Пред очите ни се конструира един свят на силните - триъгълникът Вашингтон - Пекин - Москва, каза в интервю за "24 часа" дипломатът от кариерата и директор на Института за икономика и международни отношения
Още акценти от интервюто:
- Вече не се говори за справедлив, а за достоен мир - тоест да няма унизителни условия за капитулация на Киев
- Евролидерите подкрепят стремежа на Украйна за членство в ЕС, а не самото присъединяване
- Териториите и гаранциите за сигурност остават най-проблемните точки
- Резонна е позицията на България, Малта, Италия и Белгия за руските активи - отразява това, с което всички са съгласни, но избягват да коментират - кой ще плати, когато парите трябва да се върнат на Русия
- Срещата в Берлин между представителите на САЩ, Украйна и евролидерите завърши с дежурното "има напредък". Има ли според вас реален пробив по ключовите въпроси, които да предполагат оптимизъм, г-н Кючуков?
- Има текущ процес, който е достатъчно интензивен. От тази гледна точка има основание да се смята, че преговорите дават надежда. Винаги следва да се отчита един много важен елемент.
Самите преговори са изключително странни. На практика се водят два типа преговори. Единият е между съюзниците - Украйна, САЩ и отделни европейски страни. А вторият е между САЩ и Русия, което потвърждава нещо ясно от самото начало - че конфликтът е геополитически, а войната в Украйна е част от него. Особеното тук е, че с идването на Доналд Тръмп на власт едната страна в конфликта - Западът, се преконфигурира. Тоест геополитическият играч вече не е условното понятие “Запад”, а остана само САЩ, докато Европа участва в процесите индиректно, опосредствано, при това частично. Не само Русия, но и Щатите не гледат на Европа като на геополитически играч. В тази ситуация Русия е определено в по-добрата договорна позиция, защото на практика споровете се водят на първо място между съюзниците, а тя получава възможността да одобрява или да не одобрява съответното споразумение. А без нейно съгласие такова не може да има.
- Според вас срещата в Берлин изясни ли политическата рамка и отговорностите на международните играчи, които да превърнат подобна договореност в устойчив процес?
- Най-същественото е публикуваното заявление на лидерите от Европа, което е сериозна крачка към компромис по някои въпроси и преутвърждаване на доста високи бариери по други. Професионалният дипломатически прочит на всеки документ обръща еднакво внимание както на казаното, така и на това, което не е казано.
Първото съществено отсъствие в текста е членството на Украйна в НАТО. Този въпрос вече не стои на дневен ред. Самият алианс преди 2 г. във Вилнюс констатира, че членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред. Противопоставянето на Украйна в НАТО бе основният мотив на Русия да започне войната и тя не би се съгласила да си сложи подписа под текст, който отваря подобна възможност.
Второто, не по-малко важно - отпадна формулировката за справедлив мир. Досега тя фигурираше във всички официални европейски и украински позиции. И имплицитно включваше в себе си освобождаване на всички територии, наказание на виновниците и репарации за последствията. Очевидно това вече също не стои на дневен ред. Президентът Зеленски заговори за достоен мир, което е нещо доста по-различно - това означава Украйна да не бъде поставена в унизителни условия на капитулация.
При ключовия въпрос за териториите нещата не стоят еднозначно. Но той е оставен открит в това заявление - потвърждава се правото на президента Зеленски да вземе решение. Но интересното е, че липсва референция за спиране на огъня по фронтовата линия. Което оставя поле за маневри на Зеленски по отношение на неокупираната част на Донецка област.
Въпросът за замразените руски активи бе формулиран констативно в този документ. А именно че ЕС ги е замразил - обаче без референция за тяхното бъдещо използване или за репарационен заем. По две причини. Първо, защото става дума не за конфискация, а за замразяване на активите, тоест собствеността върху тях остава руска. Което означава, че рано или късно Русия ще си поиска тези пари. И някой ще трябва да ги връща.
А това няма да бъде Украйна, защото едва ли някой очаква тя да получи репарации от Русия, с които да си върне дълга към ЕС - както предвижда планът на Фон дер Лайен.
