Тъкър Карлсън предизвиква безпрецедентно разделение в Републиканската партия
Николас Ник Фуентес е един от расистите и антисемитите, които се считат за част от движението „Америка на първо място". Докато расизмът обикновено е съпътстван от антисемитизъм при крайнодесните фигури, Фуентес издига идеите си до съвсем ново ниво на лудост.
Той отхвърля демокрацията и иска да възстанови кръстоносните походи и инквизицията. Обича Сталин и Хитлер (едновременно), вярва, че много жени „искат да бъдат изнасилени" и че сексуалните отношения между мъже и жени са признак на хомосексуалност.
Фуентес трябваше да остане ограничен в тесния периферен кръг на виртуалния свят. Но миналата седмица той получи златна възможност да достигне до по-широка аудитория - медийната звезда Тъкър Карлсън направи с него интервю. Това предизвика бурна реакция сред традиционните републиканци, те негодуваха, че Карлсън е предоставил трибуна на антисемитска фигура, изключена от Консервативната политическа конференция през 2023 г.
Тогава се намеси Кевин Робъртс, президент на консервативната Heritage Foundation. Без да подозира, че намесата му ще налее масло в огъня. Робъртс защити Карлсън, каза че Фуентес не може да бъде отхвърлян, въпреки че не харесва мнението му, че „християните могат да критикуват държавата Израел, без да бъдат антисемити". Ден по-късно, заради бурната реакция, Робъртс отново осъди идеите на Фуентес.
Засилени дебати
Изявленията на Робъртс ожесточиха дебатите в Републиканската партия в САЩ за границите на критиките, отправяни към израелското правителство. Това, което първоначално изглеждаше като медийна полемика, бързо се превърна в интелектуална и морална криза в американската десница, разкривайки дълбоко идеологическо разделение между онези, които считат защитата на Израел за част от консервативната идентичност, и онези, които смятат критиките към Израел за легитимни, а не антисемитски или антиеврейски.
Във видео, публикувано на платформата X, Робъртс описа критиците на Карлсън като „токсична коалиция, която се опитва да го отстрани", като заяви, че бившият водещ на Fox News е „близък приятел на Heritage Foundation и ще остане такъв". Макар да подчертава „пълното си несъгласие с идеите на Ник Фуентес", той твърди, че „отхвърлянето му не е решение", призовавайки на екстремистките идеи да се противопоставяме с диалог, а не със заклеймяване.
Тази публична защита, изразена от един от най-влиятелните десни мозъчни тръстове във Вашингтон, дойде в деликатен момент, когато Републиканската партия се сблъсква с криза на идентичността след поредица от инциденти, в които десни фигури са обвинени в разпространяване на антисемитска реторика или симпатизиране на нацистки символи. Криза, която надхвърля Карлсън и Фуентес.
Карлсън, който се счита за един от най-влиятелните консервативни гласове след напускането си от Fox News, беше подложен на остра критика след интервюто си с Фуентес. По време на интервюто Карлсън се подигра с подкрепата на някои републиканци за Израел, като заяви, че личности като сенатор Тед Круз и бившият посланик Майк Хъкаби са заразени с „вирус в мозъка".
Реакциите в партията бяха бързи и остри. Хъкаби се подигра на Карлсън в X, като заяви, че не е знаел, че Карлсън „го мрази", но че е свикнал с „хора, които не познават Библията и историята". Круз, от своя страна, описа Хъкаби като „пастор и патриот, който обича Америка, Израел и Исус", добавяйки, че е „горд да бъде на неговата страна".
Нарастващо разделение
Кризата обаче надхвърли личните противоречия и повдигна по-широк въпрос в рамките на американската десница: дали критиката към Израел автоматично се класифицира като антисемитизъм?
Тази криза съвпада с възхода на антисемитската реторика в някои млади десни кръгове в републиканската партия. Politico наскоро разкри съобщения в Telegram групи за млади републикански лидери, които включваха шеги за Холокоста и похвали за Адолф Хитлер, което доведе до уволнения и закриване на местни клонове. Пол Инграсия, бивш кандидат на Тръмп за висша длъжност в Министерството на правосъдието, също се оттегли, след като бяха разкрити неговите нацистки симпатии и участието му в събирания с Фуентес.
Сенаторът Тед Круз предупреди за „безпрецедентен ръст на антисемитизма в американската десница", докато вицепрезидентът Дж. Д. Ванс, който е близък с Карлсън, реши да пренасочи дискусията към Демократическата партия, като напомни на зрителите, че някои от нейните кандидати са били обект на подобни обвинения. По време на университетско събитие за движението „Turning Point USA" един от участниците попита Ванс защо Вашингтон подкрепя Израел, „който потиска християните". Той отговори, че политиката на САЩ е „Америка трябва да е на първо място" и че отношенията с Израел „се основават на интереси, а не на религиозни емоции", призовавайки за „равностойно сътрудничество, което защитава християнските свети места без подчинение".
