Икономическото образование да заложи на бизнес иновации, които са с висока практическа приложимост, казва преподавателят от УНСС
Още акценти от интервюто:
- След 2000 г. възродихме "Бизнес икономика", веднага и други университети създадоха подобни специалности
- Не всеки може да създаде компания като "Майкрософт", но ако пречим, никога у нас няма да се създаде подобна компания
- Световните топуниверситети са водещи и в науката, и в преподаването, но водещите преподаватели са различни от водещите изследователи
- Проф. Щерев, вече е сформирана комисия, която разработва поправки в Закона за висшето образование, както и изцяло нов закон за развитие на академичния състав. Смятате ли, че трябва да се отдели специално внимание на икономическото образование?
- УНСС досега винаги е бил в основата на създаването и развитието на стандарти за икономическото образование в България още когато е създаден преди повече от 105 г. И именно когато говорим за бъдещето на икономическото образование, добре е като членове на академичното семейство на УНСС да заявим, че имаме “смелостта” да създаваме иновациите в социалното образование. Студентите на УНСС се обучават по съвременна и световна квалификационна рамка. Нещо повече, ако надникнем в правилата за обучение по икономика във водещите западни университети, ще видим, че са налице ясни правила по отношение на изборни и задължителни дисциплини. И след като УНСС проправя пътя за развитие на икономическото образование в България, ние сме тези, които трябва да поставят тази рамка у нас. Очакванията ни при промените на закона са за всички по-ниски равнища на обучение да има държавно-образователни изисквания по икономика и УНСС да създаде стандартите за обучение по икономика.
- Какво имате предвид, бихте ли дали пример?
- Ще дам пример със специалността “Бизнес икономика”. Тя всъщност не е нова. Като правоприемник на Свободния университет, създаден от проф. Стефан Бобчев, УНСС я въвежда за първи път в началото на 30-те години на миналия век като прогресивно обучение, свързано с развитието, създаването и управлението на собствен бизнес. След 2000 година отново УНСС възроди това обучение. И веднага голяма част от университетите се ориентираха и създаваха подобни специалности. Но когато няма контрол на качеството на обучението, се създават специалисти, които носят етикета бакалавър, магистър по бизнес икономика, и в същото време за тях няма необходимите качества на обучението. Така създаваме неравенство в обществото и подкопаваме успехите на нашите студенти. Същото може да кажем за много други специалности: “Човешки ресурси”, “Маркетинг”, “Международни икономически отношения”, “Счетоводна отчетност” и др., в които УНСС винаги е бил водещ с над 100-годишна история.
В допълнение, налаганата промяна в закона следва да позволи на студентите, а дори и да ги задължи поне един семестър да учат в друго висше учебно заведение (в страната или в чужбина). Това ще им позволи да прозрат образователните разлики между университетите. Това е добре за висшите училища, защото ще им даде тласък да иновират в своите образователни методи и инструменти.
В частност, една подобна промяна ще изкарва на преден план качеството в обучението и ще позволи УНСС да осъзнае равнището, което сме успели да постигнем до момента в нашия университет. Ще ни даде и мотивация да се развиваме към следващото качествено ново равнище.
- Това ще залегне ли в проектозакона?
- Доколкото знам, част от тези въпроси са поставени пред комисията. Възможността за т. нар. “вътрешен Еразъм”, който да позволява свободно движение на студенти от една институция в друга за частичен срок на обучение, е особено важна. Това ще даде по-голяма гъвкавост на университети като нашия, които имат иновативни идеи за обучение в дадени специалности.
- Това лято се появиха промени и идеи, които събудиха остри реакции - по-високи такси за платеното обучение, матурите по математика, какво ще е тяхното място в новото законодателство?
