- Какви са рисковете за България от оставката на кабинета в навечерието на влизането ни в еврозоната и посрещането на 1 януари с кабинет в оставка, г-жо Димитрова?
- Не мога да кажа, че са генерални рискове за България, но има такива за процеса на адаптиране на икономиката, на търговията, обектите и на разплащанията на хората си. Тук трябва да сме наясно, че институциите - онези, които отговарят за процеса по адаптация и за плавно преминаване към еврото, трябва да са в още по-голяма бойна готовност. Имаме кабинет в оставка, има политическа нестабилност, а отговорността в такива моменти често се прехвърля върху различни субекти и е размита.
При положение че предполагаме, че неизбежни трудности ще има, както и проблеми, които ще възникнат, дори и да не са много големи, трябва да има адекватна институционална реакция. Ако институциите са си на място, добре. Ако не - тогава тези неизбежни първоначални проблеми в адаптацията към еврото могат да прераснат в изцяло поставяне под въпрос на необходимостта от преминаването към еврозоната. А това вече е парекселанс социална база за един евроскептичен политически проект.
- За кого и на кого беше победа тази оставка?
- На пръв поглед като погледнем, тя е победа на протестиращите, тъй като оставката беше ясно поискана. Включително премиерът Росен Желязков, когато подаде оставката, заговори за социалната енергия. Тя беше важна важна стъпка на съчетаването на интересите и исканията на различни социални групи. Тя е първата победа за протестите и за хората, които участват в тях. Оттам нататък обаче следващата стъпка - за кого тя ще бъде от полза, кой ще бъде печелившият в по-дългосрочен план - ще зависи от други фактори.
На първо място, по какъв начин ще консолидират един политически дневен ред партиите, които бяха активни и които организираха протестите, защото това не е нещо, което става бързо. И на второ място - какъв ще е таймингът на лансирането на проекта на Румен Радев. От последното му изказване вече няма думата “ако”, а има “кога” - “когато най-малко очакват”.
Съчетаването на тези два фактора - политическия консенсус на партиите, организирали протеста, и какво ще направи Румен Радев, вече ще даде онази специфика на ситуацията и на динамиката, която ще определи какво ще се случи оттук нататък.