„Херитидж" във вътрешен конфликт
От основаването си през 70-те години на миналия век фондацията „Херитидж" е интелектуален ориентир за американските консерватори, като предоставя пътни карти за политиките на всяка републиканска администрация от времето на Роналд Рейгън насам. Но позициите на настоящия й президент Кевин Робъртс отразяват забележителна идеологическа промяна в организацията, която според някои наблюдатели се е приближила повече до популизма на Доналд Тръмп, отколкото до класическата консервативна линия.
Показателно е, че кризата на Робъртс не приключи със защитата му на Карлсън. Вестник „Вашингтон пост" разкри безпрецедентно вътрешно въстание в организацията, с масови оставки от „работната група по антисемитизъм" и обвинения в „прикриване на крайната десница". По време на бурна среща на персонала Робъртс беше призован да подаде оставка за това, което беше счетено за „морален провал да се противопостави на омразата", след като заяви, че Фуентес е „лош човек, но има аудитория, която може да бъде привлечена към консервативния мейнстрийм".
Разделението се разшири и до борда на директорите на Heritage Foundation, където един от видните му членове професорът от Принстънския университет Робърт Джордж призова за „изгонване на белите супремасисти и антисемитите от консервативното движение", подчертавайки, че „защитата на свободата на словото не означава съюз с омразата".
Тези размирици идват след месеци на спорове около мащабния политически проект на Heritage, известен като „Проект 2025", който предизвика критики дори сред традиционните консерватори заради някои политики, считани за „популистки". Това напрежение, заедно с обвиненията в лошо управление и вътрешни оплаквания за дискриминация срещу жените, допринесе за задълбочаване на кризата на доверие в институция, която отдавна се счита за „интелектуалния двигател на консерваторите".
Намаляваща подкрепа за Израел
Според проучвания на Pew Research Center, процентът на републиканците, които гледат „много благосклонно" на Израел, е спаднал от 64% през 2018 г. до по-малко от 50% през 2024 г., което показва спад в традиционния ентусиазъм за подкрепа на Израел сред десния електорат.
Анализаторите смятат, че тази промяна отразява „предпазливост към чужди войни" и желание да се фокусира върху вътрешни проблеми.
Изследователите предупреждават, че тази тенденция, е улеснила „екстремистките кръгове" като Фуентес да промотират националистична реторика, която смесва критиките към Израел с омраза към евреите. Според американски разследвания Карлсън е привлякъл тази група с реториката си, която някои коментатори описват като „меко преработване на стари конспиративни теории за еврейското влияние в политиката и медиите".
В публикация в списание „The Atlantic" се отбелязва, че Карлсън „е превърнал своето предаване в платформа за оправдаване на екстремистки идеи и за превръщането им в приемливи за консервативното мнозинство", като се посочва, че президентът Тръмп го е описал като „ексцентричен". Докато вестници като The Wall Street Journal и National Review го атакуват като „пропагандатор на омраза под прикритието на патриотизъм".
Между „културата на изключване " и противопоставянето на омразата
Според анализатора Джордж Иса в ливанския вестник An-Nahar "Робъртс и неговите поддръжници вярват, че това, което наричат „токсичен съюз в медиите и политиката", използва обвинението в антисемитизъм като оръжие за заглушаване на критичните гласове срещу Израел. В контраст с това, традиционните консерватори виждат тази логика като объркване на свободата на изразяване с нормализиране на омразата, което заплашва да подкопае моралните основи на консервативното движение.
Между тези две тенденции Републиканската партия се намира пред трудна дилема: как да осъди категорично антисемитизма, без да бъде обвинена, че се подчинява на израелското влияние, и как да се адаптира към нарастващото популистко крило, без да загуби моралния и политическия си баланс?
Предстоящо разделение
Някои предупредиха за предстоящо разделение в движението „Да направим Америка отново велика" на президента Тръмп, като обвиниха Карлсън, че е медийната фигура, която най-вероятно ще раздели движението.
Кризата между Карлсън и Робъртс показва, че разделението вече не е между „дясно и ляво", а между две крила в самата десница: едното националистическо и изолационно, което се позовава на популистки символи, а другото институционално, което разглежда Израел като стратегически съюзник, който не може да бъде изоставен. С продължаващите напрежения в Републиканската партия относно определението за антисемитизъм и границите на критиката към Израел, изглежда, че САЩ се изправят пред период на интелектуално преструктуриране в рамките на дясното крило, което неизбежно ще се отрази на външната политика на САЩ и на позицията на Израел в сърцата и умовете на консерваторите през следващите години.