- Това са важни за обществото въпроси, но не са важни за функционирането на цялата образователна система на висшите училища. Това, което е важно за системата и комисията работи по тях, е ясно дефиниране на двете основни дейности на едно висше училище: обучение и наука. Досега коментирахме образователните елементи, които трябва да се променят, за да може да създаваме иновативни форми на обучение за бакалавър, магистър и доктор. Науката е другият компонент. Тук отново смея да твърдя, че УНСС години наред е стожер на развитието на икономическата наука. Дори номинациите на УНСС за наградите “Питагор” през тази година са достатъчно доказателство.
Научните стандарти трябва да бъдат свързани с обучителните, защото, когато въвеждаш иновации в обучението, може да нямаш достатъчно време за наука. Университетите в световния топ 5 са добри и в науката, и в преподаването. Но водещите им преподаватели са различни от водещите им изследователи.
Промените във висшето образование означават и промяна в научните стандарти. И ясно разграничаване на преподавателските. Защото това, което сме свикнали с научните длъжности - асистент, главен асистент, доцент и професор - това са преподавателски кадри. Но практически заемащите тези длъжности често не са изследователски кадри. В европейската квалификационна рамка има длъжностите: изследовател I, II, III, IV степен, но те не са асистенти, доценти или професори, ако не са ангажирани с преподаване във висше училище. В един университет може да има професори и доценти, които вземат съответните изследователски длъжности, но ако един изследовател не преподава, не се занимава с обучение и развитие на студентите, той няма как да носи титлата професор или доцент (професор е онзи, който обявява знание, който преподава и наставлява студенти/ученици). Това е другото направление, което трябва да се реши с промените в закона, за да даде възможност на университетите да се развиват.
- А моделът на финансиране на университетите на база “студент” ще отговори ли адекватно на промените, за които говорят?
- Надявам се с промените в стандартите, образователни и научни, да излезем извън рамките на модела на финансиране “парите следват студента”, защото всъщност той предполага влошаване на преподаването, на обучителната част. И то в никаква степен не е свързано с научноизследователската част. И затова този модел насърчава възприемането на недобри образователни практики. И за да можем да си предложим иновациите в обучението, добре е да имаме определен бюджет, който гарантира определено качество. По този начин в крайна сметка, когато знаеш, че бюджетът ти е независим от студентите, ти можеш да си позволиш да искаш качество от твой студент. И така да вдигнеш статута на тези, които завършват като най-качествените специалисти в определена област. Научната част трябва да бъде финансирана по друга схема, по друг начин. И всъщност тук основната идея е създаване на междудисциплинарни изследвания - нещо, което преди време и Министерството на образованието стартира с проектите за създаване на изследователски институти към университетите.
УНСС има вече четири изследователски института. Говорим за финансирането им, аналогично с институтите на БАН. За да създадеш наука, трябва да имаш пари. Не можеш да разчиташ, че един преподавател, работейки в катедрата, ще прави наука и ще развиваме института. Няма как това да се случи. Законът трябва да раздели тези две дейности. В момента те се смесват. Чисто исторически няма да коментираме защо се смесват, но в момента е така. Имаме обучение, имаме изследване и трябва да намерим формата, чрез която да ги комбинираме в университета.
- Какво друго според вас трябва да залегне във философията на това законотворчество?
- То е свързано с връзката академия - бизнес - нещо, което и в момента “бяга”. То въобще не съществува в нормативната уредба. Всъщност необходимостта университетът да съществува е точно това - да се сътрудничи с бизнеса, чиито кадри подготвя. По този начин се позволява създаването на бизнес иновации, които са с висока практическа приложимост. От хиляда идеи се създава едно модерно стартиращо предприятие или стартъп компания. И ролята на университета е да подпомогне намирането на този един единствен, да го наречем, “златен билет”, който ще бъде лицето на съвременния университет.
Не всеки може да създаде компания като “Майкрософт”, но ако ние по правило пречим да се случва, в България никога няма да се създаде подобна компания.
Бъдещето е във висшето образование. И понеже искаме да бъдем част от това бъдеще, трябва да направим всичко възможно да сме част от създаването на новото настояще за социалните и икономическите науки.
