Поскъпване на храните – рискът е все по-голям при по-дълга
криза в Ормузкия проток
Месец и половина вече продължава фактическото затваряне на ключовия проток Ормуз, през който се изнасяха повечето петролни продукти от арабските страни в Персийския залив. Обявеното миналата седмица примирие даде надежда за приключване на конфликта, но провалът на преговорите в Исламабад показа, че постигането на мир и отварянето на протока няма да е лесна задача. В началото на примирието започнаха да излизат танкери от протока Ормуз, но това бързо приключи, като иранската де факто блокада беше допълнена с американска контраблокада, което допълнително ще намали доставките на петрол.
Най-големият петролен шок
Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) сегашният петролен шок е безпрецедентен, по-голям от тези през 1973, 1979 и 2022 г., взети заедно. Фатих Бирол, изпълнителен директор на МАЕ, обяви в интервю за френския в. “Фигаро”, че светът никога не се е сблъсквал с такова нарушение на енергийните доставки. В реч пред Атлантическия съвет този понеделник Бирол допълни, че цените на петрола все още не отразяват безпрецедентната криза в доставките, така че перспективата е към продължаващо поскъпване.
Нека погледнем числата - в понеделник ОПЕК отчете рязко намаление на доставките от близо 8 милиона барела на ден. Нормално през протока Ормуз преминават около 20 милиона барела на ден, тоест намалението на доставките от региона е около 40%. Все още не е 100%, тъй като Иран продължава да изнася петрол, а Саудитска Арабия и ОАЕ започнаха да експортират през петролопроводи, заобикалящи протока. В същото време имаше натоварени танкери отпреди войната.
Но с обявената контраблокада иранският износ ще намалее, а последните танкери, натоварени преди войната, вече достигат до крайните си дестинации и няма да има следващи. Постепенно петролният шок ще започне да се чувства и извън Азия.
Физически петрол срещу фючърси
Светът следи един основен индекс на петрола – европейския индекс “Брент”. Обаче това реално е фючърс за бъдеща доставка на петрол. В момента фючърсът “Брент” търгува доставки през месец юни, т.е. след два месеца. Пазарите се надяват, че до юни войната ще е свършила и протокът ще е отворен и затова фючърсът на петрол “Брент” падна до под 100 долара на барел в сравнение с пик от близо 120 долара в края на март.
На физическите пазари на петрол обаче цените са много по-високи. През март в Азия бяха отчетени рекордно високи цени от близо 180 долара на барел за незабавна доставка, макар че надеждите за мир доведоха до известно облекчение.
Постепенно напрежението на пазара започва да се усеща и в Европа
Най-важният пазар за физическа доставка на петрол е т.нар. спот пазар Dated Brent – около две трети от световния петрол се ценообразува на тази база. В понеделник Dated Brent с доставка през април се търгуваше за 125 долара за барел, а във вторник цената надмина 132 долара. Заради дефицита и наддаване от купувачите към тази цена има надбавка от около 10-20 долара на барел, т.е. реално в момента физическият петрол се търгува на 140-150 долара на барел.
Това се потвърждава и от източници от пазара. Шефът на компанията Репсол обяви, че цените на физическия петрол са поне 140 долара на барел, т.е. много по-високи от фючърсите. В понеделник Ройтерс отчете цена от 148,87 долара за барел за петрол от Северно море. Това са рекордни цени, надминаващи предишните пикове от 2008 г. Именно тези цени плащат рафинериите, за да купят петрол на спот пазара.
Но и това не е всичко. Всеки забелязва, че на бензиностанциите дизелът е поскъпнал много повече от бензина. Причината е, че Европа има структурен излишък на бензин и дефицит на дизел - т.е. Европа изнася бензин, но внася дизел. Съответно цените на дизела се вдигат повече, за да може европейският пазар да си осигури необходимия дизел от внос.
Но Европа е най-зависима от внос на самолетно гориво и съответно там поскъпването е най-драстично - над 100%. За съжаление, вносът на това гориво идваше предимно от Персийския залив и последните танкери от там тъкмо пристигнаха в Европа. Което означава, че самолетното гориво тепърва ще усети значителен дефицит и поскъпване.
Разрушаване на търсенето
Когато рязко се свият доставките на петрол, това създава дефицит на пазара и цените се вдигат. Това пък намалява потреблението и балансира търсенето и предлагането. Това експертите наричат “разрушаване на търсенето”. Проблемът е, че спад от 8 милиона барела е огромен, а в същото време потребителите не са склонни да намалят потреблението си на петрол.
Поскъпване от 25 цента на бензина и 50 цента на дизела няма да накара много хора да слязат от колите, нито пък бизнесът ще спре камионите и автобусите – особено в богатите страни. Там най-вероятно ще продължат да ползват почти същите количества бензин и дизел, защото могат да си позволят да плащат високите цени.
Обаче в бедните страни нямат тези финансови възможности и ще трябва да намалят потреблението на петролни продукти. В богатите страни най-много ще се усети дефицитът на самолетно гориво - не просто ще увеличи цените, но ще принуди авиокомпаниите да намалят полетите.
Веригите на доставки
През 2022 г. при предишната петролна криза се забеляза и друго рязко поскъпване на международните пазари – на храните. Сега такова поскъпване няма – зърно, ориз, захар и картофи поевтиняват на международните пазари. Причината е, че през 2022 г. войната засегна Украйна и Русия, които са сред най-големите производители на храни в света, докато в момента войната не засяга тези производители. Но това е само краткосрочен ефект: Персийският залив е голям производител на торове, съответно при затваряне на протока Ормуз торовете поскъпват, което ще създаде проблеми за фермерите и може да намали следващата реколта. Така че колкото по-дълго продължи кризата, толкова по-голям е рискът от поскъпване на храните от следващата реколта.
Засегнати са и други суровини и метали, които се използват за производство на пластмасови, химически, медицински и строителни изделия, както и автомобили и битови продукти. Хелият също е поскъпнал значително (той е необходим за производството на чипове). Рязко поскъпва и корабното гориво, което ще оскъпи презокеанските доставки.
Сценариите
При дълъг петролен шок цените на петрола ще продължат да се вдигат до нови и нови рекорди, което ще вкара световната икономика в стагфлация – икономическа стагнация плюс висока инфлация, което ще доведе и до високи лихви. Всичко това е познато от първите петролни шокове през 70-те години на ХХ век. Ще отнеме няколко години преди икономиките да се пренастроят, а производителите на петрол да увеличат доставките.
Другият сценарий е постигане на мир и отваряне на протока Ормуз. При този сценарий доставките постепенно ще се нормализират, но не веднага – тъй като десетки рафинерии, терминали и друга инфраструктура пострадаха от войната и се нуждаят от ремонт. Поне 3-6 месеца ще са необходими, за да се нормализира ситуацията. Някои държави вероятно ще започнат да трупат петролни резерви, което ще удължи процеса на нормализация.
Пазарите все още вярват, че скоро ще има мир и засега това предпазва световната икономика. Но ако не се стигне до отваряне на протока Ормуз, ще започнем да усещаме полъха на идващата стагфлация.
