Още акценти от интервюто с омбудсмана:
Закон за личния фалит ще реши проблема с “вечния длъжник”, абсолютната давност е добра първа стъпка, но трябват още промени
Такса от 2000 лв. за бързо разглеждане на кредит е абсолютно неадекватна на дълга, трябва КЗП да следи клаузите в договорите
Очаквам бум на жалбите срещу "Топлофикация”
Нужна е по-добра защита за поръчителите при кредити, остава проблемът и с наследяването на дългове
Искам бърза и ефективна проверка на сигналите за насилие над протестиращи
Не се прави добра кредитна оценка на клиента. Иначе как да си обясним факта, че при нас има жалби от хора с 10 кредита
- Г-жо Ковачева, “вечен длъжник” е тежка присъда, която често се поставя на хора, които години наред отделят от мизерните си средства, но не успяват да погасят дълговете си. През годините сме виждали случаи, когато хората дори посягат на живота си, за да прекратят тази агония. Сложихме ли край на “вечния длъжник”?
- Не. Направена е само първата стъпка за началото на края на т. нар. “вечен длъжник”. Въвеждането на абсолютната давност дава глътка въздух на хората, които дължат с години, а задълженията им не могат да бъдат събрани. Очевидно е, че ако един кредитор не успял да си върне вземането в рамките на 10 г., вероятно няма да го направи и в следващите 30 г.
Цялостното решаване на проблема обаче може да стане със Закон за личния фалит. Такъв отлежава в Народното събрание, внесен през миналата година от омбудсмана. Той не е съвършен, но е добра основа за разговори и промени.
При Закон за личния фалит ще има възможност за ясна преценка за случаите, когато един човек трайно и обективно не може да погасява своите задължения. Сега с абсолютната давност, ако някой има три кредита, които са изтеглени през различни години, ще се погаси само този, за които е изтекла 10-годишната давност, останалите няма да изчезнат. Да, ще има облекчение за длъжниците, но то няма да бъде цялостно и да даде възможност за нов шанс за живот, какъвто би дала Закона за личния фалит.
Друг особено остър проблем, който константно присъства в жалбите до омбудсмана е, че дълговете и задълженията се наследяват. След като един човек е плащал много години той ще прехвърли задължението си и към своите деца. Не по-малко важен е и въпросът за поръчителите, които гарантират чужд дълг. Те също имат нужда от по-добра защита. Изобщо, въпросът с решаването на проблема с “вечния длъжник” е комплексен и изисква решаването на редица проблеми.
- Кои са те?
- Единият е свързан с колекторските фирми, а другият - с фирмите за бързи кредити. Преди около месец и половина изпратих до Народното събрание и министъра на правосъдието информация и подробен анализ за жалбите, които получавам за тормоза и свръхправомощията на колекторски фирми и фирмите за бързи кредити над хората. Изпратих и обобщение на съдебната практика във връзка именно с неравноправни клаузи при фирмите за бързи кредити. В резултат Министерството на правосъдието сформира работна група, в която участвах и аз с конкретни предложения, и бяха изработени промени, които да ограничат произвола на колекторските фирми. Утре (в сряда – б.а.) тези промени ще бъдат разгледани в правната комисия и в четвъртък ще влязат на първо четене в пленарната зала.
Една от важните промени е, че при сключването на договор за кредит човек ще може да избере, да се съгласи или да откаже, дългът му да бъде събиран от колекторска фирма. И промяната предвижда това да не се случва с общите условия, които човек изобщо не може да промени, нито да договаря, а с индивидуална клауза в собствения му договор.
При фирмите за бързи кредити много често длъжникът не е уведомен, че неговото задължение е прехвърлено на колектор. В тези фирми много често не се прави добра кредитна оценка на клиента. Иначе как да си обясним факта, че при нас има жалби от хора с десет кредита, което предполага, че те няма да могат да ги върнат. Има и неравноправни клаузи в договорите, които падат в съда, ако стигнат до него, като противоречащи на добрите нрави.
Моето предложение е Комисията за защита на потребителите да следи за общите условия, за да няма неравноправни клаузи при таксите и лихвите. Не може да има такса от 2000 лв. за бързо разглеждане на кредит - сума, която е абсолютно неадекватна на дълга. В тези случаи, когато съдът отмени една такава неравноправна клауза, то тя се отменя за конкретния договор, който е бил обект на съдебен контрол. Но общите клаузи, които ще бъдат включени в общия договор, дори на същия човек, остават. Тук въпросът за контрол от КЗП е ключов.
- Какви са най-тежките случаи на “вечни длъжници”, с които се сблъсквате?
