Всички 28 членки на ЕС са подписали документа на Съвета на Европа, но 7 страни не го ратифицират
Невярно представяне на съдържанието и умишлено неправилно тълкуване са причина за несъгласието на България и още няколко държави от ЕС да ратифицират конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие. 7 страни от ЕС отказват - България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Словакия и Великобритания. Всички държави от ЕС обаче незабавно и без отлагане трябва да въведат в законодателството си документа, станал известен като Истанбулската конвенция. Това гласи незаконодателна резолюция, приета в четвъртък от Европарламента. В нея се призовава насилието над жени да бъде включено в каталога на признатите от ЕС престъпления.
Истанбулската конвенция е най-подробното международно споразумение за борба с насилието над жени. Засега процедурата по въвеждането ѝ буксува в Съвета на ЕС. Затова Еврокомисията посочи, че е възможно да се пристъпи към приемането на решение не с единодушие, а с квалифицирано мнозинство, т.е. със съгласието на 55% от страните, които да представляват най-малко 65% от населението на ЕС.
Съществува и сценарий, при който
България ще
бъде задължена
да ратифицира
документа,
но той е силно спекулативен. За да се стигне дотам, е необходимо ЕК, която е единствената институция със законодателна инициатива, да направи предложение за ново европейско законодателство. За да бъде въведено такова, то трябва да бъде одобрено от Съвета на ЕС и ЕП. В Съвета обаче надали ще бъде постигнато единодушие. За да мине и несъгласните държави да бъдат принудени, то трябва да им бъде попречено да образуват блокиращо малцинство. То се състои от най-малко 4 държави членки, които да съставляват поне 35% от населението на ЕС. Страните, които отказват да въведат конвенцията, са 7, но общият брой на техните жители е малко над 20%, т.е. далеч по-малко от необходимото за блокаж. В своята политическа програма новоизбраната шефка на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща да гарантира пълната ратификация на Истанбулската конвенция.
Ето списък на основните аргументи на противниците на конвенцията:
1. Истанбулската конвенция противоречи на традиционния модел на семейство.
Истината - конвенцията не регулира семейния живот или неговата структура и държавите не са принудени да променят традиционните си представи за семейство.
2. Традиции и ценности са поставени на карта.
Истината - конвенцията само отбелязва, че традициите, културата и религията не могат да бъдат извинение за насилието над жени.
3. Думата “пол” (gender), за която се разразиха най-яростните разправии у нас, не може да замени термините “жена” и “мъж”.
Истината - думата “пол” (gender) в конвенцията се използва само за да подчертае факта, че жените често са подложени на насилие поради своя пол. Конвенцията не заменя понятията “жена” и “мъж”.
4. Конвенцията въвежда понятието “трети пол”, което се отнася за членове на сексуални малцинства или такива, които са променили пола си.
Истината - терминът
“трети пол” не се
среща абсолютно
никъде
в документа.
Няма и елемент на принуда някой да го въвежда. Държавите се ангажират единствено да защитават правата на жертвите във всеки случай на дискриминация - включително поради пол, раса, език, възраст, семейно положение, сексуална ориентация или полова идентичност.
5. Конвенцията изисква легализиране на еднополовите бракове.
Истината - текстът по никакъв начин не засяга местното семейно законодателство и в конвенцията няма нито дума по въпроса. Причината за подобни манипулативни изказвания е използването на думата “партньор” в текста на конвенцията. Тя е употребена единствено защото според действащото законодателство инцидент не е домашно насилие, ако партньорите не са женени. Истанбулската конвенция ще предостави защита при насилие в несемейни двойки.
6. Еднополовите двойки ще могат да осиновяват деца.
Истината - процедурата по осиновяване изобщо не се разглежда в конвенцията. То се регулира от местното законодателство.
7. Конвенцията гласи, че държавите трябва да се борят с установените полови стереотипи.
