10 ноември е датата, на която е хубаво да припомняме на соцносталгиците някои факти „За България, която изгубихме". Затова публикувам оценките за българския социализъм на Тодор Живков и Андрей Луканов - двама от най-тачените от комунисти и соцносталгици ръководители на НРБ.
Тодор Живков
„Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализъмът е едно недоносче, ето това е самата истина!"
Андрей Луканов, министър-председател на България, пред Великото народно събрание - 10 октомври 1990 г.
ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО И ОЧАКВАНИЯТА ОТ ДЪРЖАВАТА
„Произвеждаме все по-малко и по-зле, а консумираме повече... ние сме изгубили способността да се грижим за себе си... Всеки продължава да иска от държавата с убеждението, че тя му е длъжна, без да държи сметка за това дал ли е нещо на обществото, допринесъл ли е с труда си някаква полза и въобще трудил ли се е."
ЗА ИКОНОМИКАТА НА АБСУРДИТЕ
„Българската икономика днес е икономика на абсурдите...
Обективната историческа логика се размина с бункерната логика на тоталитарната власт. Тя говореше за промени, кълнеше се в тях и се опитваше да ги прави, но удряше спирачката всеки път, когато в хода на тези промени възникваше дори най-малката опасност за политическия монопол на партията-държава и за едноличната власт на нейния некоронован монарх... Тоталитарната върхушка стана жертва на собствената си колебливост, непоследователност и кастов егоизъм, които задушаваха всякакъв действителен реформаторски стремеж."
ЗА ЛЪЖЛИВАТА СТАБИЛНОСТ
„Искаме да запазим възможно по-дълго лъжливата стабилност на нашето ежедневие, която отдавна вече не почива върху реални основания... Нашата нация трябва да се събуди за реалностите на света в който живее. Мисля, че думите на нашата национална песен „от сън дълбок се събудѝ" не са звучали така актуално, както днес."
ЗА ОТГОВОРНОСТТА
„Като социалист смятам, че моята партия носи отговорност и като партия, която беше гръбнакът на една система, оказала се утопична, а в много случаи ретроградна и репресивна. Поради тази причина не бива и не може да отхвърляме отговорността си за състоянието на страната днес."
ЗА ИЛЮЗИЯТА
„В крайна сметка икономиката рухна не толкова под въздействието на външните фактори, макар че тяхната активна намеса е неоспорима, колкото под тежестта на породените от самата нея абсурди и проблеми. Заедно с нея си отиде илюзията, че една съвременна и богата икономика може да се развива на непазарна основа, чрез тотално подчиняване и тотален планов контрол на държавата – собственик върху факторите на производството."
Тодор Живков
„Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църния дявол ви го е казвал!"
И те, така!
(От фейсбук)