- При мен в приемната идват пенсионери, които плащат от години задълженията си по малко, защото живеят с малки пенсии. Питат ме защо продължават да дължат същата сума след 8 г. плащане. Говорим за 7-8 хиляди лева дълг към “Топлофикация”, сума, която за един пенсионер е непосилна. Отговорът е, че те погасяват само лихвите с малките суми, които внасят. Тези хора заслужават да получат възможност да живеят малко по-добре, като им се спести усилието да плащат. Наскоро приех жена, която сподели, че освен че заплаща при частен съдебен изпълнител, я преследват и колектори и се чуди към кого да връща задължението. Гражданите се оплакват, че не могат да получат достатъчно коректна информация от частните съдебни изпълнители за задълженията им. Често идват при нас, за да попитат какъв е остатъкът и какво са изплатили. Ние правим такива проверки, но трябва да има повече прозрачност, защото след коронавируса много хора останаха без работа и за съжаление, въпросът с “вечния длъжник” ще се задълбочи.
- Няма ли опасност от абсолютната давност за 10 г. да се възползват и тарикати, които не искат да си плащат задълженията?
- Да, съществува такава опасност. Точно затова казвам, че въвеждането на абсолютната давност не съдържа никакви критерии за това какви дългове се погасяват. В Закона за личния фалит е предвидена възможност за такава индивидуална оценка на всеки човек.
- Атакувахте пред Конституционния съд забраната граждани да напускат страната заради неплатени глоби. Какви нарушения видяхте?
- Практиката за събиране на глоби на границата нарушава не само основни права на гражданите, но и конституцията. Нарушават се правото на свободно придвижване, правото да напуснеш пределите на страната, правото на собственост, на личен живот и не на последно място, тази практика нарушава принципа на върховенство на правото. Фискалният интерес на държавата не е сред възможните ограничения за тези права. Съгласна съм, че глобите трябва да бъдат събирани, но има предвиден механизъм и той е свързан с работата на НАП, която има всички правомощия, включително и за принудително събиране на неплатени глоби. Освен това да не платиш глоба не е престъпление и не може да се налагат принудителни административни мерки, каквито са свалянето на номера и отнемане на талона. Тази мярка, когато не е свързана с конкретно нарушение, накърнява гражданските права. Около 100 млн. лв. са несъбраните глоби от НАП и това нарушава държавния интерес. Но, не е това начинът да спреш човек на границата, а той недвусмислено е заявил своето намерение да напусне страната. Да свалиш номерата на колата на едно семейство и им предложиш да продължат към Гърция пеша, не е сериозно и не може да бъде толерирано като подход за санкциониране на нарушителите на пътя. По тази причина атакувам разпоредбата като противоконституционна. Още повече че КС вече се е произнесъл по сходен проблем през 2013 г., когато е бил сезиран от предишния омбудсман Константин Пенчев. Тогава идеята е била да не се издават задгранични паспорти на хора, които не са си платили данъците. Да не говорим, че когато санкционираш човек за неплатени глоби, а колата е съсобствена или семейна общност, спирайки я от движение, ти нарушаваш правата на другия съсобственик, който не е бил санкциониран по никакъв начин. Надявам се моите аргументи да дадат сигнал, че механизмите за събиране на глоби трябва да се спазват.
- При предишния ни разговор казахте, че по време на извънредното положение рязко са се вдигнали сигналите от гражданите. От какво се жалваха хората по време на пандемията?
- Да, така е. С 30% се увеличиха жалбите през тези два месеца и половина. Основната група бяха свързани с нарушени социално-икономически права. Изпратих над 30 препоръки до различни институции. Голяма част от тях бяха възприети, което е добър сигнал за взаимодействието между омбудсмана и институциите. Една от препоръките ми бе свързана с факта, че много хора ми писаха, че не могат да се възползват от безлихвените кредити, които се осигуряват от държавата, защото са с неплатени от работодателите си осигуровки. При оценката банките по формален начин отхвърлят кредита, без да вземат предвид факта, че този човек няма никаква вина, че работодателят му е некоректен. Тази препоръка бе приета.
Най-сериозният бум бе свързан с “Топлофикация”, която през тези три месеца не бездейства, но за съжаление, усилията ѝ не бяха насочени към защита на правата на хората. Проблемът бе свързан с увеличаването на прогнозните елементи във формирането на сметките на потребителите.
Според мен е неприемливо и трябва спешно да бъде променена наредбата, според която хората плащат освен по прогнозно потребление и по прогнозни цени. Накрая ще се окаже, че цената на природния газ ще се променя всеки месец, а цената на топлоенергията ще се актуализира веднъж на 6 месеца, и то само ако има над 15% увеличение или намаление на цената на природния газ. Не приемам аргумента, че ще се увеличат разходите, които на практика отново хората ще поемат. Аз питам – ще намалеят ли сметките на хората при актуализирането на цената на шест месеца? Ще следя и дали и с колко ще намалеят сметките заради по-ниската договорена цена на природния газ.
- Очаквате ли бум на жалбите?
