С всяка изминала година от началото на руската агресивна война срещу Украйна общините губят все повече независимост. Причината за това е, че правителството на президента Володимир Зеленски концентрира все повече власт в ръцете си, пише АРД от Киев, цитиран от "Дойче веле".
Децентрализацията помогна за защитата от руските атаки
Децентрализирането на властта в Украйна, започнало през 2014 година, се смята за успешна реформа, въпреки че процесът все още не е напълно приключил. Реформата набра скорост особено по времето на бившия премиер Володимир Гройсман между 2016 и 2019 година. В резултат от това общините днес имат много по-голяма власт, отколкото преди 2014 година – това се отнася в най-силна степен за големите градове, които получават огромна част от данъчните приходи, но и други общини разполагат вече със значително повече средства, отбелязва АРД.
След като Русия нападна Украйна през 2022 година именно децентрализацията се оказа факторът, който даде на страната едно решаващо предимство, отбелязва и Юрий Ханушчак, бивш депутат, който е работил по реформата. "Кой подкрепяше и снабдяваше украинската армия с най-необходимото в първата фаза от войната? Кой поддържаше реда, когато в страната цареше пълен хаос? Това бяха общините. Те се координираха, а решенията, които вземаха, идваха точно в най-подходящия момент", казва Ханушчак.
Зеленски наложи военно управление в над 200 общини
Днес обаче много украински общини вече не са така самостоятелни, отбелязва кореспондентът на АРД Флориан Келерман. Президентът Зеленски наложи военно управление в над 200 общини, а половината от тях са на територия, която не е окупирана от Русия. Към тях спадат големи градове като Чернигов, столицата Киев, а отскоро и Одеса.
Според критици на Зеленски подобни решения често пъти не са необходими. Олександър Слобошан, председател на Сдружението на градовете, казва, че там, където има функциониращо местно самоуправление, то трябва да се запази и във военно време: „Местното самоуправление е по-близо до гражданите. Има такива примери на общини, които са освободени от руската окупация. В общините, където има самоуправление, възстановяването протича по-бързо. Контактът между вземащите решения и гражданите е по-близък, гражданите са по-доволни".
Става дума за контрол над парите
Според Юрий Ханушчак решенията на Зеленски често пъти не са мотивирани от военната сигурност. „Основният мотив за въвеждането на военно управление са парите. Става въпрос за достъпа до средствата в бюджета", казва той. Тоест, става дума за това кой да взима решенията, за какво общините да харчат парите си и кой да получава обществените поръчки.
„Законът изисква парламентът да реши дали една военна администрация има право да се разпорежда с бюджета на даден град. В случая с Чернигов, обаче, парламентът е гласувал против. Въпреки това военната администрация разполага с предостатъчно власт, за да вземе окончателното решение за бюджета. В крайна сметка военните и правоохранителните органи са подчинени на президента", обяснява обяснява Ханушчак пред АРД.
Натискът над общините се осъществява в някои случаи чрез съдебни разследвания срещу местни политици. В Чернигов кметът загуби поста си именно по този начин. Две години по-късно представителят на общинския съвет, който временно беше поел неговите функции, също подаде оставка. Той заяви, че военната администрация го е заплашила, че ще остави града да затъне в хаос, ако той не се откаже от поста си. Сега военната администрация свиква заседанията на общинския съвет, а ръководителят на военната администрация взема решенията относно бюджета.
Кличко: "Мирише на авторитаризъм"
Най-големият критик срещу тези практики е кметът на Киев Витали Кличко. През май той заяви, че в държавата мирише на авторитаризъм. А изключенията от други градове само потвърждават правилото, казва експертът Ханушчак и дава за пример Полтава. Тамошният кмет също е загубил поста си, но военно управление не е било наложено, тъй като секретарката на общинския съвет, която автоматично го е заместила на поста, е представителка на партията „Слуга на народа" на президента Зеленски, разказва още Ханушчак.
Но натискът над местните политици постоянно се засилва - включително и в общините, където няма военно управление, казва Олександър Слобошан. Правителството иска в общините занапред да остава по-малка част от данъка върху общия доход. „Когато една община разполага с по-малко средства, но задълженията ѝ остават същите, това увеличава натиска над местните политици. За тях става по-трудно да изпълняват задълженията си", допълва Слобошан. А по този начин те по-лесно могат да бъдат подведени и под отговорност: „Ние се борим срещу това", казва председателят на Сдружението на градовете.
