Няма разделение по географски принцип на еднакви продукти с различни съставки, казва председателят на Асоциация "Активни потребители"
- Господин Николов, публикувани бяха резултатите от новото изследване на ЕК за двойния стандарт при храните, вижда се, че пак има различия. Има ли според вас надежда този проблем да бъде решен трайно и устойчиво?
- Надежда има, разбира се, макар че трябва да разгледаме малко по-общо въпроса. От сегашното изследване не могат да се правят генерални изводи, защото то обхваща само 20 от онези 113 продукта в първото изследване, които се проверяват една година по-късно. Само че този път - само по органолептични показатели. Десетина експерти са тествали на сляпо, т.е. без да виждат етикетите. Докато предното бе широко изследване на това дали означеното на етикетите съответства на съдържанието.
Сега се оказва само, че там, където има различно съдържание по етикет, експертите са го доловили и по вкусовите му качества.
Основният извод от сегашното проучване е, че няма ясна връзка между отделните държави и качеството. Разликите са по-скоро разнообразни и хаотични. В тези 20 продукта само в 6 има и български проби и прави впечатление, че при някои от тях
българската
проба може да
се разглежда
като
по-качествена,
отколкото в друга държава.
Веднага ще дам два примера – фанта портокал, която в Дания има 4,5% съдържание на плод, а в България – 5%. Другият е с кафе 3 в 1 – у нас се използва кафява захар, а в Германия – обикновена. Така че сегашното изследване не е показателно, най-вече защото не дава ясен знак за някаква тенденция и географско разпределение.
- А по-високото съдържание на арабска дъвка в пробите от газирани напитки в Източна Европа?
- Първо, не мога да твърдя дали тази суровина, която служи за по-доброто задържане на различните съставки в напитката, е нещо лошо или добро. Това все още не може да се каже. Знаем, че има много съставки, които са разрешени за използване, но хората ги избягват, например изкуствените подсладители. Водят се спорове. Има различия в рецептите, които не се крият, но въпросът е доколко са съществени.
Има обаче нещо по-важно -
дали и доколко
тези заместители
се слагат вместо
по-качествени
суровини,
което би било лошо за нас.
- Основната причина не е ли платежоспособността? Какво би станало, ако производителите влагат най-скъпите и най-качествените съставки за продуктите, предназначени за нашия пазар?
- Едно представително европейско изследване от октомври миналата година показа, че за нашия пазар водещ мотив при избора на продукт е цената, а едва след това неговата безопасност, качество и произход. Но по всички тези показатели далеч не сме нито на първо, нито на последното място. Оказа се, че португалците отдават много по-голямо значение на цената. Логичният извод е, че когато произвеждаш за Португалия, изкушението да го направиш възможно най-евтино е най-голямо.
- Искате да кажете, че двойният стандарт не е по оста Изток-Запад?
- Поне от актуалното изследване не може да се направи такова заключение. Доста време мина от предишни изследвания, които навеждаха на такъв извод. Първото беше през 2010 г. и очаквам с нетърпение да се направи повторен тест, за да се види каква е тенденцията.
- Но очевидно се върви към приемане на евродиректива специално за двойния стандарт. Въпросът е тя какво точно трябва да изисква?
- Вече бе приета една разпоредба в европейското законодателство. В директивата за правата на потребителите в частта за нелоялните търговски практики има текстове за значително разминаване при идентични продукти, продавани в различни държави. Но досега не съм чул за нито един казус, стигнал до съд, за да преценя дали е ефективен този текст. Той е от 5 години.
Аз мисля, че не ни е нужна цяла специална директива, а координирани акции на различни държави. Има достатъчно законови текстове, просто трябва всяка година да се изследват продукти в целия ЕС, за да знаят производителите, че темата не е забравена.
- Вашата организация от години тества продукти. Какви са последните тенденции?
- Сещам се за отделни примери от последно време. Например салата “Снежанка” вече масово не се прави от кисело мляко, а от забъркани сосове с нишесте, лимонена киселина и други продукти, от които само визуално да изглежда като кисело мляко. Това не е измама, защото производителят го е написал на етикета, но очевидно като потребители сме си свалили изискванията.
Последната мода при сиренето, след като преодоляхме проблема с палмовата мазнина, е да се слага повече вода. Сухото мляко в прясното, за което и вие писахте, всичко това са примери за стремеж към поевтиняване на себестойността, като се сваля качеството.
- А какви може да са противодействията?
- Трябва да се борим, най-общо казано. Например
никога да не
оставяме без
внимание нито
един случай
на подобни
нередности
Когато изтървем процеса, много производители почват да налагат тези практики и имаш срещу себе си един хор, който надува децибелите. Почват приказки за запазване на работни места, за бедния български потребител, който искал всичко да е евтино, и т.н.
- Има ли отговор на настояването ви националният съвет по храните да се събере за решаване на проблема със съдържанието на сухо мляко в прясното?
- Не е реално да очакваме преди изобрите да се събере. Надявам се до април-май да се случи. Веднъж да бъде сложена темата на масата, сигурно ще доведе до разумен резултат.
- При нехранителните стоки има ли някакви тенденции или определени казуси напоследък, за които хората трябва да знаят?
- Последният такъв случай бе единичен – високо съдържание на метанол в течност за чистачки. За съжаление, в момента РЗИ-тата са претоварени с пандемията и нямаме резултат от проверката. Лошото е, че при това положение другата зима ще имаме пет такива случая. Надзорът трябва да бъде респектиращ, бърз, ефективен и изпреварващ.
Пандемията обърка много неща и не само в РЗИ. Виждаме го от последните годишни отчети и на други ведомства с контролни и надзорни функции. Хората им работят от вкъщи или само в онлайн режим, но от дома си не можеш да правиш проверки в търговската мрежа.
- Къде поставяте българския потребител по това дали умее да си отстоява правата в сравнение с потребителя в други страни от ЕС?
- Като отношение към проблемите той не се различава много от западноевропейския. Но като настойчивост да си търси правата много отстъпва. Ние всички срещаме нарушения, но спираме до констатациите.
Западният
потребител
е далеч
по-настойчив
и оттук идва огромната разлика в броя на заведените дела. Да вземем за пример Австрия – там има стократно повече дела срещу туроператори и авиокомпании, които не са върнали парите, платени за услуга преди пандемията.
Лошото е, че като не желае да даде предварително пари и да отдели време да води съдебно дело, българинът се лишава от защита, която му се полага. А още по-лошото е, че бизнесът осъзнава това и така неглижирането на качеството от негова страна е налице. Лекарството срещу този тип мислене е по-голямата публичност на макар и малкото водени успешно дела по потребителски спорове, за да се насърчат хората да ги водят.
- А как се води борба срещу глобални компании, които имат бизнес в цял свят?
- Има легална процедура - присъединяване към колективен иск в други страни членки, въпрос е на организация.
Но хората трябва да са по-активни. Например при “дизелгейт” се видя, че западноевропеецът масово съди производителите за измамите по отношение на изгорелите газове. У нас почти никой не можа да се присъедини към такова дело, защото масово новите коли на дизел се купуват на името на юридически лица, а при колективни потребителски искове се допускат само физически лица.
А беше важно, защото след въвеждането у нас на екостикерите автомобилите ще се проверяват всяка година за изгорелите газове. Т.е. ти си купил автомобил с категория Евро 6 примерно, а той се оказва Евро 5. Ти си ощетен, защото може и да не те пуснат в центъра на града.