- Да, вече имам сигнали от хората, че ще ги компенсират с 20 лв. При такова драстично намаление на цената на природния газ 20 лв. според мен е една необяснимо ниска сума. Един от проблемите е и липсата на прозрачност при “Топлофикация”, хората не са наясно как се формират сметките им. Има много силна препоръка на ЕК, а и “Топлофикация” не бива да се крие зад твърдения, че материята е сложна и хората не могат да се ориентират. Щом могат да изкарват пари и да си плащат сметките, то те могат да бъдат и наясно как точно се формира сметката им.
- Полицейско насилие срещу протестиращите коства постът на бившия вътрешният министър Младен Маринов. Към омбудсмана действа Национален превантивен механизъм, какво показа проверката?
- Следя протестите с повишено внимание, за да видя дали се нарушават правата на протестиращите. Незабавно реагирах при сигнала за насилие, който всички видяхме от изнесените кадри. Още в същия ден експерти на институцията направиха проверка в Първо и Трето районно управление, като се запознаха с документите по случая. Те посетиха и едно от момчетата в "Пирогов” и разговаряха с него, другото вече си бе тръгнало. Двете момчета са постъпили в болница чак на сутринта, при условие че вечерта медицинските екипи са установили тежки травми. Веднага изпратих препоръка и писмо до министъра на вътрешните работи, с което настоявам да бъдат дадени отговори на въпросите, които експертите констатираха.
От ключово значение е проверката на вътрешния министър да приключи много бързо, защото едномесечният срок е неприемлив и много дълъг. Хората имат нужда от отговор дали е имало насилие и дали има превишаване на физическата сила. Нека бързо се даде и отговор, защото всички видяхме, че едни момчета бяха влачени зад колоните на Министерския съвет, при условие че се намираха в доста безпомощно състояние. От друга страна, полицаите заслужават закрила, защото са поставени в тежки условия и ситуация на стрес. Но хората, които участват в опазването на реда в такива протести, трябва да бъдат внимателно подбирани, да са със силна психика и отлично обучени как да разпознават провокатори и как да пресичат агресията, без да нанасят фатални травми.
Настоявам и очаквам ефективна проверка и мисля, че тя би трябвало вече да е готова.
- Какви проблеми виждате в Закона за социалните услуги, вече изпратихте становище, че не трябва да се отнемат деца заради бедност?
- За съжаление, срокът за обсъждане на Закона за социалните услуги бе много кратък, за да се разгърне ясен и критичен дебат. Този закон стоя шест месеца на трупчета, а пандемията наруши възможностите за дебат. Този закон предизвика страхове у хората и трябваше да бъде малко по-широко обсъден. Разбира се, че трябва да има ясна регламентация на социалните услуги, но мен ме смутиха няколко аспекта, заради жалби от граждани. Едно от основателните опасения на гражданите е , че деца могат да бъдат отнемани заради бедност. Истината е, че нито един закон не предвижда отнемането на деца заради бедност, но на практика може да се окаже така. Една от причините е, че не се вижда достатъчно ясно държавната подкрепа към семействата. Когато родителите не са в състояние да осигурят подходяща грижа, детето има право на заместваща , но усилията на институциите трябва да бъдат насочени към подкрепа на семейството и извеждането на деца в приемна грижа да бъде крайна мярка, най-вече в случаи на насилие и тежки нарушения на правата на детето.
Другата ми бележка е, че е необходима законодателна промяна относно едномесечния срок от издаването на заповедта за мярката за закрила. Намирам този срок за твърде дълъг, тъй като при постановяване на мярка за закрила, съдът е длъжен да разглежда без забавяне, във възможно най-кратък срок постъпилото искане. В този смисъл са и принципите за приятелско и щадящо правосъдие за деца. В настоящия законопроект обаче отново не се предвижда намаляването му, което е негов сериозен дефицит.
Политиките в тази чувствителна сфера трябва да се правят с доверие, ако в хората има страхове, то институтите ясно трябва да обяснят реформите, които правят, за да генерират доверие.
Визитка:
От май 2020 г. е омбудсман
Завършва право в Юридическия Факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, 1998 г.
Магистър по право на Европейския съюз (Юридически Факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”)
Магистър по право на Европейския съюз и съдебна система, Университет Нанси II, Франция.
Доктор по международно право и международни отношения
Доцент по международно право и международни отношения
Научен сътрудник в Институт за правни науки, БАН (2000- 2001; от 2013)
Директор на Transparency International – България (2002 – 2011)
Министър на правосъдието на Република България (2011 – 2013);
Заместник-омбудсман на Република България ( от 2016 г.)
Преподавател в Юридически факултет на УНСС
През 2014 г. е удостоена от Нейно Величество Кралица Елизабет II с орден на Британската империя за приноса и за противодействие на корупцията и усилията й за прозрачна и ефективна съдебна система.
Автор на редица статии и следните монографии по международно право
