20 април ще е неучебен, но присъствен със специална програма ще се отбележат 150 години от Априлското въстание, казва министърът на образованието и науката
Още акценти от интервюто:
- Бабите сега са заменени от телефоните, не бива от малки да привържем децата към екраните
- Частни училища доминират в първите 10 по резултати от външните оценявания
- Предадох материалите по случая с училище "Космос" на прокуратурата. Тежко решение е отнемане на лиценза
- Проф. Игнатов, бяхте сред малкото служебни министри, по чийто адрес се чуха само комплименти дори от опонентите на властта. Но за нула време вече двама членове на кабинета отпадат. Смутен ли сте от това, какво би ви разклатило, ако го чуете по ваш адрес?
- Дали би ме разклатило? Ако бях по-млад, сигурно. Сега зная, че това е част от политическия процес. Просто такъв е животът в политиката. Има по-важни и по-ценни неща в човешкия живот.
- 13 години след първия път, когато бяхте министър на образованието, по-добра ли е системата, виждате ли сериозни грешки и има ли шанс да се коригират?
- Задължително системата е по-добра, защото животът върви напред. За тези години имаме огромен скок в технологиите. Преди 13 години за изкуствения интелект не говорехме ежедневно, а той вече е навсякъде около нас, използва се от всички. Естествено е, че системата се е усложнила, от една страна. Образованието става все по-добро и по-добро. Животът върви напред и става наистина все по-добър. Да кажа обратното, значи да падна на нивото на тези, които говорят: Ето, 30 г. демокрация и става по-лошо, и нищо не се е променило. Напротив, всичко се е променило към по-добро. Имаме други проблеми просто.
- Колко по-различни са децата, които днес са в училище?
- Децата с всеки ден стават все по-различни, тъй като средата се променя. Специалисти казват, че дори децата в яслите са много по-развити, отколкото предшестващите поколения. Те попиват абсолютно всичко. Може да се предполага, че дори генетично са по-съвършени от своите родители.
- А могат ли да бъдат обучавани по стария начин?
- В никакъв случай. Ритъмът, динамиката на света, в който живеем, скоростта, с която се развиват всички процеси, показва, че старият начин вече си отива, колкото и да не искаме. Ние смятаме, че те нищо няма да знаят, но не е така. Съвършено нов свят е в момента.
- Можем ли да им вземем телефоните?
- 98% от училищата са взели някакви мерки като пълна или частична забрана. Има училища, в които, щом пристигнат, децата оставят телефоните и ги получават в края на учебния ден. На други места това става преди влизане в час. Телефоните могат да бъдат отстранени по време на учебния процес, за да не се разсейват. Заради тези технологии те по-трудно се фокусират и не могат да задържат вниманието си дълго. Ако доскоро се смяташе, че екраните водят до психологични травми, то сега с увереност можем да кажем, че имаме проблеми и с когнитивното развитие. Поради което известно време без телефон би било много добре. А и най-важното е, че децата са в училище, за да чуят нещо ново. Надявам се учителите да направят така, че да им е интересно. И затова, ако учителят сам не каже “Извадете телефона”, за да се използва за учебна цел, той по-добре да бъде далече. Екранът за децата до 8-и клас се равнява на 50 грама концентриран алкохол. Такива са пораженията за мозъка. Човешкото същество мисли чрез речта. Бабите сега са заменени от телефоните. И ако от малко привържем детето към екрана, за да не ни пречи да си вършим работата, съществува опасност вербалната комуникация на това дете да бъде нарушена за дълго време, а може би за цял живот. Едновременно с това децата трябва да бъдат подготвени за живот с екрани, с устройства, с изкуствен интелект. Медийната им грамотност и способността им да отсяват информация следва да бъдат подкрепени.
- Какво трябва да стане с часовете по религия и добродетели?
