Намереният наскоро надпис на средновековен гроб вероятно е от висш духовник. Той гласи: “В началото беше словото и словото беше у Бога...”, казва археологът
- Проф. Попконстантинов, наскоро разчетохте рядък надпис върху тухла, открита от проф. Хитко Вачев в средновековен гроб под Царевец. С какво е уникален този епиграфски паметник?
- Значението на проучването, което прави колегата проф. Вачев, е изключително важно за историята на Велико Търново. Той успя да поднесе една приятна изненада не само за научната общност, но и за нашата столица от Второто българско царство, защото попадна на манастир, който според него е посветен на Света Богородица.
Разкритият християнски храм е функционирал през столичния период на Търновград XIII-XIV в. и през първите два века на османското владичество, за което подсказват и археологическите материали.
Един особен артефакт беше тухла със 7-редов надпис и двоен кръст в средата. Тя беше намерена под главата на положения в гроб №9, който датираме след втората половина на XIII век.
Надписът подсказва, че най-вероятно е било погребано висше духовно лице. Досега такъв надпис имаме само от Първомай, но той е на границата с билингвата - двуезичен, има кратък гръцки текст и след това започва текстът на старобългарски.
Освен това той е открит при изкопни работи, не в ситуация.
В проучванията, които правим с доц. Росина Костова в Преслав в манастира на чъргубиля Мостич, открихме една-единствена тухла от многобройните гробни камери, но без надпис. Тя служи също като подвъзглавие на погребания.
- Какво трябва да говори този надпис?
- Новооткритият надпис е наистина изключително интересен, защото се намира в гроб, разположен в северозападния ъгъл на притвора.
Самото оформление на гробната камера - с арка, която е вградена в стената, също впечатлява. С арка са повечето от гробовете, в които се погребат висши духовници. Изписан е 1-4-и стих от Евангелието на св. апостол Йоан и поставя редица въпроси, свързани с неговия автор, който е изписал този текст.
Вероятно това е било предсмъртното желание на погребания, защото почти всички тълкуватели считат, че Евангелието на Йоан започва с предговор, в който са отбелязани някои главни и основни християнски истини.
Текстът гласи: “В началото беше словото и словото беше у Бога, и Бог беше словото. Това беше в начало у Бога. Всичко чрез него стана и без него не стана нито едно от онова, което е станало. В него имаше живот и животът беше светлината на човеците.”
Словото по отношение към Бога е твърде рядко използван текст и вероятно погребаният е бил с доста богата култура.
- Възможно ли е погребаният да е някой от търновските патриарси?
- Дали е погребан патриарх? Трудно ми е да твърдя, защото за това трябват повече доказателства, като се започне от одеждите и се стигне до патриаршеския жезъл.
Не обичам предпоставените тези, защото това подвежда и започват ненужни дискусии. Като пример - за Патриарх Евтимий се предполага, че е в Бачковския манастир, че монасите миналия век са открили оловна плоча с надпис, но плочата е изчезнала.
След това колегата Николай Овчаров настоява, че гробът на Патриарх Евтимий е в Родопите. В този период мястото, където погребват патриарсите, са т.нар. католикони - основният Патриаршески манастир. В столичния център би трябвало да е в патриаршеската катедрала.
Висш духовник би могъл да бъде и игуменът на този средновековен манастир, защото много често те са с епископски сан. Ако бъде открит и епиграфски паметник, тогава ще има 300% доказателство.
- Тъй нареченото подградие на Търновград явно е било сакрално място, защото под църквата разкриват основите на ранновизантийска базилика. Може ли да се прави аналогия с обекта, който вие проучвате край тервелското село Оногур?
- Може само като наименование базилика, т.е. храм, който е характерен за този период като планова схема.
Базиликата в Оногур респектира със своите размери - близо 60 метра дължина заедно с атриума, има два притвора. След Голямата базилика в Пловдив, която е 75 метра, този е вторият храм в България с такива размери и единственият, който има 9-стъпален синтрон - амфитеатрално разположени каменни пейки в олтара.
При проучването на атриума се оказа, че той е с непозната до този момент у нас планова схема - с оформени входове към двата притвора, има 4 портика, които респектират с начина на тяхното оформление.
