След като премиерът Бойко Борисов изтъкна, че “международната рейтингова агенция S&P Global Ratings повиши дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута до BBB/A-2 от BBB-/A-3”, президентът Румен Радев контрира: "Да – ние получихме кредитен рейтинг ВВВ, което е добре наистина, над нас има само A, AA, AAA и т.н., А+ накрая. Но ние сме имали кредитен рейтинг ВВВ, но + , плюсчето е много важно. Знаете ли кога? 2006 до 2008 г.” Това е при Тройната коалиция, каза Радев и добави, че сега си възстановяваме рейтинга BBB от 2013 г.
Какво означава кредитният рейтинг? Как и защо се е променял? Обърнахме се за коментар към икономиста Георги Ангелов.
Той се срина с КТБ през злополучната 2014 г. (при Орешарски)
През 1996 г. рейтингът е “боклук”. Качва се през десетилетието устойчив растеж след 1997 г. Сега ни дават положителна перспектива
Георги Ангелов, старши икономист, Институт "Отворено общество"
България получи първия си кредитен рейтинг на 27 септември 1996 г. от агенция Moody’s. Тъй като 1996 г. беше тотален икономически срив, съпроводен с девалвация, хиперинфлация и банкова криза, рейтингът тогава беше много нисък- едва B3 по системата на Moody’s, което на финансов жаргон се нарича рейтинг “боклук” (junk).
По това време някои страни като Полша бяха направили дълбоки реформи след краха на комунизма и се радваха на висок икономически растеж, докато в България реформи почти нямаше, а
през 1995-1996 г.
дори малкото
реформи
бяха отменени
и върнати назад.
Докато другите страни вървяха напред с реформи, стабилизация, привличане на инвестиции и растеж на доходите, България вървеше назад. Именно заради този период от 90-те години Полша и редица други страни от Централна Европа и Прибалтика ни изпревариха с едно десетилетие от гледна точка на икономическо развитие и доходи. Така че през 1996 г. съвсем правилно кредитният рейтинг на страната беше толкова нисък. При това само една международна агенция беше дала рейтинг на България.
Едва през 1998 г. България получи кредитен рейтинг от другите две агенции – Fitch и Standard & Poor’s.
След въвеждането на валутен борд през 1997 г. макроикономическата стабилизация и започването на реформите, икономиката на страната започна да отчита устойчив растеж. След лутането от 90-те години България стигна до консенсус за европейска интеграция и цяло десетилетие се подготвяше за европейското членство, което включваше редица промени във всички области, с които страната възприе западните стандарти и институции. Тези реформи, заедно със стабилността и европейската интеграция благоприятстваха икономическия растеж.
В десетилетието след 1997 г. икономиката на страната отчиташе устойчив и висок икономически растеж, както и намаляващ държавен дълг при изключително благоприятна външна среда. В резултат кредитният рейтинг на страната се повишаваше бързо и почти ежегодно – например Standard & Poor’s увеличи българския кредитен рейтинг 7 пъти до 2006 г. Така през октомври 2006 година България достигна рейтинг BBB+ по скалата на Standard & Poor’s. По онова време Standard & Poor’s
беше щедра
с рейтингите
към всички,
включително към България – никоя друга агенция не беше дала толкова висок рейтинг на нашата страна по онова време.
Но този висок рейтинг се запази само две години. През октомври 2008 г. в началото на световната криза, рейтингът беше намален с една степен до BBB. Това е неприятно, но нормално – всички рейтинги, и на държави, и на банки, и на фирми, по онова време бяха окастрени здраво. Всъщност България се справи добре и мина само с едно намаление заради кризата. И всичко щеше да е наред, ако не беше дошла
злополучната
2014 г.
Тогава рейтингът на страната беше намален двукратно в една и съща година – веднъж през юни и веднъж през декември. Причината е, че бюджетният дефицит рязко се повиши до прекалено високи нива, а КТБ фалира и дори за кратко разклати и други банки. Съответно по-късно трябваше да се платят гарантираните депозити в КТБ, както и да се осигури финансиране за раздутия бюджетен дефицит и за стабилизиране на банковата система. Междувременно, икономическият растеж беше слаб, безработицата – висока, еврофондовете бяха замразени, а
след две години
протести
политическата
система
изглеждаше
в насипно
състояние
и нямаше никакво доверие, че ситуацията може бързо да се заздрави. Така, през 2014 г. България си изпроси двойно намаление на кредитния рейтинг изцяло заради вътрешни причини и вътрешно създадени проблеми.
