Не следях детайлно обществената ситуация тези дни поради по-важни делови и научни ангажименти. Чак сега прегледах основните развития и публични интерпретации. И на места се смея с глас на самоотвержения активизъм, който струи от коментарния шлейф, обслужващ Радев и ПП-ДБ. То са "революции", то са "ветрове", то са "победи". До вчера. След поредния „черен лебед", който за пореден път ги изненада — оставката на управляващите (които наистина прекалиха в някои отношения!) — днес отделни албански реотани са започнали да загряват: ама то май те се самосвалиха, а не ги свалиха протестите на джензитата; ама то май сега Радев е в цайтнот; ама то май сега всички проблеми, свързани с очакваните (и нормални!) първоначални организационни трудности след въвеждането на еврото, ще се пишат повече на сметката на опозицията и на Радев, отколкото на управляващите...
Остава само да се осъзнае, че радостното активистко предчувствие, че ПП-ДБ задължително ще се върне във властта, е - хайде да се изразя по-деликатно - крайно несигурно събитие. Иначе, тази ситуация даде нов тласък на прокремълското ретроградие, групирано около Радев, което се стреми да завладее държавата с авторитарен режим по путиниско-лукашенковски модел, маскиран като "президентска република" и "смяна на системата", а после да извади България от ЕС и НАТО. Няма да им се получи! Нито на тях, нито на онези, които се надяват България да остане някакъв резерват на Сорос. За справка: да се чете новата Стратегия за национална сигурност на САЩ в частта за насърчаването на "съпротивата" в Европа срещу соросоидната политика. Но да се чете с разбиране. И не, Радев, не е "човекът" на Donald J. Trump - тъкмо обратното. Както и да е - обнадежден съм, че цялата тази политическа безнадеждност, която от години трови България скоро ще бъде окончателно демаскирана. Това е оздравителен процес! 🙂
Благодаря ви за вниманието по този въпрос!
От Фейсбук.
