Бунарджика, Младежкия хълм и Сахат тепе са вертикалните градини на нашия магичен град. Взети сумарно и разположени хоризонтално, те са и най-голямата зелена площ на Пловдив.
И докато денем издишваме човешките си и автомобилно-промишлените си отрови, то те вечер ги вдишват и ни издишват спасително кислорода си.
За съжаление в последното десетилетие с все по непосилните засушавания дърветата и растителността по тези хълмове загива. Старите дървета изсъхват преждевременно, новите самораслеци не се развиват.
Всичко по тези места е подчинено на хищната ни съвременна човешка логика само свирепо да се потребява. Да се осветят едни алеи, да се скалъпят площадки за въздишки над града, и да се поставят видеокамери е в услуга на хората безспорно (или да си качим ленивите задници до върха с кола), но какво даваме на живата природа с това.
Нищо!
Ако не се активират (ако изобщо ги има) напоителните системи по тези хълмове, вероятно не е далеч бъдещето, когато те отново ще бъдат голи камънаци.
Силно се надявам, че Общината ще реши този проблем и в големите суши дърветата се спасяват с поливане, както и за стопанисването на хълмовете се назначат дендролози и специалисти за опазване на живата им природа.
Мнението на изтъкнатия пловдивски писател Недялко Славов е публикувано в личния му профил във Фейсбук.