Истината - конвенцията гласи, че държавите трябва да се борят с половите стереотипи, които могат да доведат до насилие. Сред тях например е мнението, че жената няма право на глас в семейството, или убеждението, че мястото ѝ е в кухнята.
8. Истанбулската конвенция ни е наложена отвън и сега ни принуждават да я подпишем.
Истината - документът е доброволно подписан от правосъдната тогава министърка Екатерина Захариева след решение на правителството от 13 април 2016 г. Документът няма нищо общо с нито една държавна политика или принуда от чужда страна спрямо България.
Всички тези факти може да бъдат проверени в оригиналния текст на документа, който е достъпен на български език.
788 жени са
били убити от
своя партньор,
бивш партньор или член на семейството в ЕС през 2016 г. И това се отнася само за домашното насилие. Жертвите на насилие, основано на пол, които не са имали връзка със своя агресор, често са скрити още по-дълбоко в статистиката.
Конвенцията е одобрена от Съвета на Европа през май 2011 г. в Истанбул и оттогава е отворена за подписване. През март 2012 г. Турция бе първата, която я подписа. Примера ѝ последваха 46 държави-членки на Съвета на Европа и ЕС. Само 34 страни обаче са го ратифицирали до момента.
Само 2-ма наши в ЕП “за” резолюцията, Станишев и Радан се въздържаха
Резолюцията бе подкрепена с огромно мнозинство в ЕП - 500 “за”, 91 “против” и 50 “въздържал се”. От българите в подкрепа на документа са гласували само Илхан Кючюк, който е и един от съвносителите, и Атидже Алиева-Вели от ДПС. Третият евродепутат на ДПС - Искра Михайлова, не е участвала във вота. Против са 8 - Асим Адемов, Андрей Новаков и Александър Йорданов от ГЕРБ/СДС, Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО и Иво Христов, Цветелина Пенкова и Петър Витанов от БСП.
Президентът на ПЕС Сергей Станишев и Елена Йончева са се въздържали. Също и Андрей Ковачев и Емил Радев от ГЕРБ, както и Радан Кънев.
ГЕРБ я замени с промени в НК срещу насилието, а “джендър” стана идиом
Истерията около Истанбулската конвенция се зароди от превода на английската дума “джендър” на български като “социален пол”. Разгоря се интернет истерия, като основният патос на противниците бе, че е крачка към разрешаване на гей бракове и руши християнските ценности.
Пръв борец се оказа пиарът на военното министерство Александър Урумов с тезата, че документът е заплаха за българските деца, след него атаката поде и министър Красимир Каракачанов в ролята си на лидер на ВМРО. Той прати писмо до премиера Бойко Борисов, че международни лобита натискат България да узакони “третия пол”.
Със същата теза излезе и лидерката на БСП Корнелия Нинова, което прокара разлом в партията - като лидер на ПЕС Сергей Станишев агитира за документа за борба с домашното насилие. Затова ИБ на БСП дори свали Станишев от челото на евролистите, но пленум го върна.
И президентът Румен Радев призова за задълбочен дебат преди приемането на документа.
Така конвенцията срещу домашното насилие се превърна в инструмент за атака срещу правителството. Затова през януари 2018 г. гласуването ѝ бе отложено задълго, а през октомври м.г. ГЕРБ внесе промени в НК в защита на жените, жертви на домашно насилие, като се инкриминира и психическият тормоз. А неясната за народа дума “джендър” заживя собствен живот в негативен контекст. (24часа)
КС: Признаване на пол, различен от биологичния, нарушава конституцията
Основният аргумент на мнозинството беше, че конвенцията би наложила процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, което пък е в разрез с конституцията. Според тях, ако обществото загуби способността да прави разлика между мъж и жена, то борбата срещу насилието над жени става формален и неизпълним ангажимент. “Биологичният пол е по рождение и е в основата на гражданския пол”, написаха съдиите. Те посочиха още, че гражданският пол е от особено важно значение в социалните отношения като брак и родителство. Затова той трябвало да е ясен и безспорен. (24часа)