевидно целенасочен ефект.
Този безпрецедентно голям ресурс дава реален шанс за догонващо развитие. Но дори в програмата на ГЕРБ това не е основен стълб, някак се размива в секторния подход. Сякаш е мислено на парче и е предвидено, че тези пари ще се разпределят по досегашния начин, на ресорен принцип – за железниците, за общините, за бизнеса, за енергетиката, за училищата и малко за наука, програма за бизнеса. В крайна сметка обаче няма виждане, ако щете – амбиция, с този ресурс да се постигне някакъв квантов скок, тотално преобразяване на икономиката по подобие на случилото се в други източноевропейски страни в предходни години, когато успяха доста да доближат богатите западноевропейци.
Освен това е предвидено едва 11% от този финансов ресурс да се разпредели в следващите 3 години, или огромната част остава за след 2024 г. Въпросът е обаче това ли искаме. Замисълът на този европейски план беше средствата да тласнат икономиките на страните членки напред сега, непосредствено след пандемията.
А и като цяло, когато говорим за икономиката, в предизборните програми ми липсва частта, която обяснява какъв инвестиционен климат ще създадем за постигане на мащабни проекти, за поставяне на България сред световните лидери. Всички флиртуват с малките и средни предприятия, предимно с клишето, че те са гръбнакът на икономиката и ще бъдат подкрепяни. Хубаво, но голям икономически скок се прави с трансфер на технологии, което може да извършат само големи инвеститори, глобални лидери в иновациите и знанието. Само те могат да поставят България на друго ниво.
Нека не си правим илюзии – намаляването на бюрокрацията и въвеждането на е-управлението далеч не изчерпват всичко, с което ще привлечем такъв голям инвеститор. Ето, сега предстои голямо раздаване на картите при избора на място за заводи за батерии за електромобили и изобщо изграждане на развойна и производствена база за новите индустрии. Има конкуренция, дори битка в световен мащаб къде да отидат тези и други подобни компании, занимаващи се с изкуствен интелект, с ВЕИ и т.н. На България липсва идея как да привлича световни лидери, да стане място, избрано от най-добрите и най-големите в света, с разпознаваем бранд, носители на доверие и перспектива за дългосрочно развитие.
И връщайки се към предишната тема за приоритетите в програмите – да, доброто образование помага за създаване на квалифицирана работна сила, но освен квалифициран труд е нужен и капитал, трябват много повече инвестиции.
- Всяко икономическо възстановяване обикновено върви редом с инфлация. Няма ли този задаващ се тренд да осуети по някакъв начин членството ни в еврозоната?
- Не бих казал, защото дори формално инфлационният критерий е относителен , т.е. сравнява се инфлацията с тази в избрани други три страни от еврозоната с най-нисък показател. Колкото до възстановяването, много важно е как се случва това със световната икономика. Много е важно дали ще тръгнем по пътя на бързия растеж, или просто ще достигнем предкризисното равнище и ще застинем. Ако се случи вторият сценарий, не се страхувайте от кой знае какви инфлационни процеси, но това едва ли ще ни радва.
