Във Виена направиха трансплантация на бял дроб на жена, прекарала COVID-19, казва лекарката, която е началник на ОАИЛ в областната болница във Велико Търново и координатор по донорство
- Д-р Маринова, приемате ли болни с коронавирус, за да печелите, както твърди доц. Мангъров?
- Това е смешно и обидно. В нашата болница средно разходът за персонал на ден е 230 лв. Един COVID болен, ако сметнем, че лежи 1 седмица - по 230 лв. за персонал на ден, колко са това? Ами ако лежи 14 дни? Тези 1200 лв. от пътеката къде отиват? Средно 1300 лв. е разходът само за медикаменти на болен с коронавирус. Разходът за дезинфектанти се е увеличил със 100%, за консумативи - с 67%. В същото време преминалите болни са намалели с 38%, а разходът на лекуван болен се е увеличил с 60%. И като ударим чертата -
къде му излизат
сметките на
г-н Мангъров?
Освен това тези екипи, които работят в COVID отделението, са от лекар, сестра, санитар, но често влизат и по двама лекари, по две сестри, зависи от болните. Това означава, че минимум трима души за една седмица са извън строя да работят обичайната си работа. След като излязат, те са карантинирани за 14 дни, но на тяхно място влизат други трима, т.е. в следващите седмици ние имаме 6 човека, които са извън строя. А когато има много коронаболни в една болница, това спира пациентите, защото ги е страх. Кой пациент пък, ако е с лека симптоматика и се чувства добре, ще се съгласи да легне в болницата при други тежко болни от коронавирус? Безумно е, не може някой да иска да изкарва пари, като си причинява толкова много неудобства. Не може всеки да излиза и да приказва каквото си иска без никакви последствия, не е редно.
- Доцентът отговори на сигнала ви до етичната комисия, че се опитвате да вземете реванш, след като друга ваша жалба срещу него е останала без уважение.
- Вярно е, че миналата година имам жалба към етичната комисия срещу него, но имам и отговор №301 от 29 януари т.г. В него поведението му се определя като недопустимо и той е предупреден, че при следващо провинение срещу него ще бъде образувано производство за административно наказание. Имахме професионален спор за интубацията и апаратната вентилация. Това са високоспециализирани процедури, които се извършват само от реаниматори. И понеже той нямаше аргументи, с които да ме обори, започна да ме обижда. Но това няма общо с поведението му в момента. Много колеги се възмутиха, аз бях човекът, който застана с името си. Това, което правя, не е лично. Чувствам се обидена като част от лекарското съсловие.
Когато човек е обществена личност, трябва да внимава какво говори. Изключително крехко, да не кажа почти липсващо е в момента доверието лекар - пациент. И без това се тиражираха в пространството някакви суми, че
ни били плащали по
1800 лв. да
излъжем, че някой е
болен от
коронавирус,
да напишем, че е умрял от коронавирус, страшни глупости. На този фон човек с титла, лекар, да излезе и да каже, че ние ще лъжем, за да прибираме пари, това е чудовищно. Ако той иска тези пари, ние нямаме нищо против. Нека той да ги вземе, но да започне той да приема тези болни. Ние се отказваме от тези пари в негова полза. Има нещо много важно, което той пропуска - човешкия фактор. Хората, които стоят на 30 градуса облечени с гащеризони, които не се прибират с риск, че може да са заразени.
- При рекордното нарастване на заразените с коронавирус ще издържи ли здравната система?
- Не искам да правя такива прогнози. Смятам, че още ще се увеличат, за съжаление. Не сме имали такова заболяване, при което в определен момент да се налагат толкова много хоспитализации и да трябва да ги третираме по този начин. Сравняват го със свинския грип. Направих една справка - смята се, че около 700 милиона души в света са се заразили от свински грип и около 550 000 са починали. На този фон в България за 2009 г. са отчетени 587 пациенти, които са починали от инфекциозни заболявания, включая и грип, което е много малка цифра. По времето на свинския грип в нашата реанимация имаше трима болни, двама от тях починаха, единият оздравя. Не сме ползвали гащеризони, шлемове, а само обикновени маски. Никой от персонала не се зарази. А при първата среща с коронавируса в нашето отделение имахме 3 сестри с пневмонии и една санитарка. Освен това за грип има ваксина, има и лечение. За коронавирус няма лечение, насочено срещу причинителя.
- А намаляват ли тежките случаи, какви са вашите наблюдения?
