Дневниците на Йосуф Безешкиан, 44-годишният син на иранския президент и негов съветник, са рядък документ, разкриващ мащаба на паниката и объркването, които разтърсват центровете за вземане на решения в Техеран.
Чрез канала си в „Телеграм" Пезешкиан-младши, който има докторска степен по физика, представя картина, различаваща се от твърдостта, която режимът се опитва да излъчва. „Лозунгите" са едно, а реалността на терен – съвсем друго, подчертава Йосуф.
Горчивото признание: „Ще загубим войната"
Йосуф Безшкиан не се поколеба да посочи раната, нанесена от прецизните израелски атентати срещу ръководния ешелон, включително бившия върховен лидер Али Хаменей, Али Лариджани и Исмаил Хатиб. В момент на сурова откровеност той написа ясно: „Ако Иран не успее да спре целевите убийства, ще загубим войната".
Директорът на отдела за Иран в International Crisis Group Али Вааз коментира пред „Ню Йорк Таймс" забележителните публикации на сина на Безшкиан : „В лицето на постоянната заплаха, че Израел може да ликвидира нейното висше ръководство, Ислямската република управлява военните си усилия като мащабна машина, за да остане, като всички усещат, че са на борда на потъващата лодка на режима, а властта се разпределя между преплитащи се центрове".
Признанието на Йосуф се дължи на факта, че останалите лидери се възприемат като подвижни мишени; той описва психологическото състояние в управляващите кръгове така: „Мисля, че някои политически фигури започват да се паникьосват". И добавя в друг пост, че защитата на живота на държавните управници се е превърнала в приоритет номер едно за държавата, до такава степен, че спирането на атентатите срещу тях е станало „въпрос на чест" .
Той коментира и един от най-спорните моменти във войната – видеообръщението, което баща му, президентът Масуд Безешкиан, отправи на 7 март тази година, в което се извини на арабските държави за ракетните удари, нанесли по тяхна територия като „отмъстителен отговор" срещу американските бази.
Въпреки че ключовите лидери и консерваторите принудиха президента да се откаже от обещанията си за спиране на ударите в рамките на няколко часа, синът се застъпи за баща си, като написа в остър тон: „Извинението към съседите е морален, а не правен дълг... Хората, които живеят в арабските държави в Персийския залив, не са виновни, а животът им се преобърна с главата надолу поради тази война".
Той изрази дълбоката си тъга от факта, че Иран е бил принуден да атакува бази в „приятелски държави", за да се защити, питайки се с горчивина: „Не знам дали те ще разберат положението ни или не".
Безсилният президент
Баща му Пезешкиан повтори извинението си с други думи по повод празника Ид ал-Фитр и заяви в публикация в социалните мрежи, че „единственият, който се възползва от нашите разногласия", е Израел и подчерта, че страната му няма „никакви разногласия със съседите си". Той посочи, че „агресивните действия" няма да бъдат в интерес на Израел, САЩ или техните съюзници, а само ще доведат до влошаване на положението.
„Докога ще се бием"?
Дневниците на Младши, които „The Independent Arabic" проследи в профила му в Instagram, разкриха също така задкулисието на правителствените срещи през първата седмица от войната, където е имало съществени разногласия относно „стратегията за изтегляне". Йосуф пише за тези обсъждания: „Най-голямото и опасно противоречие, пред което сме изправени, е: докога трябва да се бием? Вечно? Докато Израел бъде унищожен и Америка се оттегли? Или докато Иран се превърне в пълни руини и тогава се предадем? Трябва да обмислим различни сценарии".
Този въпрос показва стратегическата загуба на ориентация в отсъствието на „човека на баланса" Али Лариджани, който се разглеждаше като тънка нишка, която може да свърже Техеран с преговори за примирие с Вашингтон. Йосуф коментира с тъга: „Изобщо не исках да повярвам на това... Не трябваше да позволим на врага да направи още един успешен атентат".
Саудитският политически анализатор Саад Ал-Хамед счита, че дневниците представляват „рядък документ за кулисите на това, което се случва в коридорите на иранския режим", като обяснява, че те разкриват „състояние на страх, объркване и тревога в ръководството, в сравнение с относително различното състояние на улицата", което се отразява – по неговите думи – в „ясно фрагментиране на решенията и непрекъснати опити за замъгляване и защита на отговорните лица".
Хамед добавя пред „Индипендънт Арабия", че тези свидетелства, които предизвикаха интереса на международните медии, показват „вътрешни различия относно продължаването на войната и нейните цели, между онези, които се стремят към победа, и онези, които мислят за оцеляване или споразумение". Той подчертава, че изпъква „разликата между официалния дискурс, който говори за устойчивост, и реалността, която отразява безпокойство и екзистенциални въпроси, което разкрива мащаба на противоречието вътре в режима".
Йосуф продължава да споделя с последователите си ежедневните си впечатления от текущите събития от гледна точка на син, който подкрепя баща си и издига глас, който се опитва да бъде по-неутрален към настоящата кризисна ситуация. Пример за това е споделянето на последната реч на баща му, която той започна с молитва и пожелание „да промени състоянието на страната към по-добро".
Между разпада и сълзите
Далеч от политиката дневниците разкриват една отчаяна човешка страна, тъй като Йосуф и братята му изразяват желание оставащите две години от президентския мандат на баща им да приключат, „за да можем всички да се върнем към нормалния си живот".
В емоционален момент Юсуф , по неговите думи, се обърна към Свещения Коран, за да стигне до тълкуването, че „бедата, която понасяме сега, е резултат от нашето поведение... Може би сълзите са спасението, а молбата за прошка е нашето избавление".
Дневниците на сина на Безешкиан се приемат като глас отвътре, който отразява покрусата и падналия дух в Техеран, и като откровено признание, че политиката на „износ на кризисни ситуации" към съседите не е донесла на режима нищо друго освен изолация и атентати срещу него, които вече заплашват неговото оцеляване.