- Основният въпрос е какво трябва да се учи в българското училище. Религия и сега има, но само в около 10% от училищата. Целта на проектозакона е да се въведе във всички училища с възможност за избор - християнство, ислям или културологичния и историческия прочит към религията. Какво трябва да стане, ще реши законодателят. Това, което трябва да се случи обаче, е нашето общество да помогне на храмовите настоятелства да развият активни неделни училища, защото така се изгражда общност. Едно е да чуеш академично за религията в училище, защото винаги ще бъде така и подчинено на светското образование, а съвсем друго - в храма. Религиозната общност е едно голямо тяло и за да бъде активно, хората трябва да бъдат събрани в името на Бога. Така е започнало християнството. Ние имаме примера с Огласителното училище в Александрия на Климент Александрийски. И след като този опит от древността съществува, не бива да се отказваме от него.
- А какво мислите за интегралния тест по математика след 7-и клас, който се обсъждаше?
- В тези тестове и в изпита трябва да има повече проява на творчество. Децата трябва да имат възможност да демонстрират своите компетенции и умения в практически план. Така че, ако интегралният тест е направен в такава посока, той би бил добър. Ако е направен в посока да се знаят наизуст някакви формули, е безсмислен. Те ще бъдат забравени, ако това дете не продължи да се занимава само с това. Защото големият смисъл на образованието е да видим какво се случва 5 или 10 години след приключване на училище, какво е останало в главата на младия човек. Ще е това, което е отработено, отиграно, упражнявано като умение. А най-важното - да има убеждението, че има полза. Ученикът трябва да знае защо изучава даден предмет, да знае какъв е смисълът от цялото това усилие.
- Това важи и за учебните програми, нали?
- Учениците трябва да имат време да мислят. Ако нямат, единственият начин да оцелеят в училище е да наизустяват. Те трябва да упражняват многократно това, което им се преподава, да бъдат убедени, че това е правилно, че е добре за тях и за живота им. Важно е да знаят къде могат да го приложат. Като са по-малки, ще се опитат да го приложат в някаква игра. След това ще се стигне до някакви съвършено други неща, например сам да си направиш телескоп, да наблюдаваш звездите, да поставиш фотоустройство. Ако детето не го направи, а само слуша какво теоретично се говори по астрономия, това, което е научило, след време ще изчезне от главата му. Ако го запалиш и извън часа да се занимава с тази наука, ще бъде по-успешно. Трябва да има време да се осмислят тези неща. Те препускат през материала. Науката толкова бързо се развива и всеки ден поднася нови и нови неща, и ние като гладни искаме това да го предадем на тези деца, а те не могат да го асимилират.
- Проверката на МОН в частното училище “Космос”, в което беше записан убитият Алекс Макулев, показа много нарушения. Красимир Вълчев каза, че следващият министър трябва да прецени дали да отнеме регистрацията му. Ще го направите ли?
- Тъй като имах много съмнения, предадох материалите по случая на прокуратурата. Тежко решение е отнемането на лиценза. Изяснява се и каква е международната му регистрация. И като отнемем лиценза, българската държава ще загуби, защото тогава те ще престанат да учат български език, българска история и българска география. Има и други училища, които работят извън българската образователна система. Но ако това училище наистина се намира в режим на продължаващо нарушение, което уврежда съдбите и на други деца, ще го дерегистрираме, но не можем да го закрием, ако то има международна регистрация. И понеже сме българи, за нас е по-важно и останалите 139 деца да продължат да изучават българските предмети.
- Срещали сте се с представители на частните училища?
- Да, те имат своите постижения и специфични предизвикателства. Оказа се, че само в две от националните програми за квалификация се допускат учители от частните училища. Според мен е недоглеждане, защото учителите са национален капитал. Те не са феодално закрепостени към дадено училище. Днес са в частно, утре ще отидат в някое общинско или държавно.
- Ще разпоредите ли проверки и в други частни училища?
- Трябва да проверим в цялата система. В началото на годината или в началото на всеки срок трябва да получаваме информация за преподавателите. Иначе проверка на всички училища са националните външни оценявания и матурите. Обикновено треперят децата и семействата, но трябва да треперят училищата, защото тези изпити трябва да показват как работи системата. Като погледнем резултатите от тези изпити, виждаме, че в първите десет доминират частните училища. Те са с по-добри резултати и това е обяснимо, защото учителите работят с по-малки класове, а учениците получават повече внимание.
- Как ще надграждате дигиталната раница?
