- Обществена лудост е главният герой на историческия акт да няма право да лежи в земята на България
- Страх от връщане на монархията? Внукът му я закри доброволно
Проф. Милко Палангурски е зам.-ректор по научната дейност във ВТУ “Св.св.Кирил и Методий”. Автор е на множество книги и съавтор на учебници. Наскоро той лансира идеята цар Фердинанд да бъде погребан в България. “В крaйнa cмeткa глaвният инициaтoр и двигaтeл нa Независимостта cтoи oщe нeпoгрeбaн, мaкaр и в чужбинa, и e крaйнo врeмe кocтитe нa бългaрcкия влaдeтeл Фeрдинaнд I Бългaрcки дa нaмeрят пoкoй в рoдинaтa, кaквoтo e и нeгoвoтo жeлaниe”, смята професорът.
- Проф. Палангурски, как се роди идеята цар Фердинанд да бъде погребан в България?
- Това не е нова идея, тя съществува в историческите среди от години, защото Фердинанд е български владетел, а пък ние нямаме много гробове на български владетели. Гробът на последния погребан в България - цар Борис III, беше поруган, а тленните останки разнесени неизвестно къде. Де факто от модерната ни история, както и от средновековната единствено гробът на Александър I знаем къде се намира.
Към това можем да прибавим и една не особено приятна традиция. Спомнете си колко министър-председатели и министри са погребани без гроб и кръст на 31 януари срещу 1 февруари 1945 г. след народния съд. В една християнска от повече от 10 века държава почитта към мъртъвците не е особено на висота. От друга гледна точка да не забравяме, че става въпрос и за желанието на един християнин, какъвто е вторият български монарх в модерната ни история Фердинанд I.
Едно от последните
му желания е да бъде
погребан в България,
където са погребани двете му съпруги. Това е един от парадоксите на историята.
Знам, сега всички ще започнат да говорят, че това е политически акт, че е свързано едва ли не с конюнктурата. Нещо, което политиците вероятно биха искали да използват и ще използват в своя полза, а става въпрос за един исторически реверанс към фигура, която е ръководила страната в продължение на 30 г., три войни, една успешна Независимост, много успешна стопанска и културна модернизация, разбира се, и катастрофите, които никой не отменя. Но в крайна сметка това е историческото минало на България и ние не бихме могли да си затваряме очите за последното желание на един християнин и български политик.
- В историята Фердинанд се разглежда като противоречива личност. Мислите ли, че можем да намерим консенсус по тази идея в момент, в който обществото е толкова разделено?
- Да търсим консенсус в погребението на един човек, за да изпълним неговото последно желание, повярвайте, това е политически идиотизъм! Какво страшно има да погребем един християнин? В Османската империя дори онези, които са хванати с оръжие и са загинали в бой с империята, са ги предавали на българските православни свещеници да ги погребат по християнски и по човешки. А ние се страхуваме да извършим нормално християнско погребение на един български владетел, чийто ковчег още не е поставен в земята. Саркофагът се намира в криптата на църквата “Св. Лудвиг” в германския град Кобург. За каква политика става тук въпрос? Кой от какво се страхува - че ще се възстанови монархията? Тя беше закрита от неговия внук доброволно.
От какво се страхуваме - че някой ще направи политическа организация на гърба на костите на Фердинанд? Това би било още по-голямо безумие в общественото съзнание. Казвам ви го като убеден републиканец и историк. В крайна сметка става въпрос за почит към нашите предшественици. Моят дядо се е бил в три войни, клел се е в този главнокомандващ и се е върнал без една ръка от фронта. Такава е съдбата на всички български фамилии. Нека бъдем наясно, че политическата оценка няма нищо общо с най-нормалната човешка необходимост - да изпълниш християнския си дълг. Всякакви са реакциите в социалните мрежи на тези мои идеи, започнаха да валят какви ли не обиди. Въпросът е какво правим за нашето историческо минало. Какво ще оставим след нас като политически и културен спомен. Не може да честваме Независимостта на България като национален празник и главният герой в този акт да няма право да бъде погребан в страната, в която го е извършил. Това е някаква обществена лудост!
Между другото, за успокоение на душите, особено на патриотично-националистичните, това беше единствената идея, която съм споделял някога заедно с покойния Божидар Димитров. Дори той беше стигнал до идеята, че е крайно време Фердинанд да бъде погребан.