Намалението на рейтинга през 2014 г. от Standard & Poor’s беше особено тежко, защото той беше свален с две степени до ниво BB+, т.е. отново стана “боклук”. Страната се върна 11 г. назад – през 2014 г. рейтингът се върна на нивото от 2003 г. и се запази на тази позиция три години, докато страната елиминира бюджетния дефицит, задвижи някои забавени реформи (като пенсионната) и проведе преглед на активите и стрес тест на банките.
Едва в края на 2017 г. Standard & Poor’s повиши рейтинга на страната с една степен.
Нужни бяха
още 2 г.
на бюджетна и
финансова
дисциплина
и по-висок от очаквания икономически растеж без дисбаланси, за да се повиши рейтингът отново с една степен през ноември 2019 г. и да достигнем нивото от преди злополучната 2014 г. (BBB).
Реално пет години се борим с последствията от 2014 г. Един миг невнимание струва скъпо. Ако го нямаше този проблем от 2014 г., страната ни отдавна щеше да е с по-висок рейтинг, отколкото преди кризата.
В интерес на истината и в момента анализът на Standard & Poor’s показва, че страната ни заслужава по-висок рейтинг. В доклада на агенцията отпреди няколко седмици пише, че
индикаторите
на страната са за
рейтинг BBB+,
но въпреки това засега ни дават само рейтинг BBB. Причината е, че след кризата Standard & Poor’s са далеч по-консервативни и избягват да вдигат рязко рейтинга – няма как да вдигнат нашия рейтинг наведнъж с две степени само няколко години след като е бил “боклук”.
Но в същото време агенцията ни дава положителна перспектива по рейтинга, което означава, че е много вероятно рейтингът да бъде повишен отново в следващите 1-2 г.
Ще трябва да почакаме още 1-2 г., за да получим реалния си рейтинг, но може да стане и доста по-бързо. От доста време рейтинговата агенция е обявила, че ще вдигне рейтинга на страната, ако тя бъде приета във валутния механизъм ERMII, т.нар. чакалня на еврозоната.
Сега отново в доклада пише, че при продължаване на стабилния икономически растеж и запазване на финансовата устойчивост рейтингът ще бъде вдигнат, но също така ще бъде вдигнат и ако се продължат структурните и институционалните реформи, включително що се отнася до напредък към еврото.
Така че следващото вдигане на рейтинга ще се случи неизбежно, въпросът е да се продължат реформите, така че да стане по-бързо и най-вече да направим следващата крачка – да достигнем рейтинг “А”, което вече
ще ни вкара в
Първа лига
за инвеститорите
Трябва да се възползваме максимално от тези възможности за привличане на инвестиции и ускоряване на икономическия растеж, за да наваксаме по-бързо изоставането в доходите, натрупано през 90-те години.
Защо сблъсъкът президент - премиер се изостри сега
Зададе ли се краят на един мандат, свършва добрият политически тон
Кога един политик влиза в залеза на своето управление и най-вече - кога един президент започва да се тревожи за втори мандат?
Май това са двете скрити послания зад яростната атака между Румен Радев и Бойко Борисов, на която станахме свидетели в сряда вечерта. Двамата отдавна мерят ръст, но винаги след периоди на открита война са намирали начин да сключат макар и хладен мир. Този път обаче като че ли ескалацията е невиждана.
В тв интервюто си в сряда президентът бе по-критичен от всеки опозиционен лидер, както отбеляза и премиерът. Сравняваше през цялото време постиженията на управлението “Бориов” с тези на тройната коалиция, давайки превес на втората. Обясни как България е в дъното на всякакви световни класации, вдигнатият ѝ кредитен рейтинг изобщо не бил мерило състоянието на икономиката, корупцията е повсеместна и “паралелна власт действа зад фасадата на институциите”. Увенча всичко това със заключението, че премиерът е в залеза на своето управление.
