През 2012-а и 2017 г. пак се чакаше да са топли, а се оказаха най-мразовитите - сбъдваемостта на дългосрочните прогнози е малка, рано е да кажем за времето на Коледа и Нова година, казва климатологът
Още акценти от интервюто:
- Циклони като мощните тропически бури - с око в центъра и без фронтални системи, са възможни по Средиземноморието, до България обаче няма как да стигнат
- Срещу потопите решението е чисти дерета и по-добро управление на водите, а не да е към няколко ведомства и накрая да няма отговорен
- Има схеми за точене на язовирите у нас, обществена тайна е, че се прави заради многото нови малки вецове
- Доц. Матев, учени вече предупредиха, че е опасна идеята на Илон Мъск да затъмни Слънцето със сателитна система, която да регулира достигащата до Земята слънчева енергия. И вие сте сред тази група - защо според вас няма да работи подобна мярка срещу глобалното затопляне?
- Нищо в природата не е случайно. Има причина да е така и колкото по-малко се бъркаме, толкова по-добре. Да, има дейности, които подобряват нашия живот, но не трябва да се прекалява с това.
Мъск като цяло е флагман на откритията, няма какво да се лъжем, но специално тази идея за мен е лоша, бих използвал и по-силна дума. Какво означава да спрем слънчевите лъчи? Слънцето е нашият енергиен източник. Ако спрем енергийния източник, ще пострада абсолютно всичко - и растенията, и ние. На растенията им трябва слънчева светлина, за да извършват своя ежедневен цикъл, който е да поглъщат въглероден диоксид и да го преобразуват в кислород. Той ще каже: “Ама аз няма да спирам изцяло слънчевата светлина.” Но дори и най-малкият процент да се пипне в този енергиен източник, следват големи промени. В геоложката история на нашата планета сме имали много на брой промени в климата. Имали сме и студени периоди, имали сме и топли. Но е доказано, че с много малка промяна на слънчевата радиация може да се получат много големи промени.
Идеята е да спре глобалното затопляне, но лесно това не става. От друга страна, за да има толкова сателити и толкова технологични модерни устройства, планетата ни толкова много ще се натовари за производството им, че ефектът ще е обратен.
- Може ли да се предвиди колко екстремна ще е 2026-а заради промените в климата - отново ли сме застрашени от суши и пожари, редуващи се с мощни бури и наводнения?
- Няма как да навляза в детайли. Но мога да кажа, че 2026 г. ще предложи множество екстремни явления както по цялата земя, така и в България. Не е тайна, че през последните 15-20 години се наблюдава увеличаване на екстремните явления и 2026 г. няма да бъде подмината от тях. Въпросът е колко ще засегнат нашата страна. В нашата катедра “Климатология, хидрология и геоморфология” към Геолого-географския факултет на Софийския университет работим много по засушаванията и сушата в България и в цяла Югоизточна Европа. Притеснително е, че през последните 30-ина години те зачестяват. Резонно е през 2026 г. също да имаме сух период. Което е по-интересно обаче, е, че тези сухи периоди се редуват с по-краткотрайни периоди с валежи. Понеже са по-кратки, са много по-интензивни. И наблюдаваме неблагоприятно стечение на обстоятелствата - на едно място може да имаме както суша, така и наводнения. Този проблем е много остър у нас и колкото по-бързо се вземат мерки, толкова по-малко ядове ще имаме в бъдеще.
- Какви мерки трябва да се вземат?
- Най-простите са да не замърсяваме деретата и речните корита, за да имат добра проходимост и когато падне интензивен валеж, водата да се оттече спокойно. По отношение на засушаването трябва едно много добро управление на водите, което е най-големият проблем на нашата страна. Има няколко министерства, които отговарят за водните ресурси. Не едно, не две, а няколко. Когато се знае кой е отговорен за липсата на милиони кубични метра вода, тогава много по-лесно ще се решават кризите с водата.
Не е тайна за никого, че в България не падат особено много валежи на фона на Европа. Ние сме една от най-бедните страни по отношение на водните ресурси. И когато имаш не особено голям ресурс и ти го пилееш, това вече не е просто съдебно отговорно, а трябва да бъде заклеймяван всеки, който хаби така лесно този безценен ресурс.
Има и друго - край голяма част от нашите язовири в последните години се изградиха доста малки и средни вецове по теченията на реките, а те са искат вода. Когато сме в период на засушаване, вецовете няма как да произвеждат. И една част от водата в язовира, разположен по-горе по течението, се изпуска нарочно, за да ги подхранва. Тези неща са обществена тайна, но колкото повече се говори за това, толкова повече ще лъсват схемите за източване на язовирите и за хабене на водите. Така че да, от природна гледна точка имаме несгоди с времето, но те многократно се усилват от нашата неправомерна и неточна дейност - от една страна, със замърсяване на речните корита, от друга, с неправилното използване. Общо взето, ние сами си правим проблемите.
- Октомври ни донесе потопа в Елените, наистина ли е най-дъждовният октомври от 1930 г.?
- Ако теглим черта и осредним валежите за страната, наистина това е един от най-валежните октомври не само от 1930 г., а изобщо. Колегите от НИМХ назоваха 1930-а, защото използват такава база данни, в София обаче валежи се измерват от 1887 г. За тези над 140 г. има само една година с повече валежи от този октомври, когато рекордната сума е измерена на Паметника на Левски (станцията там се закрива през 1982 г., междувременно е изградена настоящата в “Младост”, която стартира работа през 1952 г.).
