На 26 март фашисткият режим в Техеран публично екзекутира 18 годишната Мелика Азизи за участие в протестите през януари. Заедно с нея бяха екзекутирани (публично обесване на строителен кран) още двама тийнейджъри, осмелили се да протестират срещу ислямистко-фашистката диктатура. Едно денонощие по-късно, пред Ректората на Софийския университет - едно от най-значимите духовни огнища на България - бе проведена демонстрация от поддръжници на терористичния ирански режим, развяващи неговото знаме. Поддръжниците на ислямофашистки Техеран протестираха пред Университета заедно с поддръжници на "палестинската кауза", които се обявяват против военните действия на Израел срещу терористичната групировка Хамас, контролираща все още част от Газа. Причината - "израелското правителство осъществява геноцид в Газа".
Самият факт, че някой протестира срещу "геноцид", обединявайки усилията си с привърженици на човеконенавистен режим като този в Техеран, избил десетки хиляди демонстранти на улицата през януари и изпълняващ смъртни присъди срещу тийнейджъри, "виновни" за мирен протест, е достатъчен сертификат за "морална позиция". Но поведението на тези "защитници на палестинския народ" изисква малко по-подробно осветляване поради две причини. Първо, защото този тип "защита" е отглас от по-мащабни демонстрации в кампусите и по улиците на големи западни градове, където радикални местни левичари обединяват усилията си с големи групи имигранти-ислямисти в скандиране на ключов лозунг на Хамас - "от реката до морето..." - "всичко е Палестина", няма място за Израел. Второ, защото в Софийския университет бе създадена група за подобна "защита на палестинската кауза", чиито организатори побързаха да обвинят всеки несъгласен с тях в "ционизъм" и още поредица "смъртни грехове".
Аз не принадлежа към защитниците на тази политика, която води настоящият израелски премиер Нетаняху. Тя скъсва доста радикално с водещата традиция на държавата Израел от 80 години насам да бъде глас на разума и демократичната отговорност в един регион, залят от омраза, варварство и религиозен фанатизъм. Израел не е започнал нито една война срещу съседите си - или срещу когото и да било другиго. Израел не е правил компромиси със своето демократично обществено устройство, въпреки системната заплаха за неговото унищожение от враговете му. Нетаняху - по редица причини, които са известни - ескалира непримиримостта на израелската крайна десница, прекратявайки последователните, макар и системно провалящи се опити за умиротворяване между евреи и араби. Отказът от принципа за две държави - еврейска и палестинска - на тази наистина миниатюрна територия, усложнява диалога и опитите за постигане на какъвто и да е, макар и временен мир.
Но споделяйки критичната оценка за управлението на регионалната криза от страна на Нетаняху, все пак е необходимо да се каже истината за поредния конфликт между Израел и управлявания от Хамас анклав Газа. На 7 октомври 2023 г. Хамас, подкрепен от голям брой "обикновени граждани" на Газа нахлу в южен Израел и уби 1300 невъоръжени и мирни граждани и гости на Израел. (Тийнейджъри от Газа се обаждаха на майките си с развълнуван глас - "Мамо, аз убих евреин"...) Преди убийствата, жертвите бяха подложени на серийни изнасилвания, мъчения и гавра. Взети бяха стотици заложници, подлагани на всякакви мъчения в тунелите на Хамас под Газа в продължение на години. Тези събития породиха силна покруса сред населението на Израел, и в частност - засилена радикална реакция и укрепване позициите на израелската крайна десница, управляваща заедно с Нетаняху.
Израелската армия тръгна към окупация на Газа с цел унищожаване на терористичната групировка Хамас. В тази война загинаха - и загиват много цивилни граждани на Газа, за което и се водят протести като гореспоменатите на Запад. Защо загиват цивилни? Израелската армия предупреждава, че в определени части на анклава ще се провеждат военни действия и за цивилните е добре да напуснат. Хамас обаче прилага добрата стара тактика на война чрез терор - бойните групи на организацията застават зад големи групи насилствено подредени пред военните съоръжения цивилни граждани - деца, жени, старци... Целта е не просто да бъдат спрени израелските атаки, а да се повишат максимално жертвите сред цивилното население, което да се използва като аргумент в полза на каузата на Хамас сред международното обществено мнение.
Огромната част от цивилните жертви в Газа са резултат от насилствено подредени пред военните части на терористите големи групи жени, деца и старци. Това се нарича "военна стратегия" - или "военна хитрост". Всъщност терористите са обикновени подлеци - за тях животът на собствените им жени и деца не струва нищо. В миналото израелските военни разработват и прилагат специални методи за военни действия, заобикалящи тази тактика на подлостта от страна на терористичните групи. Но Газа като терен за бойни действия очевидно затруднява прилагането на подобни методи. Анклавът е свръхкомпактен, много гъсто населен, а терористите обитават преди всичко мрежата от над 500 км. подземни тунели, построени със щедрите дарения на ООН и съседни арабски държави за палестинското население - тези дарения се контролират от Хамас. Терористите крадат и масираните обеми хуманитарна помощ - храна, медикаменти, предмети за цивилна употреба - постъпващи на територията на Газа и ги продават скъпо на пазара. Така генерират и глад сред цивилното население на анклава - допълнителен аргумент в полза на тезата за "геноцид от страна на Израел".
Съществена част от проблема на хроничния ожесточен конфликт е обстоятелството, че значителна част от мирното население - особено в случая с Газа - споделя както целите, така и методите на Хамас на основата на една (обяснима в исторически контекст) силна омраза към Израел и всичко еврейско. Омразата - където и да се проявява - не е добра предпоставка нито за мир, нито за разбирателство и компромис. Ако критичността към поведението на крайната десница зад Нетаняху бе съпроводена и от ясно разбиране за престъпните методи на един безскрупулен терористичен режим - в случая Хамас, прокси движение на фашистки Техеран - общественото мнение на Запада би било доста по-полезно като въздействие за решаването на проблемите между евреи и палестинци. Това разбиране трябва да започва с признаване на естественото право на живот - както на едните, така и на другите.
Вместо подобно разбиране, по улиците и университетите на Запада - а вече и на София - ние наблюдаваме изкривени от омраза лица на ислямисти, подкрепени от една малоумна радикална местна левица, която като папагал повтаря "от реката до морето"... Защо повтаря? Защото съвременния троцкистки "wokeism" добре е научил най-простичкия философски урок на постмодернизма - всичко на този свят е власт и борба за власт. Целта на радикалната левица - старата добре позната цел - е да бъде унищожен капитализмът. Да бъде унищожена старата омразна буржоазия, която освен пари, има и културна власт, която се нарича западна цивилизация. Унищожете западната цивилизация - с всички възможни средства! Унищожете западната държава. Унищожете Израел - съюзника на Запада. Подкрепете борещите се за власт над "тираничния Запад" движения на "съпротивата". Всякакви движения - включително Хамас.
Ретроградните ислямистки движения, контролиращи ислямските общности на Запада добре познават плиткото малоумие на тази радикална левица. И го използват! "От реката до морето" - и по целия останал свят...
(От фейсбук)
