- Яслените групи не са щайга с домати, която да местим за удобство от едно министерство в друго
- Когато се внасят нови елементи в детските заведения, първа трябва да е мисълта за доброто на децата, а не къде има повече кадри и къде - по-малко
- Промените в мозъка на деца от 0 до 1 г. се равняват на тези, които се случват сумарно до 20 г.
- Минус е, че работата с деца до 3 г., когато са на прага на социализацията си, остава извън обучението на предучилищни педагози
- Проблем ли е дефицитът на медицински сестри у нас в яслите за деца от 0 до 3 г., заради който има идея да бъдат преместени от Министерството на здравеопазването към това на образованието, г-жо Боримечкова?
- Проблемът с дефицита на медицински сестри излиза далеч извън детските ясли и грижата за децата до начална училищна възраст. Липсата на медсестри не е само в яслите, тя е повсеместна, включително и в болниците, където тези дефицити са все по-крещящи.
- Това променя ли по някакъв начин грижите за децата от 0 до 3 г.? Доколкото разбрах, идеята е те да бъдат развивани интелектуално от педагози, а не само да бъдат обслужвани битовите им и физиологичните им потребности, както май е сега в яслите.
- Да, така е. Поначало тази възраст - 3 години, сякаш излиза от обхвата на чисто педагогическия профил. Там темпът на развитие е изключително бърз не само в интелектуалното, но и в развитието на детето като цяло. Всъщност толкова много промени, колкото в човешкия мозък от 0 до навършването на 1 година, сумарно се случват до 20-ата ни година! Тоест в периода до 3 години човешкото същество се развива с изключително бързи темпове чисто неврологично и физиологично и е изключително важен етап от развитието.
- Какво по-точно е характерно за детското развитие в периода от 0 до 3 г.?
- Например осъзнаването, че сме отделни същества, а не придатък на майка си. Също в тази възраст мъникът започва да осъзнава чисто емоционално, че другите около него също преживяват някакви неща, тоест не е нито единствен, нито център на Вселената, нито че само той има чувства и емоции. А това някак остава много скрито.
- Защо скрито?
- Защото детето не е вербално по начина, по който възрастните са свикнали да общуват, и никой нищо не разбира. Човечетата на тази възраст не говорят толкова добре и не могат ясно да идентифицират своите потребности, нужди, затруднения, страхове. А това е моментът, в който се отделят от родителите, от майката, което за някои е изключително болезнено. Преживяванията им някак остават в сянка. В този смисъл може би е добре наистина да има малко повече грижа извън медицинската единствено и само за физиологичното тяло, без да се подценява нуждата ѝ. Освен това ще е по-добре да има и педагог на старта на тяхното социализиране, защото яслата за много деца е първата крачка в социалния свят.
- Какво по-конкретно знае и умее едно дете на възраст до 3 години?
- Може да се изправя. Разпознава родителите си. Разпознава непознат. Може да разпознава кога го е страх, започва да изпитва свян. Знае кога да се скрие. Вече започва да говори. Може да се самообслужва. Вече контролира хигиената си. Може да реагира емоционално, да се привързва. Всъщност децата от нула до три могат страшно много.
- Ние това развиваме ли го в яслата, или не успяваме?
- Като цяло няма как да разчитаме само на на детската градина, където децата се обучават от екипи педагози и медицински кадри. Всяко дете е със собствено темпо на развитие. А и детската градина и социалната система на обществото ни не са единствените фактори за развитието на едно дете.
- Има ли някакви специални изисквания, предписания в момента, според които в яслата да учат дечицата до три години, и ако има, какви са освен битовите?
- Всяка яслена група има педагог и към настоящия момент. Той работи с медицинския персонал, който обслужва изцяло потребностите на групата. Този педагог обаче се вмъква в едни малки прозорци, в които се занимава с децата, подпомагайки ги да навлизат по-естествено и уверено в социалното.
Минус е, че този период сякаш остава извън обучението на предучилищните педагози като цяло. А е маркиран като изключително специфичен и важен в живота на човека, но там като че ли липсват методики за работа, на които педагозите да се опрат, за да могат да работят в яслените групи. Е, и не на последно място - има по-чувствителни хора, на които по-лесно им се получава работата с най-малките, но не за всички е така.
Затова може би е добре този въпрос да бъде повдигнат около подготовката на педагогическите кадри, които се очаква да работят с тази най-малка възраст в детските заведения.
- Нали имаше идея в МОН за подготовка на кадри за ранно детско развитие?