Второ, както се видя от 28-те точки на Тръмп, САЩ разглеждат тези пари едва ли не като свои. Ако не като своя собственост, то като възможности за съвместни инвестиции с Русия при поделяне на печалбите поравно, както беше записано в плана. САЩ са тези, които активно и задкулисно се противопоставяха на плана за репарационен заем от Европейския съюз, гарантиран с руските активи.
Друг интересен момент е членството на Украйна в Европейския съюз. В плана на Тръмп доста експлицитно се поставяше задачата на ЕС да приеме Украйна до 2026 г., което на практика е невъзможно. В този, при това европейски документ фигурира само подкрепа за членството на Украйна в съюза, но без ангажименти и дати. Това много напомня за ситуацията от 2008 г. за членството на Украйна в НАТО. Тогава също имаше подкрепа за стремежа на Киев към алианса, а не на самото членство. Всички подкрепяхме Украйна да продължава да се стреми да се присъедини, но самото членство дори преди войната беше блокирано в рамките на алианса.
- Кои са най-проблемните точки обаче?
- Териториите и гаранциите за сигурност. Основният проблем в този текст е, че продължава изискването прекратяването на огъня да предшества споразумението по териториите и споразумението за мир. Всяко прекратяване на огъня е резултат само по себе си от договорени и фиксирани ангажименти и на двете страни какво се прави, но най-вече какво не се прави след спирането на огъня. Това създава риск, ако се прекрати огънят без пълна договореност, да се превърне в пауза на военните действия, а не в край на войната. Отделно има и едно обвързване на решаването на териториалните въпроси с евентуално допитване - референдум в Украйна, което също прави възможностите за постигане на споразумение много трудни. Няма основание да се очаква, че който и да е украински президент или правителство би могъл с лека ръка да се откаже от тези територии.
Последният вариант за търсене на решение е демилитаризирана зона в Донбас. Това е по-скоро опит да се заобиколи блокажът на преговорите по териториалните въпроси. Но идеята след изтеглянето на украинските войски от неокупираните територии в тях да не навлизат руски войски, но контролът върху законността да се осъществява от руска полиция и руска национална гвардия пренебрегва основния въпрос - че тези територии ще останат под руски контрол. А това на практика означава, че от руска страна се сменя само инструментът, но не и целта.
- Евролидерите твърдят, че гаранциите за сигурност Украйна ще получи от мултинационални сили под европейско командване, които ще бъдат съставени от т.нар. Коалиция на желаещите, а САЩ ще създадат механизъм за наблюдение дали се спазват постигнатите споразумения.
- Това е другият ключов въпрос. За него има нещо важно - гаранции, подобни на член 5 от НАТО, които са заместителят на пълноправното членство на Украйна в алианса и наистина биха били едни много силни гаранции. Засега информацията е, че те ще бъдат фиксирани в допълнителен документ между Украйна и страните гаранти. Тук проблемът е, че Русия засега мълчи и според мен запазва темата като преговорен аргумент. От САЩ твърдят обаче, че има индикации това решение да бъде прието от руска страна, което тепърва ще се види как ще е. Другият спорен въпрос по отношение на гаранциите е числеността на армията. Там се предлагат 800 000 души численост на украинската армия. В първоначалния вариант бяха 600 хил. Най-просто казано, тук очевидно ще става дума за пазарлък.
По въпроса за мултинационалните сили за гаранция на сигурността на Украйна следва да се има предвид на първо място, че те не са мироопазващи просто защото мироопазващите сили предполагат мандат на Съвета за сигурност на ООН. Важно е да се отбележи, че в техния предмет на дейност се говори за подпомагане на възстановяването на украинската армия, осигуряване на сигурността на украинското небе и на моретата. Тоест ключовото е, че отсъства разполагане на контингент на територията на Украйна - нещо, което досега фигурираше като теза, която напълно се отхвърля от Русия. Видно е, че акцентът се поставя върху сигурността по въздух и море. Има един момент, който е в състояние да създаде непреодолима пречка - възможността тези сили да дейестват на украинска територия. Това отново е нещо, под което Русия няма да се подпише.
- Италия, Белгия, Малта и България подкрепиха безсрочно замразяването на руските активи в ЕС, но се обявиха против плана на ЕК да се използват като обезпечение за голям репарационен заем към Украйна. Как оценявате тази позиция?