Никога през октомври не сме имали 167,5 л на квадратен метър в София, рекорден бе месецът и в други части на страната. Във Велико Търново с почти 250 л/кв. м, в районите на Царево и в още няколко. На много места се изваля повече от половингодишна норма. Това е, за което говорихме преди малко - големи количества вода падат за кратко време, а пък следват дълги периоди на засушаване.
- А оправдани ли са опасенията, че Средиземноморието се превръща в новата зона за урагани, подобна на алеята на ураганите в южните щати на САЩ. Колко мощен циклон може да удари България?
- В Европейския регион урагани като в Карибския район, в югоизточните щати не се случват. Ураганите там са така наречени тропически циклони, за които е характерно, че в центъра си имат око. Те нямат фронтални системи, нямат топъл и студен въздух и поради това, че в центъра атмосферното им налягане е много ниско, се характеризират с много силни ветрове и проливни дъждове. В Европа и изобщо на умерените ширини, където живеем ние, тези циклони са друг вид. Те са т.нар. циклони на умерените ширини, които имат фронтални системи. Много по-големи са по площ от тропическите, но мощта им е много по-малка, защото налягането в центъра е много по-високо, т.е. няма голяма разлика с периферията. Наистина в Средиземноморието понякога - не всяка година, но все пак се случва, се формира циклон, подобен на тези в тропическите райони. С око в центъра и без фронтални системи. Заради словосъчетанието hurricane на английски за ураган и mediterranean за Средиземноморието, тези бури носят името medicane. По-малки са от тропичните циклони в югоизточните райони на САЩ, но също се характеризират с много силни ветрове и изключително проливни валежи. В Европа тези явления обикновено са последствие от голям циклон на умерените ширини, който е навлязъл в Средиземноморието. Да припомня, че през 2023 г. в Либия загинаха над 10 000 човека от такова явление.
Иначе в Средиземноморието от 50-те години всяка година има по 1-2 такива случаи. Някои години изобщо няма, но пък има години с 4-5. Мой дипломант миналата година прави дипломна работа по въпроса и беше изчислил, че голямо увеличение на бройката няма за последните 30 г., но щетите като финансово изражение са по-големи.
Пряка връзка с времето в България няма. Те минават по Средиземноморието и бягат далеч от брега, защото, ако стъпят на брега, тяхната сила пада много бързо.
- Каква зима ни очаква? Какво ще е времето по коледните и новогодишните празници?
- Ще ви кажа напролет. Дългосрочните прогнози крият в себе си голям риск да не се сбъднат поради невъзможността да се предскаже в детайли времето дори за след 10-15 дни. Въпреки това вече 15 години има много голямо развитие в дългосрочното прогнозиране и по една или друга причина сезонните прогнози в момента се отличават с доста голяма точност. Не важи обаче за това да се каже точно каква ще е Коледа - сбъдваемостта тук ще е с много нисък процент.
А защо през последните години доста се вдига сбъдваемостта? От една страна, помага глобалното затопляне. От друга, много се подобриха математическите модели, които прогнозират дългосрочно какво би станало.
За следващата зима почти всички световни централи предричат, че ще е топла - с температури над нормата. В това обобщение обаче се крият някои неща. Може например декември да е топъл, февруари също, но януари да е студен. И тогава всеки ще каже: “Ама зимата беше студена.” Е, понеже тя е декември, януари и февруари, няма да е студена. Предстоящата зима ще е по-топла от обичайното.
За януари има голяма въпросителна, там има деления между моделите. Едните дават, че ще бъде по-топло от обичайното, а други, че ще е нормален месец, със средни температури около нормата. Което пък за нас това означава и повече снежни явления. Има очаквания, че януари може да покаже по-зимно лице, ако го сравняваме с предишните 7 години. Но като цяло голяма е вероятността зимата наистина да е по-топла от обичайното.
Тук по-важно е какви ще са валежите, защото нас това ни интересува. Към този момент има единодушие, че валежите ще бъдат в норма и дори над норма, тоест можем да очакваме да паднат по-големи количества валеж, а за планините това е много добра новина, защото би следвало там да очакваме да се натрупа по-дебела снежна покривка, което е добре не само за ски курортите. Не всеки кара ски, но за ресурсите ни през пролетта е особено важно в планината да натрупа дебел сняг.
Впрочем последните две студени зими бяха 2012-а и 2017 година и те се случиха след доста категорични прогнози за топла зима. За съжаление, детайлността в дългосрочните прогнози наистина е с ниска сбъдваемост и няма как да кажем дали на коледните празници ще е топло или дали на Нова година ще вали сняг. Дотогава има още 40 дни, може би 20-ина дни преди това ще имаме догадки какво ще стане.
- Кога ще стане идеално за ски?
- Да не забравяме, че повечето ни ски курорти имат машини за сняг и дори да не падне естествен сняг, стига температурите да са позволяват, ще направят условията за ски подходящи. Още повече че октомври валя, както е тръгнало - и ноември вали, и техните резервоари за вода за снежните уреди ще са пълни, така че чакат само падане на температурите, за да почне да се произвежда сняг. Към този момент има много голяма вероятност последните дни на месеца да са студени. А сняг освен в планините е възможно да има и в низините. Обикновено след захлаждане в края на ноември следва един 2-3-седмичен период на топло време през декември. Но засега още не е ясно дали и тази година ще стане така.