- Прекрасно ще е, ако вече е започнала да се осъществява. Но е факт, че педагозите наистина нямат методическа подготовка за работа с толкова малки деца.
- Кое обаче ще е новото, ако яслата се превърне в предучилищно звено? Помня съпротивата на ваша колежка срещу идеята за въвеждане на матури и в детската градина. Затова съм и малко скептична към подобни или други иновации в яслата.
- За съжаление, имам впечатления, че все повече гледаме на собствените си деца като на продукт, като на стока. А това затруднява емоционално изключително много връзката с децата. Да не говорим, че в ранната детска възраст въобще не може да става и въпрос за буквалното педагогическо оценяване.
- Как стои въпросът със съобразяването на българските с международните стандарти за ранно детско развитие?
- Преди години се направи един стандарт за ранно детско развитие от 0 до 7 години с помощта на УНИЦЕФ и у нас той е възприет, имаме го. Включва не само когнитивното и интелектуалното развитие, което е предмет на педагогическия подход и обхват на дейност, но включва и социално и емоционално развитие, социално-емоционална интелигентност, социално-емоционални умения, за които тепърва започваме да говорим как се формират. Нещо, което е изключително голям проблем на педагогическа система в България от началното до последващото училищно развитие на младите.
- Какво включва този стандарт?
- Освен когнитовно и езиково развитие са обхванати социални и емоционални умения, физическо развитие, фина и груба моторика, всички аспекти от ранното детско развитие. Тоест стандартите ги имаме, но като че липсва цялостна подготовка на педагогическите кадри.
- Щом е така, какво се прави с децата?
- Преди да бъде проведено това дългосрочно изследване за стандартите за ранно детско развитие с подкрепата на УНИЦЕФ, България ползваше стандарти от 1974 година.
- И каква е разликата?
- Големи разлики по отношение на езиковото развитие на децата, например. Много деца, сравнявани по тогавашния стандарт, излизаха с дефицити, но по новия стандарт и новите норми вече изобщо не е така например.
Лично за мен, докато не започнем да гледаме на децата като на хора, а не като на предмети, които трябва да бъдат нахранени и след това да се проследи изходът на тази храна и нищо друго, от 0 до 3, ще ни е изключително трудно.
- Попадала съм в мрежите на най-различни клипчета, филмчета, постове, видеа как обучават азиатчета да готвят, да събират пране, да прескачат препятствия, да спортуват. Интересувала съм се и от училищната програма на децата във Финландия, чиято образователна система е призната за номер 1 в света. Кое ни доближава до тях и кое ни разделя?
- Да кажем, че това, което гледаме във видеа в интернет, се отнася до различни култури. Нашите деца не са нито китайчета, нито финландчета, а българчета. Българчета със собствен афинитет и вкус към живота, с особеностите на народа ни, със спецификите на родителите във всяко семейство.
Така че добрите практики, за които разказвате, са добри точно заради това, за да видим кои от тях бихме могли да приложим в нашата действителност, а не да ги копираме, да ги прилагаме и после да се чудим защо не работят. Факт е, че това, което се случва в детските ни ясли, е много различно от това, което виждаме във видеата от Финландия, от Китай, от Дания.
И няма как да не бъде различно, защото до момента не е имало целенасочен факултативен подход в посока на развитие и на подкрепа на специалисти за тази ранна възраст.
- Какво са тогава детските ни ясли?
- Те са по-скоро социална услуга, за да могат родителите да ходят на работа.
- Само това? Няма ли някакъв контакт между родителите и възпитателите?
- Мисля, че когато влезете в една детска градина, а там има и яслени групи и видите табелка “Родителите дотук!”, въпросът ви става излишен.
- Ако решението за преместването на детските ясли от здравното към образователното министерство зависеше от вас, вие как бихте постъпили?
- Бих коментирала, че това не е щайга с домати, която да местим от едната страна на другата, а деца, детски събития, животи на цели семейства и на цели системи, които са част от нашето общество. А и хората, които го правят, трябва да го правят с изключителната мисъл за доброто на децата и на техните семейства, а не къде е по-удобно и къде има повече кадри и къде по-малко.
CV
Детската психоложка Доника Боримечкова е родена в Копривщица.
Завършила е средното си образование в местната гимназия "Любен Каравелов".
Има бакалавърска степен по специалността "Предучилищна и начална училищна педагогика" в Пловдивския университет.
Магистър е по детско-юношеска психология на развитието.
Член е на Българското общество за лаканианска психоанализа и групов член на Световната асоциация по психоанализа.
