- Той сочи ГЕРБ и ДПС като основен опонент, но хвърли камък и в градината на ПП-ДБ - явно заравянето на томахавките няма да проличи поне в предизборната кампания
Още акценти от интервюто:
- Появата на ИТН и на ПП-ДБ роди електорални вълни, но не и цунамита като през 2001 и през 2009 г.
- Две събития на 8 юли 2025 г. отключиха обрат в политическите разделения
- Служебен кабинет начело с Андрей Гюров може да приспи част от протестния вот
- Какво ни каза всъщност президентът Румен Радев в това дългоочаквано изявление и какво не ни каза? Защо не каза конкретно излиза ли с партия и включва ли се в предсрочните избори?
- Това стана напълно очевидно за всеки. Самият му акт на оставка в момента е именно свързан с предстоящите парламентарни избори.
Оттук нататък това, което може да се очаква, е понеже няма време за регистрация на партия, да предприеме това, което сме виждали неведнъж - последният такъв път за по-голяма партия беше за “Продължаваме промяната”. А именно няколко политически партии, две минимум, но вероятно повече, които имат регистрация, ще направят предизборна коалиция, която ще се казва така, както ще се казва бъдещата партия на Радев. И с тази платформа Радев ще се яви на избори.
Това, което той каза в своето изявление, беше съвсем ясно. Беше начертано най-общо политическо позициониране - алтернатива на сегашното политическо статукво. Основен фокус бе от кого и от какво ще се разграничи, че ще бъде алтернатива от сегашната статукво, най-вече ГЕРБ и ДПС, които ще бъдат посочени като основен политически опонент.
За мен по-интересно бе, че той не спести критики към ПП-ДБ, а именно че по време на сглобката се е загубила границата между корупционери и борци с корупцията. Това беше директно камък в градината на ПП-ДБ. Тоест това, за което се говори в последните няколко месеца - че са заровили томахавките и има потенциален съюз, няма да бъде толкова ясно артикулирано поне в кампанията.
Там Радев ще играе като алтернатива на цялото политическо статукво и няма да остане длъжен нито на ПП-ДБ, нито вероятно и на ИТН и БСП, влезли в управляващото мнозинство.
Другото, което направи впечатление в речта на Радев, е на каква тема ще е позиционирането спрямо статуквото.
Основната линия на противопоставяне ще бъде по линията корупция - антикорупция, а не толкова на базата на геополитически разделения.
- В тази връзка защо се усеща някакво напрежение между Радев и “Възраждане”?
- Напълно нормално е предвид факта, че те ще бъдат конкуренти на едно електорално поле.
Част от симпатизантите на “Възраждане” гласуват за Костадин Костадинов като форма на алтернатива на статуквото. Някои от тях вероятно ще припознаят Румен Радев като нова форма на алтернатива и ще го предпочетат. Затова има напрежение. Но не смятам че той ще успее да мобилизира по-голямата част от електората на “Възраждане”. Немалка част от от симпатизантите на “Възраждане” гласуват и по идейни причини - евроскептицизъм, желание за напускане на НАТО, национализъм и други доста крайни позиции, изразявани от Костадинов.
Не това ще бъде идейната основа на проекта на Радев, като имаме предвид и заеманите позиции в последните девет години на държавния глава - членството на България в Европейския съюз и НАТО няма да бъде поставено под въпрос. По-скоро ще се играе по линия - “да” на ЕС и НАТО, но с нюанси, няма да приемаме всяко нещо, което идва от Брюксел безкритично.
- Говори се за “български Орбан”.
- Вероятно част от профила на лидери като Орбан, Фицо, Бабиш ще бъде застъпен в този нов проект, но аз смятам, че той ще бъде на поне една идея по-умерени позиции от тях.
- Това означава ли, че линията “за” и “против” войната в Украйна може да стане повод за разделение между проекта на Радев и ПП-ДБ?
- Тук трябва да върнем малко лентата назад. Началото на политическата криза дойде на площада през лятото на 2020 г. Тогава имаше много ясно разделение по линията статукво-промяна, корупция-антикорупция. И на площада безконфликтно живяха партии като “Демократична България” и БСП, които са идеологически опоненти от десетилетия. Чувстваха се близки до ИТН поради позиционирането им като алтернатива на тогавашното статуткво. След два неуспешни опита, на третия път през декември 2021 г. беше сформирано правителство на базата на това разделение статукво-промяна. Партиите от промяната тогава БСП,ПП, ДБ, ИТН, направиха кабинета на Кирил Петков.
Само три месеца по-късно избухна войната в Украйна и тя започна да ражда нов тип разделение в страната, оставяйки постепенно линията статукво-промяна на заден план. Това ново разделение беше по линията на евроатлантизма - "ние сме евро-атлантически партии и не трябва да допускаме смяна на геополитическата ориентация на страната, най-важното е прозападният курс и подкрепата за Украйна, Европейския съюз и НАТО”.
