Трябва бюджет, който да я охлади
Националната статистика публикува първите данни за инфлацията през януари и те очаквано показват забавяне от 5% на годишна база през декември до 3,5% през януари.
Месечната инфлация през януари е 0,6%, което също е значително по-малко от предходния януари, когато само инфлацията беше цели 2%. Въпреки общото забавяне на инфлацията обаче продължаваме да наблюдаваме високи стойности при услугите – най-вече при развлечения, ресторанти и хотели, образование и лични грижи.
Нека да започнем с намалението на общата инфлация. То е очаквано, защото през миналата година имаше множество административни решения, които вдигнаха ценовите равнища. Например
извънредното вдигане на цените на тока
през януари 2025 г., което беше последвано от ново поскъпване на тока и парното през юли. Имаше и ускорено вдигане на акцизи, както и връщане на ДДС за ресторантите. За радост, тази година през януари не се случи нито едно от тези неща, което чисто механично сваля инфлацията през месеца.
Помага и по-евтиният петрол, а еврото е по-скъпо спрямо долара, което води до по-ниски цени на горивата този януари спрямо миналия. Дори на месечна база през януари горивата се задържат на стабилни нива въпреки геополитическите развития около Венецуела и Иран, които водят до нестабилност на цените на петрола. През януари поднови работа и сръбската рафинерия в Ниш, което сложи край на кризата с горивата в западната ни съседка.
Парадоксално, но търговската война също има сдържащо влияние върху инфлацията.
Високите мита на САЩ срещу Китай и други страни водят до намаление на доставките към Америка и увеличение на предлагането на стоки към Европа, което води до конкуренция и намаление на цените. Поскъпването на еврото спрямо долара също има дефлационен ефект върху цените на индустриалните стоки.
Затова както в еврозоната, така и в България няма почти никаква инфлация при нехранителните стоки.
Не стоят така нещата с услугите, които продължават да поскъпват със солидни темпове. Общо за всички услуги статистиката отчита 5,1% поскъпване на годишна основа –
седем пъти повече, отколкото е поскъпването на нехранителните стоки
Нивата са далеч по-високи при някои групи. Например инфлацията е 16,3% на годишна основа в "Развлечения, спорт и култура", 10,7% в "Обществено хранене", 9,2% за ресторанти и хотели, 8,6% за образователни услуги и 6,1% за "Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги".
Статистиката дава възможност да се видят и данните в по-голяма дълбочина. Най-голямо поскъпване от близо 33% на годишна основа се отчита при поправките на бижута и часовници, което е обусловено от поскъпването на златото и среброто на световните пазари.
Но веднага след това следват "Услуги за домакинството и битови услуги" – 25,1% поскъпване на годишна основа. Само с процент по-малко - 24%, е поскъпването на ветеринарните услуги, 23% е повишението при шофьорските курсове и шивашките услуги, 21% са туроператорите, 20% са фризьорските услуги, 18% са извънболничните услуги. Следват с 16% обущари и ремонт на компютри, 15% столове за хранене, 14% таксита, ремонт на автомобили, 13% услуги за развлечения и отдих, 12% услуги за поддържане и ремонт на жилища, 11% химическо чистене и ресторанти и наем на жилище, 9% куриерски услуги и т.н.
Общото между всички тези поскъпващи услуги е, че те са нетъргуеми и не се влияят от международната търговия. При повечето услуги основният разход е разходът за труд, а предлагането им често е локално, съответно конкуренцията е в рамките на населеното място или в конкретен квартал в големите градове. Поради това е възможно една и съща услуга да се предлага на драматично различни цени в зависимост от локацията и наличието на търсене.
Една обективна причина за поскъпване на услугите е вдигането на заплатите – според националната статистика за последната година средното повишение на работната заплата на национално ниво е 11%, като в София също е толкова.
Високият темп на повишение на заплатите е движен от рекордно ниската безработица и дефицита на кадри, което принуждава работодателите да вдигат заплатите, за да привлекат или задържат служители. При такъв
пренатегнат пазар на труда
вдигането на заплатите е неизбежно.
В този смисъл известно вдигане на цените на услугите е оправдано от гледна точка на разходите за труд. Обаче забелязваме, че при някои услуги поскъпването е далеч по-високо, което показва, че има и друг фактор – а именно повишено търсене.
Бизнесът в сферата на услугите има възможност да повишава цените повече, отколкото растат разходите само и единствено когато се радва на високо търсене. И точно това е ситуацията в момента – ситуация на прегряване на икономиката, която дава възможност за вдигане на цените над равновесните нива.
България отчита всички признаци на прегряване на икономиката –
рекордно ниска безработица,
кредитен бум (особено за жилища, автомобили и потребление), поскъпване на недвижимите имоти, ускорен растеж на потреблението, рязко растящ внос и търговски дефицит и висок растеж на цените на услугите.
Прегряването на икономиката се захранва с финансов ресурс от бюджетния дефицит, но най-вече от бума в кредитирането – в икономиката влизат много повече пари, отколкото икономиката може да поеме, което води до инфлационен натиск, особено в услугите.
На пръв поглед в сегашната ситуация е положително, че държавата няма приет бюджет за 2026 г. – това ще охлади растежа в бюджетните разходи и прегряването. Проблемът е, че ще се орежат най-вече инвестиционни разходи, които са полезни за икономическия растеж, докато текущите разходи ще останат високи, а именно те отиват в потребление и прегряват икономиката.
Все пак е добре да се приеме бюджет, който да охлади текущите разходи, но да има инвестиции в икономиката. Банковото кредитиране също е време да се охлади и да слезе на по-умерени нива.
За пазара на труда и безработицата по принцип е трудно да се направи нещо в краткосрочен план, но в българския случай има отдушник – ниската безработица и растящите заплати
стимулират завръщане на български емигранти от чужбина
Така че има поне една полза от прегряващата икономика - тя стимулира обратна миграция към страната.
Държавата трябва да създаде условия този процес да се ускори, което ще помогне и на икономиката.
