- Имате вече данни за основната загадка за тези избори - колко е електоралната подкрепа за формацията на Румен Радев. Вълна ли, или цунами се очертава, г-н Ганев?
Ако приемем, че електорални вълни имаше за ИТН през юли 2021 г. и за “Продължаваме промяната” през ноември 2021 г., а цунамита са НДСВ през 2001 г. и ГЕРБ през 2009 г., проучването на “Тренд” сочи, че подкрепата за Радев е нещо по средата.
Далеч сме от стойностите на НДСВ - 2 милиона гласа и малко над 40%, или 1 700 000 за ГЕРБ през 2009 г., но е повече от ИТН и ПП съответно през юли и ноември 2021 г. Общо взето, Радев разполага с около 1/3 от тези, които заявяват, че ще упражнят правото си на глас. Избирателната активност, която очакваме, е 3 милиона и 100 хиляди, които декларират, че ще упражнят правото си на глас, или
около половин милион повече
от тази, която имахме на последните парламентарни избори през октомври 2024 г. От тези числа излиза, че ако 1/3 гласуват за Радев, говорим за стойности от около милион гласа за неговата партия.
Искам да направя обаче уточнението, че новите партии по принцип не разполагат със свое твърдо ядро и при тях в много по-голяма степен кампанията може да влияе за резултата - и нагоре, и надолу. Днес за ГЕРБ, за ПП-ДБ, за ДПС знаем много добре какво да очакваме. Те разполагат с относително твърди ядра. Знаем как се държат на избори, а и социологическият инструментариум много точно ги е мерил в последните няколко години. Лицата им са достатъчно добре познати.
Всичко това все още е неизвестно при формацията на Радев. Тепърва ще се добиват впечатления, като те могат да очароват, но може и да разочароват. А при ГЕРБ, при ПП-ДБ, при ДПС през последните години не можеше да се очакват кой знае какви големи електорални промени. Знаем, че твърдият електорат на либералната градска общност е между 300 и 350 хиляди.
Знаем, че за ГЕРБ гласуват 500 000 - 600 000 души. Те, разбира се, имат пасива, че не могат да растат, защото нямат сериозна електорална периферия, но твърдите избиратели трудно могат да бъдат разколебани. Радев тепърва ще изгражда такъв твърд електорат.
- Тази картина към момента какъв парламент предполага след 19 април и ще може ли да се състави сравнително лесно правителство?
- Тук има много ключов момент и той не позволява да отговорим днес, а вероятно няма да можем и до изборите - броят на партиите в парламента. Има две партии - БСП и МЕЧ, със съвсем реални шансове за преодоляване на бариерата. Ако в Народното събрание те не присъстват, при наличието на пет партии и липса на мнозинство при Радев очевидно ще трябва да се върви към някаква форма на сътрудничество между Радев и ПП-ДБ. Само че не съм убеден, че има желание и от двете страни за съвместно сътрудничество. Ако БСП е в парламента обаче, разговорът между нея и Радев изглежда естествен.
Вторият основен въпрос е резултатът на Радев. Една е ситуацията, ако има под 100 депутати (това е някаква психологическа граница), тогава ще трябва да се обърне към коалиционен партньор. Друга е ситуацията, ако има над 100 депутати. Тогава той може да предприеме действия от типа на кабинет на малцинството, за който ще търси ситуационна подкрепа. Трудно уравнение, но не невъзможно.
- Но ако Радев има подкрепа от 1/3 от гласуващите, защо говорите за 100 мандата, а не за 80?
- Поради наличието на доста сериозен процент гласове, които очакваме да са под бариерата, техният вот се преразпределя към партиите, които влязат в Народното събрание, те ще се “надуят” като парламентарно представителство и затова тези на Радев може да се доближат до 100.
- А откъде идват тези избиратели на Радев - от досегашните електорати или от негласуващите досега?
- Най-големият му дял идва от негласуващите, там е и най-сериозният му резерв за ръст. И колкото по-висока е активността, толкова по-висок резултат ще има и Радев, защото тази по-висока активност в най-голямата си част ще отиде при него. Разбира се, страдат и други партии. При проучванията ни след протестите ПП-ДБ бяха със 17-18% от гласуващите. В момента изглеждат близо до 11%.
Трудно можем да кажем точно кое е нанесло по-голяма щета. Моето мнение е, че по-голямо влияние е оказало наличието на Радев на терена, но вероятно и трагедията “Петрохан” се е отразила.
Радев взема от ПП-ДБ тази електорална периферия,
която успяха да спечелят около протестите благодарение на своето антистатукво говорене.
Излизайки на терена, Радев прибира тази периферия, защото голяма част от тези хора припознават него като реалната алтернатива на статуквото. Защо? Защото ПП-ДБ са били в коалиция с ГЕРБ и ДПС, а сега реално искат да трупат подкрепа на база анти-ГЕРБ и анти-ДПС говорене. Разбира се, Радев взема електорат и от “Възраждане”, но при Костадинов остава едно твърдо ядро, което е по-евроскептично, по-антизападно, по-проруско, по-радикалното, по-антисистемното.
БСП понася два удара - веднъж щета от участието си в управлението, втори път от влизането на Радев. Крум Зарков успява да компенсира част от това, защото той е на радикална позиция относно участието на БСП в досегашното управление.
Радев привлича и почти половината електорат на МЕЧ, “Величие”, ИТН, защото това бяха носители на протестния наказателен вот в страната, а сега той е припознат като основен представител на този вот.
- Как ще коментирате профила на служебното правителство “Гюров” и първия гаф с вицепремиера за честни избори Стоил Цицелков? Може ли действията му в идните два месеца да променят нагласите за вот за едни или други играчи?
- Конституционните промени, които отнеха правомощията на президента в частта за съставяне на служебен кабинет, създадоха друг модел на конструирането му. Имате няколко опции, сред които държавният глава трябва да избира, но всеки един от тях е избран от Народното събрание.
Това без съмнение означава, че той е част от някаква политическа мрежа и най-нормалното нещо е, когато се избере служебен премиер, който трябва да съставя кабинет, той да се обърне към тази политическа мрежа. Така например служебните кабинет на Димитър Главчев бяха доминирани от мрежата на ГЕРБ, а този на Андрей Гюров - от широката мрежа на ПП-ДБ. Голямата част от министрите са били или заместници, или министри в кабинети, в които са доминирали ПП-ДБ или биографиите им са свързани с това пространство. Съвсем логично правителството има и представители, чието присъствие е ясен знак срещу доскорошното статукво, като например Андрей Янкулов и Иван Христанов. Колкото до казуса около Цицелков – реагира се бързо с оставка, за да не стои като уязвимост, която можеше да дава достатъчно добри възможности за атака и критики от страна на опонентите.
- Шокът от трагедията “Петрохан” ще намали ли избирателната активност?
- Теренът на проучването беше проведен в епицентъра на скандала и
не личи трагедията да се е отразила
по някакъв начин на декларативната активност. Не мисля, че има и кой знае колко сериозен потенциал в това отношение. Има възможност вероятно да окаже влияние върху изборния резултат, но това ще зависи от това как ще се развие казусът и разследването оттук нататък.
