Войната в Украйна радикално ще промени лова на избиратели
Както са омръзнали, изборите напролет може да достигнат рекордна активност под 30 или дори под 20 на сто. Или обратното – избирателят може неочаквано да се събуди и да хукне на тълпи към урните.
Второто е много по-вероятно, защото за пръв път от 1939 г. насам на пазара на предизборните обещания ще се появи войната в Украйна и дали България да се включи в нея ако Брюксел нареди. По всичко личи, че Киев не приема условията на Тръмп, а Русия ускорява настъплението си. Ако се появи опасност за Одеса, т. нар. „Коалицията на желаещите" няма да търпи, ще изпрати на помощ някакъв контингент, може би 50 – 100 хиляди войничета. Дори и да не го прати, ще обещава да го прати всеки път, когато й падне микрофон.
За Берлин, Лондон и Париж това не е проблем, тъй като не са пред избори и имат по 2-3 години докато думите им се забравят. У нас обаче обстановката и предизборна и
думите стават на мандати в момента на изричането.
Дали да се запишем и ние в Коалицията на желаещите? Дали да изпратим в Украйна български контингент, който да пролее кръвта си в защита на Одеса? Или поне военна кухня или баня? Всеки отговор дава или отнема мандати в парламента.
И на кого да козируваме – на пацифиста Доналд Тръмп или на стоманената Урсула фон дер Лайен? Това са все емоционални въпроси, които ще закарат нови избиратели до урните. Активността спокойно може да надхвърли 50, 60 и повече процента и това може радикално да промени съотношението на силите.
Представете си например, че "Възраждане" се окаже първа сила? Тогава лидерите ГЕРБ и ПП-ДБ няма да има къде да мърдат, ще ги викнат в посолството и ще им наредят да направят много по-сърдечна сглобка от предишната. А Пеевски ще им бъде кум с правото на първата нощ. Не че им го пожелавам, само предупреждавам.
Уви, в предвоенна обстановка русофилските партии ще се окажат тръмписти. Други, по-завоалирани в своето русофилство, ще заложат на бабешкия пацифизъм. И двата вида ще са гълъбите на мира.
Това поставя в много неудобно положение принципните политици,
които залагат на европейските ценности. Както през 1940 г. френският генерал Петен е бил подготвен за предишната война, така и те в един момент и те ще се усетят, че са напълно готови за предишните избори.
Пиша това, не за да критикувам прогресивната общност, а за да помогна – да не кажат утре, че не съм ги предупредил. Фактът, че Доналд Тръмп предаде ценностите може и да е възмутителен, но струва ли си да възмущението? Ако днес набереш твърде голяма скорост, утре как ще вземеш завоя? Ето какво пише например професор Калин Янакиев в програмната си статия „Годината на предателството към евроатлантизма":
„...И ето през изминалата 2025 г. този победил за 78 години в глобален мащаб евро-атлантически свят бе престъпно предаден от един риж безумец и неговата безогледна, "консервативна" шайка. Само за една година този безумец и шайката му превърнаха Америка в нещо, което в началото на хилядолетието не би се мярнало в ума и на най-скандалния утопист..." По-нататък уважаемият професор обяснява, че новият Нерон, т. е. Тръмп, съвсем откровено е харизал Европа на Евразия, която ще я погълне и Европа ще изчезне!
Силен текст! Дори аз, дъртакът, за малко да тръгна доброволец подобно на добрия войник Швейк в инвалидната количка и с патерица в ръка - такова желание за спасяване на Европа от хуните ме обзе. После обаче се сетих, че заради този изблик медицинската комисия обявява Швейк за невменяем и го праща във военната болница, където го лекуват със студени чаршафи и клизми. Уви, днешната прогресивна младеж не е чела Хашек и затова много по-лесно се въодушевява.
Ако преди 2 години някой ми бе казал, че прогресивната общност в България ще обяви американския президент за враг №1, щях да го погаля по главата и да му дам парички за сладолед. Сега обаче това е модата сред десните говорещи глави и рояка политолози около ППДБ. Без да се усетят,
тяхната принципност ги вкарва в капан.
И как така се оказа, че русофилите у нас се оказаха тръмписти, консерватори и фенове на Чичо Сам? Всичко се обърна наопаки, ценностите заиграха такъв луд казачок, че човек вече не знае как да си остане западен поклонник.
Новата обстановка безспорно ще бъде в полза на президента Румен Радев, тъй като той винаги е бил радетел за мира и с това постоянно си навлича гнева на прогресивната общност. Уви, той още се колебае дали да прави партия и колкото повече се колебае, толкова повече се разколебава. Може би е осъзнал, че за този бизнес му липсва гъвкавост.
Един класически военен преврат много повече ще му отива на натюрела. В най-добрите български традиции. Случайно ли в целия период на Третото българско царство демокрацията редовно се е заплитала в собствените си кълчища, от които е вадена с преврати? Например още Батенберг отменя конституцията, което си е преврат отвсякъде. После русофилите правят преврат срещу него, а после контрапреврат, а накрая абдикация. През 1923 г. – преврат срещу Стамболийски, през 1934 – пак преврат и забрана на партиите чак до 9 септември 1944 г., когато новата власт идва пак с преврат. После 45 години еднопартийна почивка и ето, че след преврата на 10 ноември 1989 г. бяхме принудени цели 35 години да търпим демокрацията без никакви преврати! Брюксел не даваше и не даваше, а сега и да искаме, няма кой да го направи.
Затова моят съвет е поне веднъж да се вслушаме какво иска народът. Ако иска война – по пет на нож. Но ако иска мир, мислете за изборите.
