Добивът във Венецуела се срина още при Чавес, а Русия също закъса
Традиционното правило е, че геополитическата несигурност, санкции и военни действия създават паника и поскъпване на петрола и горивата – особено ако е замесена страна, производител на петрол. В последно време обаче тези традиционни реакции на енергийните пазари се обръщат с главата надолу. Най-пресният пример е драмата във Венецуела – страната с най-големи петролни запаси в света.
През декември миналата година САЩ обявиха, че налагат тотална блокада на износа на петрол от Венецуела чрез санкционирани танкери. На теория Венецуела е под санкции от години, но реално тези санкции не се прилагаха много старателно и съответно страната продължаваше да изнася петрол без особени затруднения.
В края на 2025 г. САЩ задържаха два танкера с венецуелски петрол и започнаха преследване на трети, който беше задържан на 7 януари. Имаше опасения, че затягането на санкциите и петролната блокада ще повиши цените на петрола, но
нищо подобно не се случи – петролът продължи да поевтинява през декември
След това в началото на януари американските специални части“Делта форс” заловиха лидера на Венецуела Николас Мадуро, с подкрепа от стотици военни самолети и ракетен обстрел. Такава военна намеса в петролна държава неизменно породи прогнози за повишение на цената на петрола. Обаче отново нямаше драматична реакция на пазара освен умерена волатилност, която засега не влияе на тенденцията за поевтиняване на петрола.
Има няколко причини за този парадокс. От една страна, през последната година американският президент Доналд Тръмп активно лобира за ниски цени на петрола и постигна договорка със Саудитска Арабия за увеличение на добива. Картелът ОПЕК+ многократно увеличи квотите за добив през миналата година, което намали цените на международните пазари.
В същото време през последните години в петролния сектор се случи мащабно ребалансиране с голямо увеличение на добива в страни извън картела, вкл. САЩ, Бразилия, Канада, Гвиана. По-специално САЩ – които от десетилетия наред бяха голям вносител на петрол – в последно време се трансформираха в най-големия производител и започнаха да изнасят петрол.
Самата Венецуела също има принос за липсата на пазарна реакция – най-вече защото през последните 25 години добивът на петрол в страната се е сринал тройно. Сривът започна с идването на власт на Уго Чавес и продължи при неговия наследник Мадуро, които почти унищожиха петролната индустрия в страната. Венецуела има най-големи петролни запаси в света и преди години беше най-големият износител в света, по-голям от Саудитска Арабия. В резултат
Венецуела в момента добива много малко петрол
(под 1% от световния пазар). Този малък пазарен дял предопределя и слаба пазарна реакция.
Какви са перспективите?
Пазарът в голяма степен вече е изконсумирал морската блокада и блокирането на износа на Венецуела, т.е. потенциалът за негативна пазарна реакция е ограничен – освен ако не се стигне до гражданска война. Обаче може да има позитивна пазарна реакция, ако новата власт в Каракас е по-кооперативна и направи стъпки за смекчаване на санкциите. Вдигане на блокадата ще е допълнителен натиск за намаление на международните цени на петрола, особено ако се върви към свободни избори и отваряне на страната.
Инвестиции в петролния сектор на Венецуела могат да осигурят многократно увеличение на добива на петрол, съответно да потискат цените на петрола в дългосрочен план. Петролът във Венецуела е много, обаче добивът му е труден. Затова повечето експерти смятат, че повишение на добива във Венецуела ще отнеме дълго време и огромни инвестиции – съответно не може да се очаква бърз ефект. Още повече, че инвеститорите вече са страдали от национализация в страната и не е ясно колко време ще им бъде нужно, преди да се решат да инвестират отново.
Отстраняването на Мадуро има и по-бърз ефект върху пазарите - чрез съседна Гвиана. През последните години малкатата държава
се превърна в петролно чудо
и по оценки вече произвежда повече петрол, отколкото Венецуела. Проблемът е, че новооткритото петролно богатство създаде напрежение между съседите, като Венецуела поднови териториалните си претенции към голяма част от Гвиана и започна да струпва войски на границата. Това естествено притеснява чуждите инвеститори в страната. С отстраняването на Мадуро тези рискове намаляват, съответно Гвиана ще може да продължи своя астрономически възход на петролните пазари, увеличавайки предлагането на петрол в обозримо бъдеще.
След Венецуела - Иран и Русия?
Макар Венецуела да доминира новините от последните дни, по-големият въпрос за цената на петрола е свързан с Иран и Русия. Икономическият срив в Иран подкопава стабилността на режима, като протестите не спират въпреки репресиите. Наскоро Доналд Тръмп заплаши страната с намеса, ако продължи да убива протестиращи. Един нов конфликт в Близкия изток би създал по-големи заплахи за петролния пазар заради струпването на големи петролни производители в региона.
В същото време продължават преговорите за прекратяване на войната между Русия и Украйна, но очакванията за бързо решение се оказаха неоправдани. Неслучайно в края на миналата година САЩ затегнаха санкциите срещу Русия, включително с
тежки рестрикции върху “Роснефт” и “Лукойл”
и с натиск върху Индия да прекрати покупките на руски петрол. ЕС от своя страна също се включи с ограничаване на вноса на петролни продукти и руски газ. Ефектът вече е видим, като петролните приходи на Русия се сринаха в края на 2025 г.
Този натиск върху Русия засега не е повлиял на петролния пазар заради повишаването на добива от ОПЕК. Но е възможно санкциите върху Русия допълнително да се затегнат, за да я принудят да сключи мир. Така че развитията в Иран и Русия могат да създават волатилност на пазара, но все пак структурните фактори по-скоро са в посока към поевтиняване на петрола в обозримо бъдеще, като тази тенденция ще бъде подкрепена от евентуално постигане на мир в Украйна.