- Всъщност искаме да я направим по-достъпна. Защото наистина има оплаквания за възможностите за използването ѝ. Употребата ѝ е твърде усложнена в момента. Нейната задача следва да е да улесни всички - да направи съдържанието достъпно, привлекателно и интерактивно. Децата да не носят напред-назад тежки раници, учителите да могат гъвкаво да работят с материала. Чрез нея може да се работи и за дигиталната грамотност. Вижте, светът в момента се подготвя за навлизането на фотонни технологии в сферата на ИИ, за нас е важно да се опитваме да създаваме основа за навлизането на образователната система в този изцяло нов свят.
- Какво мислите за идеята на Димитър Бербатов физкултурните салони да остават отворени след края на учебните часове?
- Добра е, разбира се. Всъщност физкултурните салони в повечето училища се използват активно. Хубавото е, че ще направим за пореден път преглед на цялата база. Ще стимулираме лицензирани треньори да влязат и децата да остават в училище, вместо да ходят някъде надалече.
- Това като част от превенция ли е срещу зависимостите?
- Дано, защото това е болна тема, от която на всеки му се свива сърцето. Чувам, че в момента има такава субстанция, която трайно уврежда психиката на детето. И то при краткотрайна употреба. Ужасно е, защото вече жертви са деца на малка възраст.
- Имате ли вече поглед как върви организацията на матурите?
- Още от тази седмица ще наблюдавам процеса. На 20 и 22 май са първите матури, на 3 и 4 юни започват националните външни оценявания. За служебния екип това е много важна задача. Засега всичко е под контрол. Включително и това, че 20 април ще бъде неучебен, но присъствен ден. Тогава се навършват 150 години от Априлското въстание и във всяко училище ще има специална програма. Ще я разработим с Министерството на културата и БАН. Важно е този ден да е присъствен.
- Когато бяхте министър на образованието за първи път, беше въведена рейтинговата система на университетите, как се промени тя през годините?
- Тя се поусложни, тъй като и животът става по-сложен. Продължава да бъде един от основните фактори за финансиране на университетското образование. И се надяваме, че наистина по-добрите получават тази финансова подкрепа, за да се развиват още повече. Предполагам, че в бъдеще ще бъдат добавени нови компоненти, но за мен основният остава реализацията на студентите. Този показател ни казва какво се случва в един университет. Не може да имаш добри специалисти и добра реализация, ако университетът не е добър. Понякога законодателството в сферата на образованието изостава от динамиката на живота. И колкото и бързо да искаш да ги промениш тия закони, докато го правиш, се е променил и самият свят вече.
- Първите ви думи като служебен министър на образованието бяха, че трябва да предпазим системата от предстоящата предизборна кампания и опитите за политизиране. Какво предвиждате?
- По никакъв начин не трябва да има политизация нито в училище, нито в университета. Ще се опитваме по всякакъв начин училището да не е площадка за политическа агитация. Ще предпазим и учителите, и учениците, и семействата им от външен натиск. И мисля, че и в университетите е възможно. Винаги съм се стремял да запазя университета далеч от политически боричкания. Университетът има една основна ценност - търсенето и добиването на истината в различните видове науки. И постигането на тази истина някак си не се връзва с партизанщината и боричкането.
- Египтологията на заден план ли е в момента?
- Не е. Традиционно ставам рано. Първо работя, после спортувам. Започвам деня си с египтологията.
- Министерският пост ви върна от Египет, нали?
- Да. Бях в Египет, за да кандидатстваме за нов археологически обект. Слава богу, успях да свърша тази работа. Доц. Емил Бузов замина в Луксор, за да го види, а аз се върнах в България.
CV
- Роден на 6 август 1960 г. във Видин
- Завършил египтология в Санктпетербургския държавен университет
- През 1994 г. става доктор на Санктпетербургския държавен университет
- Основател на египтологията в България
- Специализирал в Оксфорд
- Специалист по древноизточни езици
- Доктор на историческите науки от юни 2009 г.
- Два мандата ректор на Нов български университет
- Зам.-министър на образованието от август 2009 г.
- Министър на образованието от 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г.
- Ръководител на Българския институт по египтология към НБУ
- От 2018 до 2023 г. е ректор на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс, Литва
- Почетен професор на НБУ