Тази година открихме надпис върху кръст от V в., който е бил вграден в западната фасада на базиликата. Кръстът е бил поставен в кръгла рамка и е ажурен - той е 60-сантиметров и на гръцки е отбелязано “Господи”.
Имаме запазени още 2 букви от другото рамо. Това също е впечатляващо, защото малко са храмовете, които са достигнали до нас така добре запазени - великолепни капители, нетрадиционна архитектура.
- При толкова уникални и ценни паметници, които излизат по нашите земи, какво се случва с това, което е разкрито и проучено?
- Преди 30 години приключихме проучването на един изключително важен за историята на Първото българско царство и за делото на св. цар Борис манастир при село Равна.
Беше шлагер близо 10 години в областта на славистиката - 250 надписа, 3000 рисунки, надписи, при които са използвани 5 графични системи - руническо писмо, гръцко писмо, латинско писмо, кирилица, глаголица. Потъна - земята си го прегърна.
Това огромно богатство отново лежи под дебел пласт от треви и храсти. Тъжно е, иначе с широко разтворена ръка се дават средства за Перперикон и Хераклея Синтика в Петричко - по 100-200 хил. лева за един обект.
А за столиците - Плиска и Преслав, по 50 хил. лева. За Велико Търново някакви трохи на Трапезица да работят, а това са столични центрове, представителни.
- А какво се случва на остров Свети Иван край Созопол, където открихте мощите на Йоан Кръстител?
- Слава богу, двата храма са запазени във височина - базиликата от края на IV и началото на V в. до 4 метра, но лека-полека се руши.
Още навремето покойният проф. Божидар Димитров настояваше, но не се отделяха средства. В продължение на 12 години тръбим, а още повече след откриването на реликвария с частици от мощите на св. Йоан. Там идваха народни представители, посланици, тогавашният финансов министър Симеон Дянков. Всички обещаваха и нищо.
Сега отново ще предизвикаме комисия да дойдат. Имаме проект за консервация и реставрация. След 4 години отказ за финансиране благодарение на две фондации тази година продължихме разкопките.
Разкрихме манастирското аязмо, което е съхранено така, както е било построено преди 1500 г. В него има 2,70 метра вода, фантастичен градеж.
- 10 години след откриването на реликвария продължава ли интересът към него?
- Категорично да. След като “Нешънъл Джиографик”, германската ZDF и екип от далечна Бразилия направиха филми, преди 2 години и “Хистори ченъл” показа филм за находката.
Преди 3 години аз и доц. Росина Костова бяхме поканени в най-големия поклоннически център - Сантяго де Компостела, да участваме в международна конференция, заедно със специалисти по християнска археология от 13 държави. Единият от организаторите ме попита дали може да докосне дясната ми ръка.
На въпроса “Защо?” каза: “Ами защото сигурно с нея сте извадили реликвария. Да кажа на брат ми, че съм докоснал ръката на откривателя на мощите на св. Йоан Предтеча.”
Там бяха и колегите от лабораторията на Оксфорд, които взеха ДНК пробите, и колегите от Копенхаген.
- Как успяхме да спасим тези мощи да останат в България, няма ли домогвания?
- Има домогвания. След филма на “Нешънъл Джиографик”, който бе излъчен на 4 април 2011 г., на 11 април мощите бяха в катедралния храм на Сливен.
Бях поразен, защото бе открадната една частица, в която имаше най-много колаген. Не искам да трупам още един грях, но няма как от храма, където има хора, клисари стоят до мястото, където са изложени мощите за поклонение, просто ей така да се отчупи печатът, да се скъса връзката, с която е завързан, спокойно да се вдигне капачето и да си вземе това, което му се иска.
Обади ми се тогава журналистът Бойко Василев от “Панорама”. Веднага звъня на владиката дядо Йоаникий и на секретаря на митрополията. Те започват да хленчат.
Тогава им казах в прав текст: “Това може да бъде само вътрешен човек.” Дали е духовник, или е светско лице, не е важно. Тръгнаха по следите, но спряха.
Тази кражба така си и остана неразкрита.