- Трябва да направим уточнението, че всичко, за което говорим досега, прави не съвсем адекватни определенията “Европа”, “Европейски съюз”, дори и НАТО. Нито Европа, нито ЕС, нито алиансът имат конкретна единна официална позиция по всички тези въпроси, които дискутирахме. От тази гледна точка българската позиция по репарационния заем отразява това, с което всички са наясно, но избягват в момента да коментират. По-точно - кой ще плаща.
И неслучайно Белгия е основният противник на това - 180 млрд. от общо 210 милиарда евро замразени руски активи са в белгийската банка “Юроклиър”. Тоест ако има съдебно решение, Белгия ще е задължена да връща тези пари. А при разпределението на ангажиментите и България щеше да получи своя пай - 1,2 млрд. евро, като сумата е доста условна. Ако някои страни откажат да поемат своята част, този дял ще се увеличи. А вече Унгария и Словакия отказаха да гарантират този заем. Тепърва предстои да видим каква ще е позицията на другите страни. Тоест тези четири страни, към които трябва да се присъединят Унгария и Словакия, искат други начини за финансиране на помощта към Украйна, а не чрез замразените руски активи, защото е спорно юридически, институционално и политически както в рамките на Европейския съюз, така и от гледна точка на международното право. Това са българските аргументи и аз мисля, че те са резонни.
- Какъв международен ред се очертава с новата стратегия за национална сигурност на САЩ, която поставя акцент върху Западното полукълбо и Китай вместо върху Европа? Трябва ли Старият континент да се готви за студена война със САЩ, или е възможност за по-голяма европейска автономия?
- Стратегията и Тръмп адресират системна, а не циклична криза. Ние се концентрираме върху отношенията към Европа и “цивилизационното изтриване”, което фигурираше в стратегията. Боя се обаче, че пропускаме по-голямата картина, от която трансатлантическите отношения са само една, макар и важна част. Става дума за бъдещето на международните отношения и мястото на САЩ в тях.
Затова тя не трябва да се приема само като временно отклонение от нормалността, а по-скоро като отражение и опит за американоцентричен отговор на тези по-дълбоки кризисни процеси в международните отношения. Тази стратегия е геополитическият превод на идеологемата MAGA (от английски Make America Great Again - да направим Америка отново велика - б.р.). Това предполага една фундаментална промяна на външнополитическата визия на САЩ, която се съобразява с тези процеси, за които говорихме. Досега Щатите смятаха, че не могат да защитават интересите си сами и трябва да го правят със съюзници, преди всичко в НАТО. Това отпадна. Досега се инструментализираха ценностите. Сега имаме ясен акцент върху интересите за сметка на ценностите. Доскоро се утвърждаваше американската хегемония чрез международния институционален и правов ред след Втората световна война. Сега има очевидно пренебрежение към международните институции и международното право, с акцент върху двустранните отношения, където пък естествено САЩ винаги имат по-голям ресурс, може би с изключение на преговорите с Китай по отношение на икономиката и търговията и преговорите с Русия по отношение на сигурността. На практика виждаме, че беше отменено равноправието на държавите в международните отношения. Сега вече имаме политика на силата, натиск, дори шантаж. И се конструира един свят на силните, които се оформят по триъгълника Вашингтон - Пекин - Москва, от който Европа отпада. Всичко това води не до създаването на нов международен ред, защото международният ред - това са международните институции, на първо място системата на ООН, и международното право. Тук не се реформират международни институции, не се създават нови такива, международното право се заобикаля най-безогледно. Създава се нова конфигурация и баланси на силите в международните отношения, доминирани от позиция на силата. Но всичко това трудно се вмества в понятието “ред”.
CV
- Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София
- Завършва Московския държавен институт за международни отношения
- Специализира в университета “Джорджтаун” във Вашингтон
- От 1996 до 1997 г. е главен съветник в Секретариата по европейска интеграция на Министерския съвет
- От 2005 до 2007 година е зам.-министър на външните работи
- През 2009 година става посланик в Лондон
- Директор на Института за икономика и международни отношения.