- По световната статистика се вижда, че критичните случаи намаляват, но
никъде няма научни
данни за това, че
вирусът е мутирал
Ако намалява сериозността на протичане, би трябвало да има вирусна мутация или пък много хора с антитела. Видно е, че няма много хора с антитела. Според последното проучване в Испания около 5% от населението имат антитела, къде са 70% за стадния имунитет? А Испания беше една от тежко ударените от вируса страни. Очевидно стадният имунитет не е начинът точно защото в един момент болниците се претоварват, свършва персоналът, свършват леглата и хора, които могат да получат помощ при други обстоятелства, си умират вкъщи, което е недопустимо в XXI век.
- Борисов призова НОЩ за медицински дебат, защото това е медицински проблем и той трябва да се реши с медицински аргументи.
- В момента има парадокс в световната научна общност - всяка публикация, която излезе за коронавируса, е достъпна за всички безплатно. Ние всички имаме достъп до нея - да я четем и да се учим, защото това е нещо непознато и все още ново. Има толкова много проучвания - за ползата от маските, за това кога се позитивират антитела, за бързите тестове. Защото антитела започват да се позитивират около 10-ия ден от проява на симптоматика. В тази какофония видяхме много фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати, които са трудни за интерпретация. PCR също не е 100% сигурен. 88,6% е достоверността му от взет назофарингиален секрет и 97,3% - от бронхоалвеоларен лаваж, и то когато е взет, съхраняван и транспортиран правилно.
Такъв дебат би бил полезен, когато се води с подходящия тон и се говори с научни факти, цитират се научни източници. Чудесно е да има различни мнения и в спора да се стигне до едно общо мнение, до една стратегия. Не мога да си обясня защо в Япония например не се води такъв дебат. В Италия никой не казва: Няма вирус, ходете без маски.
- А ние къде сбъркахме и защо изпуснахме ситуацията?
- Не спазваме препоръките и мерките. При нас е някакъв национален спорт да нарушим правилата. Смятам, че
много рано бяха
отпуснати всички
мерки
Трябваше много внимателно и много премерено, защото резултатът е налице. Не знам защо бяха разрешени мачовете с публика, при положение че имаме един брутален пример от Милано от февруари. Мачът “Аталанта”- “Валенсия” беше биологичната бомба да се взриви Милано с 40 000 човека на стадиона. Ние имахме редкия шанс да видим грешките на другите, защото при нас нещата се развиха малко по-късно. И въпреки че сме такива късметлии, не сме се поучили.
- Колко са хоспитализираните в момента в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”?
- От четвъртък вечерта са 7, но нещата са динамични. Повечето са млади хора с двустранна пневмония. Имаме нужда от сестри, инфекционистите са малко, хирурзите - също. Влоши ли се още ситуацията, в някакъв момент може да стане кризисна. Не ми се мисли за най-лошия сценарий, защото веднъж вече го играхме това и видяхме какво изтощение е.
- Вашата кауза е популяризиране на донорството, но какво се случи с трансплантациите по време на пандемия?
- В началото на пандемията те бяха спрени, сега вече има стриктен протокол, защото не можем да си позволим да заразим реципиента с коронавирус. Случи ли се, реципиентът 100% ще загине. Направихме един протокол, в който участвах и аз, заедно с проф. Никола Владов и проф. Вилиян Платиканов за донорство по време на пандемията. Има редица изисквания към донора и към реципиента, за да може да сме сигурни, че този донор няма коронавирус - задължителен PCR непосредствено преди експлантация, скенер на бял дроб и още допълнителни изследвания.
И за хората, които смятат, че коронавирусът е един обикновен грип - вече има два случая в света на трансплантация на бял дроб на хора, прекарали коронавируса. Белият им дроб е бил толкова увреден, че не е имало друг вариант, освен да им трансплантират. Едната трансплантация е на проф. Клепетко във Виена на млада жена, която е била с такова тежко увреждане. Сигурно има много други такива нуждащи се по света, но знаете, че е много трудно да се намери подходящ реципиент, когато се нуждае човек спешно от този орган.
CV
Д-р Сибила Маринова е родена на 21 ноември 1974 г. във Велико Търново. Завършила е езиковата гимназия в града и Медицинския университет във Варна. Специалист по анестезиология и интензивно лечение от 2006 г. Регионален координатор по донорство за Северния централен район и за Великотърновска област. Сертифициран обучител по донорство от Института по донорство и трансплантации в Барселона. Магистър по здравен мениджмънт
