Едва 1,3% от хората край Вардар мислят, че сме най-големият им приятел
Дали България трябва да блокира началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС? Как да постъпят нашите управляващи на междуправителствената конференция за интеграцията през декември? Какво ще се случи преди това на 10 ноември, когато лидерите на ЕС и Западните Балкани би трябвало да имат среща на върха в София като част от Берлинския процес, председателстван от България и Северна Македония? Какво ще се случи, ако сложим спирачка пред Скопие? Ще ни намразят ли там още повече и дали пък няма да си навлечем и гнева на големите от ЕС?
Това са част от въпросите, които се задават от двете страни на границата в последните дни.
Страстите в
западната ни
съседка са доста
по-разгорещени Темата е много дискутирана в обществото, сред политици и медии и дори на моменти отстъпва пред сериозните проблеми, които коронавирусът създава.
С наближаване на важните международни срещи отново се припомня нашият пояснителен меморандум до страните членки, в който оспорваме съществуването на македонски език и нация.
Нелогично, но тръпнейки в очакване дали България ще наложи вето за старта на преговорите, в много медии се вихри яростна антибългарска кампания. След среща с премиера Зоран Заев в България в ролята на посредник пристигна бившият премиер Любчо Георгиевски. Официално не бе обявено
дали е изпратен
като синя каска
от премиера Заев
или пък се бе нагърбил сам с мисията да стопли отношенията и да убеждава нашите управляващи да не стопират преговорния процес.
Георгиевски се срещна с вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов и Димитър Стоянов, главен секретар на президента Румен Радев.
Външният министър Захариева определи срещата като ползотворна. Каракачанов пък каза, че е разговарял час и половина със своя “приятел” Любчо Георгиевски, който се опитал да го убеждава “да бъде по-мек”.
Мисията на пратеника у нас бе да обясни, че все пак в македонско-българските отношения има напредък и “смесената историческа комисия, която може би не работи с идеално темпо, но все пак има движение напред, което трябва да бъде позитивно оценено от България”. Георгиевски за пореден път е получил уверения, че ние не искаме промяна в Конституцията на Северна Македония, не искаме нов договор, но искаме прилагане на договореното досега и поставяме акцент върху работата на смесената комисия.
Георгиевски трябваше да обясни колко е трудно там да се променят насаждани десетилетия предубеждения, изкривяване на историческата истина, промяна в съзнанието на хората. По-важни обаче са не думите му тук, а неговата роля там и как ще обясни на сънародниците си, че България не иска нищо друго освен признаване на историческите факти, премахване на надписи на паметници, където пише
“български
фашистки
окупатори”,
край на фалшифициране на историята и спиране на антибългарската кампания, търсене на македонско малцинство там, където го няма, и др.
Явно има някакъв откъслечен успех, защото само дни след като се върна в Скопие, премиерът Зоран Заев обяви, че няма нужда от нов договор с България. Сегашният бил отличен, но няма нищо против да се подпише анекс или допълнителна декларация за ненамеса във вътрешните работи на България, за липса на териториални претенции и за ускоряване на икономическите връзки.
Скопие негласно разчита и се надява на натиск върху България от страна на Брюксел.
Най-вероятно в оставащите дни до вземане на решение ще се върви в посока на подписване на някакъв анекс към действащия договор от 2017 г. Въпреки гласовете у нас в полза на блокиране на преговорите на Северна Македония с ЕС малко вероятно е това да стане.
Дори при даването на зелена светлина и отварянето на вратата на Македония през декември в преговорната рамка има възможност да се вкарат нашите условия, както и евентуално по-нататък да се блокира закриването на различни преговорни глави, ако не бъдат изпълнени всички условия.
В момента Германия е председател на Съвета на ЕС и незапочването на преговори със Северна Македония би се тълкувало като
неуспех на
германското
председателство
На фона на тези нагорещени страсти от двете страни на границата и опасенията на Северна Македония, които най-вероятно ще се окажат напразни, наскоро излезе мащабно изследване на неправителствената организация Институт “Преспа”*.
В скопските медии директорът Андрея Стойковски обяви изследването за международното присъствие в Северна Македония за 2019 г. То показва влиянието на македонската външна политика и мястото на държавата в геополитиката. Обемното проучване оценява 3 показателя - икономическо присъствие, политическо присъствие, както и т.нар. меко присъствие (култура, медии, туризъм и др.) в Северна Македония на 24 държави, сред които САЩ, Китай, Турция, съседни страни и част от страните-членки на ЕС.
Първите 3 държави в генералното класиране с най-голямо присъствие в Северна Македония са Турция, САЩ и България. Третото място на страната ни обаче се дължи на големия брой точки, които получава заради първото място по показателя “политическо присъствие”, който обхваща няколко индикатора. България например е рекордьор за 2019 г. с 12 официални визити на политици и висши държавници.
По “икономическо присъствие” сме на 9-о място, а по показател “меки мерки” - на 7-о. Това, че имаме най-силно политическо присъствие обаче, съвсем не означава, че имаме и най-силно влияние. Така може да се тълкуват данните от отговорите на въпроса “Кой е най-големият приятел на Северна Македония?”.
На първо място е посочен ЕС с 16,7%, следван от Сърбия с 14%, Германия с 12,4%, а България е на 11-о място, като само 1,3% казват, че сме най-добрият им приятел.
За симпатизантите на управляващата СДСМ ЕС е най-големият им приятел, докато за опозиционната ВМРО-ДПМНЕ това е Сърбия.
Всички обаче са на мнение, че имат най-много общи интереси със Сърбия. Други два въпроса от проучването са свързани с договорите на Македония с Гърция и България.
23% оценяват договора с България като положителен, а 42% - като негативен. Преспанският договор с Гърция е оценен като положителен от 27%, а 40 на сто го приемат като негативен. Много ниско одобрение имат двата договора от етническите македонци, докато албанците дават повече положителни оценки.
* Институтът “Преспа” е независим тинк-танк център за изследователски и развойни проекти, проучвания и анализи, специализирани в международните отношения и външната политика, както и в областта на европейските въпроси. Партньор на института в проекта за индекс за международно присъствие е Агенцията за международно развитие на САЩ.