“Защо тази злоба?!”, възкликна спонтанно Борисов в отговор. И сам даде предполагаемо обяснение - президентът вече е във втората половина на мандата си, дето се казва, свършва му.
Има ли нервност на “Дондуков” 2 по темата? Скоро стават три години, откакто генералът летец влезе като стопанин на президентството, остават две. В политиката обаче времето тече с различно темпо. Отсам океана първоначално прозвуча малко странно, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп, отчитайки първата година от мандата си, заяви категорично, че смята да се кандидатира за втори. Но ето, времето литна и Тръмп вече официално е кандидат, скоро влиза в разгара на кампанията си. У нас
скрупольозно не е прието
да се дават подобни
заявки отрано,
но зад дебелите врати на институциите си политиците чертаят ходове напред. И изобщо не е без резон заключението на Борисов, че Радев е напрегнат кой може да му се яви конкурент. “Сега го навиват и той си мисли, че ще се кандидатирам, затова го прави. Но аз преди 15 - 20 години заявих, че този пост не ме интересува”, отсече той в коментар на острото интервю на Радев.
Борисов може и да не се кандидатира, но “свободни агенти” са Мая Манолова, Слави Трифонов и хората му, градската десница търси да припознае новите си герои, въобще теренът на критиците на властта вече не е запазен само за президента и новогодишното му слово.
Другият яростен сблъсък отпреди две вечери между президент и премиер се завъртя именно около Тръмп. Румен Радев нападна Борисов за едно от нещата, с които той особено се гордее след посещението си в Белия дом - действията по темата корупция минават на ново ниво, Вашингтон ще окаже съдействие със специален съветник. Това се случи по лична инициатива на Борисов и запознати казват, че резултатът ще изненада мнозина в София. Според прочита на президента обаче това била имиджова щета за България, което определено жегна премиера.
“Мислех, че като се разберем за НАТО той да води делегацията,
да седне до Тръмп
малко да се покаже,
сме решили нещата”, отвърна му ехидно той. Подчерта дебело и че всеки демократично избран наш президент е бил приеман в Белия дом, а Радев трябвало да чака да му се види краят на мандата, за да стигне до среща.
“При срещата ми с президента Доналд Тръмп на 70-ата годишнина на НАТО му предложих страните, които по-трудно отделят 2% от БВП за отбрана, да бъдат подпомагани от по-развитите икономически държави именно с индустриално сътрудничество. Той каза, че това може да бъде deal, при това много добър”, изтъкна своите постижения Радев.
Двамата, разбира се, не пропуснаха и темата за новите изтребители, но този им сблъсък май ще остане вечен. “Ако кабинетът беше решил да купи шведските изтребители “Грипен” по начин, по който купи американските Ф-16, щях да съм върл противник на тази сделка”, увери при това си включване Радев.
“Знам на него каква му е болката - цял свят ни хвали за Ф-16, а той продължава да дълбае за “Грипен”. Знам какво го мъчи, но не съм като него”, стисна зъби в отговора си Борисов.
Радев атакува и новата фигура на прокурор, който да контролира главния. Борисов видимо вложи енергия в този проект. Поиска консултация с Филип Димитров - зам.-шеф на същата Венецианска комисия, която направи препоръките, и Борис Велчев, който е бил и главен прокурор, и президентски съветник, и конституционен съдия. “Кой ще контролира контролиращия”, попита държавният глава. “Идеята за разследване върху главния прокурор е тема от 10 години, а чак в залеза на своето управление премиерът Борисов реши да се занимава с нея”, заяви Радев.
Не е красиво Борисов да чува за “залеза” си в годината, когато преведе ГЕРБ през огромен имиджов скандал в партията, но въпреки това спечели два вота, вдигна заплатите на учителите, изкара успешно европредседателство, излъчи комисар с ключов ресор и е на прага на чакалнята на еврозоната. Подобни намеци за някакъв (без)славен край на този фон не са нещо, което премиерът може да подмине. “Кой му дава право да говори от името на народа”, изригна той. Но както сам каза, краят на мандатите променя политическата реч.
