Операцията “Епична ярост” е прекръстена на “Епстийнова ярост”
Едно трябва да се признае на Тръмп – той е най-безумно храбрият президент в цялата американска история.
Като удари Иран, той буквално си заложи главата на дръвника, поверявайки политическото си бъдеще в ръцете на иранския народ: ….Часът на вашата свобода наближава… Когато приключим (бомбардировките), поемете властта… Сега имате президент, който ви дава това, което искате, така че да видим как ще реагирате. Америка ви подкрепя с огромна сила и унищожителна мощ. Сега е моментът да поемете контрола над съдбата си и да отключите проспериращото и славно бъдеще, което е на една ръка разстояние. Това е моментът за действие. Не го пропускайте!
Уви, поне засега иранският народ не бърза да се възползва от историческата възможност. Въпреки смъртта на върховния вожд йерархията на властта си стои, сякаш нищо не се е случило, ракетите си се изстрелват по план към Израел и към американските бази, а народът… Според едни народът ликува по площадите на Техеран заради смъртта на тиранина, а според други демонстрира подкрепа на режима. Не знам кой крив и кой прав, но ако ще има революция, по-добре да побърза.
Дано има някакъв “план Б”, защото работата отива на регионално и глобално изуй-гащи. Може би иранските ракети скоро ще свършат или може би бунтовниците изчакват уречения час? Все още има много “може би”, но едно е ясно - армиите на прогресивните сили нямат готовност да нахлуят в Иран и да го превземат с танкове и пехота - така, както преди четвърт век коалицията на желаещите превзе Ирак. Така че тази работа трябва да я свършат иранците, няма кой друг.
Ако няма революция, вариантът за победа е само един – Нетаняху да хвърли в Иран две-три от ядрените си бомби, които официално не съществуват. Дай боже да не е такъв човек. Но при такива запаси от обогатен уран аятоласите не може да не са подготвили поне десетина “мръсни” бомби за зор-заман. Вече поне 30 години аха-аха да направят ядрена бомба – ами ако вече са я направили тайно?
Освен че няма ясен план за победата, другият проблем на Тръмп е, че тръгна на война, без преди това да въодушеви собственото си население. Всички други президенти първо напомпваха патриотичния ентусиазъм и едва след това нападаха лошите диктатори, само Тръмп прескочи задължителните пиар процедури.
Едно сравнение – предварителното одобрение сред американците за войната в Ирак през 2003 г. беше някъде около 60%, а веднага след началото на бойните действия скочи над 70%. И обратното - проучването на YouGov от 1 март показва, че само 34% от американците одобряват бомбардировките срещу Иран, докато 44% са против. Освен това около 70 на сто са против пряка военна намеса и смяната на режима. Нали Тръмп беше обещал повече да не сменя режими? Нали за това го избрахме?
Но през 2003 г. американският народ още бе в патриотичен подем след атаката срещу двете кули в Ню Йорк. Освен това, администрацията на Буш успя да убеди и населението, и Конгреса, че Саддам Хюсеин подкрепя терористите и крие оръжия за масово поразяване, с които се кани да нападне демократичен Израел. Сега нагласите са поне 10 пъти по-скептични и недоверчиви, а сред вчерашните най-близки привърженици на Тръмп се шири съмнението, че той действа под диктовката на Нетаняху. Вместо да е обратното.
Операцията срещу Иран получи гръмкото название “Епичен гняв” (Epic Fury), но зевзеците от блоговете веднага я кръстиха Epstein Fury – демек операция за отвличане на вниманието от досиетата “Епстийн”.
Както знаем, в тях самият Тръмп е споменат около 5 хиляди пъти, но няма ясни улики да се е включвал активно във веселбите. Сега обаче долната камара на Конгреса настоява да се отворят още около 3 милиона документа, които ФБР и генералната прокурорка Пам Бонди продължават да крият. Рано или късно, при дадени обстоятелства, нещо ще изскочи отнякъде.
Много сериозно разделение се наблюдава и сред така наречената MAGA база на Тръмп. “Абсолютно отвратително и зло”– така се изказа за нападението знаменитият блогър Тъкър Карлсън, който е най-влиятелният глас на новата десница в САЩ. По време на предизборната кампания той бе непосредствено до Тръмп, говореше на митингите му, изказваше се от трибуните на републиканските конгреси. Освен това той е най-ярката звезда на консервативната фондация “Херитидж”, която написа Плана 2025 за предстоящото управление на Тръмп. Твърди се, че самият Тъкър е участвал в писането. А сега – “абсолютно и отвратително зло”?
Според Тъкър сега Тръмп изпълнява някакъв друг план, който не обслужва интересите на САЩ, а на Израел. За първи път в историята сред американското общество широко се поставя темата за израелското влияние върху външната политика на САЩ, а това може да взриви и без това разклатения граждански мир в метрополията.
За щастие, в американския Конгрес израелското лоби е железобетонно. Но не и лобито на Тръмп.
Вече е почти сигурно, че след междинните избори през ноември демократите ще имат мнозинство в долната камара и тогава го очаква поредният трети импийчмънт.
Този път той ще е най-основателен, тъй като Тръмп очевидно наруши конституцията, която му забранява да започва война, без да пита парламента.
Пак за сравнение – преди войната в Ирак през 2002-2003 г. президентът Буш получи разрешение с 296 срещу 133 гласа в долната камара и със 77 срещу 23 в Сената. Сега Тръмп дори не си направи труда да уведоми депутатите, че от утре САЩ са във война. Подходът на Тръмп към Иран е безразсъден, целите му са неясни – пише вестник “Ню Йорк Таймс”. - Той не успя да осигури международната и вътрешната подкрепа, необходима за подобряване на шансовете за успешен изход. Пренебрегна и вътрешното, и международното право, за да води война! Такива статии са почти навсякъде в сериозната американска и английска преса. А уводната статия на френския вестник “Монд” завършва така: Доналд Тръмп, който влезе в политиката, като осъди военния авантюризъм на Джордж У. Буш в Ирак, никога не е демонстрирал склонност към дългосрочни дипломатически и военни усилия, нито способност да поеме последствията от катастрофално решение. Това показва рисковете, свързани с войната му срещу Иран, която той обяви сам, без мандат от ООН, и за която следователно ще носи изцяло отговорността.
Като се рови човек из големите американски медии, намира десетки и десетки противоположни мнения. Уви, в България всички мнения в официозите маршируват в крак. Сякаш фактите не са ни пред очите. Но няма лошо, това поне дава хляб на блогърите.