Това доведе до ново преподреждане, което през 2023 г. пак след неуспешни опити роди т. нар. правителство на сглобката, където от едната страна бяха евро-атлантическите партии ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС, а от другата страна беше Радев и парламентарната опозиция - “Възраждане”, БСП.
Казвам Радев, защото той беше припознат като не-евроатлантик. И срещу него бяха предприети действия - ограничаването на неговите правомощия в частта служебен кабинет. Пак след неуспешни опити изборите през октомври 2024 г. родиха правителството на Росен Желязков. То държеше ПП-ДБ близо в първите шест месеца. Те бяха общо взето привлечени в тази обща инициатива за еврозоната. Всичко това приключи на една дата - 8 юли.
- Защо точно тогава?
- Тогава се случиха две събития. Европейските институции гласуваха 1 януари 2026 година като дата за приемане на България в единната европейска валута и в същия час КПК влезе в община Враца и последва арестът на Благомир Коцев. Оттук нататък единствено и само се нагнетяваше напрежение. В тези месеци от юли до декември започна с пълна сила да се връща старото разделение. Диалогът между Тръмп и Путин също съдейства - войната в Украйна беше станала фоново събитие, започнаха преговори за мир в Украйна. А в същото време се нагнетяваше напрежението покрай Благомир Коцев. И започна да се връща с пълна сила старото разделение статукво-промяна.
И ако има кабинет след следващите избори и някаква форма на партньорство между Радев и ПП-ДБ, тя няма да е друга отвъд това, което събра през 2021 г. несъбираеми субекти - наративът ще е “събираме се срещу статуквото”.
Дали това ще бъде коалиция с ПП-ДБ? Трудно е от днешна гледна точка да кажем, но ако има някаква форма на партньорство в следващото Народно събрание, което Радев ще търси, това би било партньорство с партии, които са отвъд т.нар. статукво.
- Съдейки отсега за електоралния потенциал на този бъдещ проект, може ли да се прогнозира, че той ще има нещо близко до мнозинство в парламента?
- Не би било професионално да коментирам, преди да излезем с данни. Редно е все пак да чуем име на формацията и тогава да пуснем теренно изследване. Разбира се, ние сме мерили потенциала на евентуална негова партия, защото за нея се говори от години, но това са единствено изследователски хипотези.
- А на какво ще разчита този проект?
- Това, на което очевидно разчита Радев, не е организационна инфраструктура, каквато той няма. Това, на което той ще разчита, е по-скоро някаква форма на електорална вълна. Да се качи на вълната на така наречения протестен и наказателен вот.
Ние не знаем колко може да е голям и мобилизиран този електорат. И тук големият въпрос е кампанията. Въпросът е ще успее ли да се вдигне вълна и колко голяма може да е. През 2009 година социологията отчиташе на ГЕРБ между 800 хиляди и милион гласа. Седмица преди изборите Ахмед Доган в село Кочан на предизборно мероприятие каза, че ДПС разпределя порциите в държавата. Това вдигна голяма вълна и излязоха 1,7 милиона, за да накажат управлението. Вълна за ИТН и за ПП също имаше - 650 -700 хиляди гласа. Но през 2001 г. и 2009 г. бяха цунамита.
Сега кой може да отговори вълна или цунами ще е? Зависи от кампанията, зависи ще има ли неочаквани събития.
Следващ въпрос, който е ключов - служебният кабинет. Какъв ще бъде той? Андрей Гюров ли ще е премиер, тоест антистатукво играч, или човек, който ще играе по-скоро от отбора на сегашните управляващи. Рискът с Гюров е в сложния юридически казус. Но и политически - едно е да атакуваш парламентарни избори като опозиция на служебен кабинет, друго е да е по-приятелски настроен. Кабинет на Гюров може да приспи част от протестния вот, защото няма да има политически дразнител на власт от т.нар. статукво. Това са въпроси, на които ще можем да отговорим в рамките на следващите няколко седмици.
- В този смисъл сега, когато конституционната процедура отиде в ръцете на президент Илияна Йотова, каква линия очаквате тя да провежда?
- Тя ще бъде президент на страната и ще носи отговорност, подписът ѝ ще стои под назначението на служебния кабинет. Тя е опитен политик. Най-нормалното и логично е Илияна Йотова да гледа към изборите през октомври, а това означава да съобразява от кого ще получи подкрепа. На президентски избори никой с изключение на Волен Сидеров през 2006 г. не е стигнал до балотаж, без да е подкрепен от голяма политическа сила. Като опитен политик Йотова вероятно си дава сметка, че трябва да бъде подкрепена от новата партия на президента Радев. И най-малкото е логично да има някаква форма на координация и консултация на определени действия с Румен Радев.