Знам, че този въпрос е политически, знам, че е дипломатически, че
тук е работа и на
фамилията, но
в крайна сметка
държавата и
фамилията
са достатъчно
интелигентни,
за да намерят начин за разрешаването му и да приберат чакащите последния влак за България кости на Фердинанд там, където му е мястото. Той е Фердинанд Български - добър, лош, той е български държавен глава. Ако отидете в центъра на Краков и влезете в катедралата - там до костите на Владислав Варненчик, се намират костите на ген. Шикорски, загинал през 1943 г., костите на Качински и на всички други полски президенти и владетели. Пред тях стои караул на полската държава.
- Църквата светиня “Св. 40 мъченици” ли трябва да е нашият пантеон на българските държавници?
- Това е идея, не знам дали може да се реализира. В крайна сметка отговорните органи могат да вземат решение, но България има нужда от подобно място за почит, защото от цялото ни Средновековие имаме едни кости на Калоян, от цялата ни модерна история - само Александър I. И той е погребан, защото е починал извън България и не беше политическа заплаха за никого в страната, която е управлявал.
Докато не разберем, че държавата е една и които са я управлявали, с всичките си добри и лоши страни, са част от онова, което наричаме политическо наследство, няма да отидем напред, дори като идея за някакво помирение, единение или както и да го наречем. Дали ще бъде “Св. 40 мъченици”, католическата църква в Пловдив, където е едната съпруга на Фердинанд, или при другата му съпруга, която е в покрайнините на София, няма никакво значение. Въпросът е да се намери онзи акт, който да приключи един исторически процес, от който вече са минали повече от 100 г..
- Кой от политиците и държавниците в най-новата ни история смятате, че би могъл да намери място в такъв пантеон?
- Въпрос на решение, което трябва да има ясни параметри - кой, кога, как да бъде почетен. Те могат да се изработят от изпълнителната власт, от БАН, от университетите. За това вече се иска по-голям интелектуален капацитет. Да се намери златното сечение и в крайна сметка по този начин да положим някакви основи на онова, което наричаме помирение и почит към онези, които са имали способността да ни олицетворяват като нация. Както виждате, България си функционира и без този пантеон. Но да помислим и обратното - дали пък няма да бъдем по-добри, ако имаме подобно отношение към смъртта и към онези, които са били начело на държавата. Това е много труден обществен дебат, но той може да бъде решен, когато се изтегли политическото жило от него. Тогава остава само културно-историческото наследство. А то е нещо, което отличава цивилизованите държави от варварските.
- Как очаквате да се развие тази ваша идея?
- Политиците ще
замълчат, защото
идват избори
Хората - всеки изхожда от своето отношение към личността на Фердинанд и към монархията. Както обикновено по нашите земи - колкото хора, толкова мнения. Напълно съм наясно, че трудно се стига до консенсус, но за това трябва да има и воля. Волята да се изработят правила, да се реши, че дадено нещо ще бъде направено и какви правила ще действат в тази ситуация. Все пак е работа на изпълнителната власт, на културното министeрство, въпрос на културна и политическа воля. Така се създават културни традиции и е плашещо, когато от смъртта дори се прави политика. И то на един политик, чиято династия отдавна е приключила своето съществуване. Оценката на историческите факти около неговото управление отдавна е ясна. Затова се изисква от тези, които могат да вземат това решение, да бъдат малко смели. Смелите остават в историята, всичко друго, което се гъне и си противоречи на собствените принципи, рано или късно изпада от борда.
- Кога и как ще официализирате тази ваша идея към институциите, които могат да я осъществят?
- След тези противоречиви реакции в обществото дори си зададох въпроса дали си заслужава изгубените нерви, но тъй като съм упорито магаре, в най-скоро време. Вече водих разговори с колеги от гилдията и от други сфери, които са готови да прегърнат една подобна неполитична и културно-историческа кауза. Мисля, че в скоро време ще се направи необходимият текст за подписване и обръщение към институциите.
- От смъртта на Фердинанд са минали над 70 г., за цялото това време правени ли са някакви постъпки пред семейството му по този въпрос?
- Доколкото знам, някои колеги от предишното ръководство на НИМ са водили такива разговори, но не съм присъствал на тях. По-скоро идеята е била вестникарско-радио-телевизионна шумотевица и затова е забравена, защото не е поета от онези институции, които имат тази възможност. Защото един подобен акт изисква намеса и на външното министерство, и на фамилията, за да стигнем и до чуждите посолства, до другите наследници на този голям род и т.н. Всичко това трябва да се инициира като действие от достатъчно сериозна институция, поне с ранг министерство, за да може да бъде придвижено като реализация. Точно от това се опасявам. Влезе ли нещо в министерство, оттам вече нещата придобиват политически характер и идеята се изкористява. Може би това беше и съдбата на предходните подобни идеи.
